А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (49)

48.

Снежен лагер Алфа

Сондажен обект №4

Източна Антарктида

Робърт Хънт затвори вратата на жилищния отсек и включи радиостанцията.

— Наемник, тук Снежен крал. Достигнахме дълбочина два-два-нула-нула метра, повтарям два-два-нула-нула метра. Без промяна в обстановката. Засега пробиваме лед.

— Снежен крал, тук Наемник. Прието. Дълбочина две хиляди и двеста метра. Останете на линия.

Робърт нагласи микрофона на радиостанцията на сгъваемата масичка и се облегна на столчето. Нямаше търпение да напусне тази мразовита дупка. Беше сондирал за нефт на най-суровите места на планетата — Северна Канада, Сибир, Аляска и Северно море над Полярния кръг. Нищо не можеше да се сравни с Антарктида.

Огледа помещението — неговия дом за последните седем дни. Беше точно като предишните три отсека на предишните три сондажни обекта — стая три на четири метра с три койки, голям шумен калорифер, четири сандъка със снаряжение и храна и масичка с радиостанция. Нямаше хладилник — да се охлаждат продуктите тук бе най-малката грижа.

Радиото изпука.

— Снежен крал, тук Наемник. Заповедите ви са както следва: изтеглете сондата, запълнете дупката и продължете към следващото определено място. Моля потвърдете заповедта, когато сте готови за нови джипиес координати.

Робърт потвърди координатите, получи новите и приключи връзката. Поседя още малко, замислен за работата. Три сондажни обекта, всичките над две хиляди и двеста метра, с един и същи резултат — нищо освен лед. Снаряжението им беше снежнобяло и покрито с бели платнища. Каквото и да правеха, работодателят им не искаше да бъдат засечени от въздуха.

Отначало предполагаше, че сондират за нефт или ценни метали. Тайното сондиране не бе нещо рядко срещано. Отиваш някъде, пускаш сонда, правиш удар, прикриваш мястото, след това купуваш права за участъка. Но в Антарктида добиването на нефт и полезни изкопаеми беше забранено, а и имаше много по-лесни места — много по-евтини, за да се търси нефт или суровини. От икономическа гледна точка в дейността им нямаше никаква логика. Изглежда обаче парите не бяха проблем. На всеки от обектите се доставяше снаряжение за трийсет милиона долара — и изглежда никой не се интересуваше какво ще стане с него. Плащаха му два милиона долара за проучвания, които смятаха, че ще продължат максимално два месеца. Беше се подписал под договор с клауза да запази всичко в тайна. Повече не искаха от него.

Два милиона долара, ще сондираш където ти кажем и ще си държиш устата затворена. Робърт нямаше нищо против. Двата милиона долара щяха да го измъкнат от неприятностите, които си имаше, и да му помогнат най-сетне да зареже тази проклета работа. Може би дори щяха да му помогнат да реши собствените си проблеми, причината, поради която бе готов на подобни предложения. Но това вероятно бяха само мечти, почти толкова осъществими, колкото и да добиваш нефт в Антарктида.