А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (100)

99.

Дейвид се обърна в момента, когато ръката се спускаше.

Над него блесна светлина. Самотна крушка висеше от тавана. Продавачът държеше шнурчето й.

— Телефонът е там — каза той и кимна към масичката в ъгъла.

Телефонният апарат бе от черна пластмаса, като онези от шейсетте години на двайсети век. Слушалката бе достатъчно яка, за да смажеш череп. Самият апарат, естествено, беше с шайба.

Дейвид отиде до масичката и вдигна слушалката. Застана така, че да вижда продавача, който бе пристъпил към него.

В слушалката не се чуваше нищо.

— Централа? — попита Дейвид.

— Идентифицирайте се — отвърна нечий глас.

— Вейл, Дейвид Патрик.

— Станция?

— Джакарта — каза Дейвид. Не можеше да си спомни добре, но му се струваше, че разговорът не би трябвало да протича така.

— Останете на линия. — Отново тишина. — Код за достъп?

Код за достъп? Нямаше никакъв код за достъп. Това не беше някакво скривалище на бойскаути. Би трябвало да го идентифицират по гласа в мига, когато си казва името. Освен ако не печелеха време. Докато обкръжат сградата. Дейвид отново погледна продавача. От колко време бе тук? Дали бяха минали петнайсет минути?

— Аз… нямам код за достъп…

— Останете на линия. — Гласът като че ли прозвуча по-нервно. — Кръщелно име?

Дейвид се замисли. Какво имаше да губи?

— Рийд. Ендрю Майкъл.

Този път отговорът не закъсня.

— Ще ви свържа с директора.

Изминаха само две секунди и в слушалката прозвуча бащинският глас на Хауард Кийгън:

— Дейвид, за бога, търсихме те навсякъде. Добре ли си? Какво е положението?

— Тази линия подсигурена ли е?

— Не. Но честно казано, момчето ми, в момента имаме по-сериозни проблеми.

— Часовникова кула?

— Рухна. Но не е разбита. Организирам контраудар. Има друг проблем. Чума заплашва цялата планета. Така че сме в надпревара с времето.

— Мисля, че разполагам с парче от пъзела.

— Какво е то?

— Още не съм сигурен. Трябва ми транспорт.

— Направление?

— Гибралтар.

— Гибралтар? — Кийгън изглеждаше изненадан.

— Има ли проблем?

— Не. Това е най-добрата вест, която съм чувал. Всъщност в момента съм в Гибралтар — с последния от нашите агенти подготвяме контраудар срещу щаба на „Имари“ тук. Продавачът ще ти уреди транспорт, но преди да тръгнеш… Дейвид, има нещо, което трябва да ти кажа. Нещо, което искам да знаеш, в случай че не успееш да стигнеш тук или… не ме намериш, когато пристигнеш. Ти не си единственият, който разследва „Имари“. Разкриването на тази конспирация бе делото на живота ми, но понеже времето ми свършва… зная, че ти беше най-добрият ни шанс да ги спреш. Аз бях твоят информатор. Използвах всички мои връзки в „Имари“, за да ти помогна, но не беше достатъчно. Грешките са само мои…

— И са в миналото. Имаме нова информация, вероятно нещо, което можем да използваме. Още не е свършено. Ще се видим в Гибралтар.