А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (148)

Благодарности

Откъде да започна?

От дома, разбира се. На Ана, за всичко. Особено задето прочете първата ми чернова и направи някои безценни забележки. Още повече задето живя с мен през тези две години, докато аз се питах дали не копая пресъхнал кладенец. Обичам те.

Предполагам, че всеки млад човек, който пише роман, дължи огромна благодарност на майка си, но за мен това важи много повече. Аз съм ужасен късметлия да имам родители, които винаги са ме подкрепяли, и майка, отдала двайсет години от живота си да преподава английски на осмокласници — сега вече и изкуство — в прогимназията „Крест“ в Шелби, Северна Каролина. Благодаря, мамо, задето прочете ръкописа, извърши невероятна редакторска работа и задето винаги си вярвала в своите деца, и във, и извън класната стая.

Списъкът на хората, на които искам да благодаря, може да става само по-дълъг и рискувам да пропусна някого. Тъй като не бих искал това да се случи, изказвам своите благодарности на всички, които имат пръст в моята работа и ми помогнаха.