Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайнството на произхода (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Atlantis Gene, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Автор: А. Дж. Ридъл

Заглавие: Атлантският ген

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: 1

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-602-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/422

История

  1. — Добавяне

115.

Изследователски център на „Имари“

Източна Антарктида

— Не, не ги застрелвайте! — извика Дориан, но беше твърде късно. Видя как вторият мъж получава два куршума в гърдите, а третият пада от изстрели в рамото и корема. — Спрете стрелбата! Ще гръмна следващия идиот, който натисне спусъка!

Стрелбата утихна и Дориан излезе и тръгна към последния мъж, който запълзя към пистолета си, като оставяше след себе си кървава диря.

Дориан изтича при пистолета и го изрита към стената на лабораторията.

— Спри! Нищо лошо няма да ти направя. Всъщност ще ти повикам помощ. Искам само да знам кой те е пратил.

— Да ме е пратил? — Мъжът се закашля и по брадичката му потече кръв.

— Да.

Слушалката на Дориан изпука и той завъртя глава.

Беше влязъл един от техниците.

— Сър, идентифицирахме хората. Те са наши — от сондажната група.

— От сондажната група?

— Да. Всъщност това са хората, открили входа.

Дориан отново се обърна към мъжа на пода.

— Кой ви праща?

Мъжът го гледаше объркано.

— Никой… не ни… праща…

— Не ти вярвам.

— Видях… — Мъжът губеше кръв. Раната в корема щеше да го довърши скоро.

— Какво видя? — попита Дориан.

— Деца.

— О, за бога! — изръмжа Дориан. Какво ставаше с този свят? Дори сондажните техници се бяха превърнали в мекушави ревльовци. Той вдигна пистолета и простреля мъжа в главата. После се обърна и тръгна към охранителите.

— Почистете — нареди им кратко.

— Сър, нещо става в контролния център — докладва един войник. — Някой е спуснал коша.

Дориан го изгледа, после нареди:

— Мартин. Пратете екип — да отцепят контролния център. Никой да не напуска помещението. — Замисли се. Някой е спуснал коша? Кой беше вътре? Кейт? — Колко време остава?

— Време? Какво време?

— За бомбите, които носят децата.

Агентът на „Имари“ погледна таблета в ръцете си.

— По-малко от петнайсет минути.

Все още би могла да ги стигне.

— Прережете въжето на коша — нареди Дориан. Така всичко се подреждаше. Кейт Уорнър — дъщерята на Патрик Пиърс — щеше да загине в студения тунел също като брата на Дориан Рутгер.