Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайнството на произхода (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Atlantis Gene, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Автор: А. Дж. Ридъл

Заглавие: Атлантският ген

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: 1

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-602-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/422

История

  1. — Добавяне

5.

Център за изследване на аутизъм

Джакарта, Индонезия

Началникът на полицейския участък в Западна Джакарта Еди Куснади избърса потта от челото си.

Мястото на престъплението беше някаква научна лаборатория в западния край на града. Съсед бе съобщил за изстрели. Кварталът изглеждаше спокоен, от тези, в които съседите обикновено са хора с връзки и влияние, тъй че нямаше начин да не се отзоват. Мястото очевидно бе някаква болница, макар някои от стаите да напомняха по-скоро детска градина.

Паку, един от неговите най-добрите цивилни полицаи, му махна от една стая в дъното на коридора. Еди се приближи и видя просната в безсъзнание на пода жена и мъртъв мъж в локва кръв до нея. Около тях стояха няколко ченгета.

— Любовна свада?

— Не ми прилича — отвърна Паку.

Отнякъде се чуваше детски плач. В стаята влезе мургава индонезийка и като видя телата, изхлипа.

— Изведете я — нареди началникът. После се обърна към Паку: — Какви са тия?

— Жената е доктор Катрин Уорнър.

— Доктор? Това клиника ли е?

— Не. Изследователска лаборатория. Уорнър й е началник. Жената, която току-що видяхте, е една от детегледачките. Изследват болни деца.

— Не ми изглежда кой знае колко доходоносно. А тоя тип кой е? — И кимна към трупа.

— Някой от асистентите. Детегледачката каза, че друг асистент й предложил да наглежда децата и тя се прибрала у дома. Каза също, че две от децата са изчезнали.

— Избягали?

— Тя не мисли така. Твърди, че не могат да напуснат сградата сами.

— Камери има ли?

— Не. Освен в дневните на децата. В момента преглеждаме записите.

Шефът се наведе и огледа жената. Беше слаба, но не мършава. Каквито ги харесваше. Опипа китката за пулс, после й завъртя главата да потърси белези от удари. Забеляза няколко драскотини на китката, но освен тях нямаше нищо друго.

— Хм… Проверете дали има пари. Ако има, докарайте я в участъка. Ако не, закарайте я в болницата.