Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Човешката библиотека : Посетете ни: на Фермерски пазар “Оборище”, 15.12.

Приятели 🙂

Отново иде Коледният панаир на книгата… И ние отново няма да присъстваме, по същите причини, които неведнъж сме споделяли.

Но! Ако все пак искате да видите на живо книжките на ЧоБи, да ги подържите, да ги разгърнете – има къде! Тази неделя, 15.12., от 11 до 18 ч., можете да ни намерите на Фермерски пазар “Оборище”, зад храм-паметник “Александър Невски”. Там компания ще ни правят земеделски производители от цялата страна, а организаторите от “Хранкооп” обещават още арт зона и козметика, музика, традиции и занаяти, а също и тематични работилници за малки и големи.

Какво по-подходящо място да се запасите с ведро настроение и коледни подаръци – и да се запознаете отблизо със самоотвержените доброволци на ЧоБи, които седем часа ще се каляват под открито небе? 🙂

Длъжни сме да отбележим, че поради естеството на събитието книгите ни ще се предлагат на корична цена. Ако държите на Приятелската, поръчайте си ги директно от нас.

Очакваме ви с топли усмивки и горещи книжни препоръки за студените зимни дни,
Хрис, Дес и всички чудесни книжки на ЧоБи

Библиотеката : Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател

Да си призная, не бях чувал за Даниел Пенак доскоро, нито за обвитото в някакъв култ негово есе „Правата на читателя“. Поне докато изд. „Кръг“ не пуснаха новото й издание и не видях какъв възторг предизвика тази новина сред книжните люде. Дори порових малко в интернет и попаднах на публикации с призиви към издатели: „Преведете тази книга!“. „Брех!“, казах си, дай да видим за какво иде реч…

„Правата на читателя“ е симпатично малко книжле с илюстрации от Куентин Блейк (да, същият, който рисува голяма част от книгите на Роалд Дал), в което един пораснал читател, родител и преподавател разсъждава с фин хумор и разказвачески умения върху любовта към четенето. Ако беше писана в днешни дни, книжката вероятно би била под формата на поредица от фейсбук статуси, но понеже не е, със сигурност много цитати от нея красят многократно споделяни в социалните мрежи картинки. Толкова изобилна от чудесно формулирани размисли е тази малка по обем книга.

Тя започва с някои наблюдения над ролята на родителя за формирането на отношение към четенето у детето още от ранна възраст и продължава с размислите на един учител за четенето като задължение. Пенак изтъква пагубната роля на училището, „идиотщината на педагогическите измишльотини, които единствено потискат жаждата за знания“.

Постепенно, разказвайки за любопитния си експеримент да запали цял един клас по книгите като всеки час по литература чете на глас откъси от знакови произведения, авторът се впуска в истински апотеоз на четенето като условие за живот, заявявайки:

„Четенето няма нищо общо с организацията на общественото време, то е, както и любовта, начин на съществуване“.

Именно в тази втора половина, докато разказва за въздействието, което четенето на глас оказва върху първоначално отегчените и недоверчиви ученици, Пенак резюмира най-силните си тези, звучащи като кредо на влюбения в книгите. Цитатите, които си препрочиташ и отбелязваш, се нижат един след друг. Споделям само няколко, за да не губите удоволствието от това да ги откриете сами за себе си:

„Проблемът не е да знам дали имам, или не, време за четене (време, което впрочем никой няма да ми даде), а дали ще си подаря, или не, щастието да бъда читател“

Да си подаря щастието да бъда читател. Замисляли ли сте се над това? Допреди известно време приемах четенето за даденост. Сега, при променени обстоятелства, си давам сметка за думите на Пенак. Да си подариш това щастие е лукс, към който трябва да се гледа именно като на лукс. Защото… нали… все нямаме време…

Та като казах „време“:

„Щом някой заговори за време за черене, значи, че му липсва желание. Защото, строго погледнато, никой никога няма време за четене. Нито малките деца, нито юношите, нито възрастните. Животът непрекъснато пречи на четенето“.

И отсича категорично:

„Времето за четене винаги е откраднато време. (Както впрочем и времето за писане, или времето за любов.)

Откраднато от кого?

Да речем, от задължението да живееш“.

Такива неща ви чакат между кориците на „Правата на читателя“. И разбира се, самите права, които заемат 20-ина странички в края на книжката и са доста забавно поднесени. Макар че задълбава в теми, които не се отнасят до запалените читатели – родителските грешки, телевизията, училището и др., книжката определено е свежо четиво, с което можете да си подарите два часа лукс (ако успеете да убедите околните да признаят „правата ви на читател“).

Георги

Anna Hells' Fantasy place : Детски книги за пораснали и порастващи деца

Петя Александрова и Александър Драганов

Обичайно двойните ревюта се възприемат като негласни битки между заглавия, автори, гледни точки, но не и при мен. Аз ще ви разкажа в няколко поредни поста за книги, които просто трябва да си вземете заедно, защото носят една и съща аура, била тя на позитивна чиста наивност, свежа младежка бутарщина или устояваща на всичко невъзможно детска смелост. Тази двойка някак успява да съчетае по малко и от трите, и заслужава вниманието и времето ви, което най-добре отделете в компанията на деца, за които тези текстове, уверена съм, ще са истинско ваканционно удоволствие.

Тримата вълшебници и златното руно е лек реверанс към доброто в Хари Потър, изразяващо се в силна приятелска тройка от образи, които при нормални обстоятелства ще се разминават упорито по училищните коридори и никога няма да разберат колко топли и чисти души се крият зад маските на хвалипръцкото, всезнайката и особняка.  Всичко започва, когато в училището за вълшебници идва зъл магьосник с умело прикритие и подкрепата на всички изчадия адови. Търсенето му е насочено към специален артефакт – златното руно, с помощта на който ще се отворят вратите към измерение, от което и Клайв Баркър ще потрепери. Благодарение на късмета и малко прекомерното самочувствие на упражняващите магията злината се получава, и всички възрастни с магически умения заспиват, оставяйки будни само нескопосаните ученици. Огромен пропуск или част от коварен план? Хм, май и двете.

С прекрасните илюстрации на Кокомба ще се пренесете в богат свят на алчни елфи, зли гъбести гоблини, че даже и отвратителна вещица, плюс задължителната порция отчаяни хора, готови да съсипят бъдещето на реалността си за няколко жълтици. Тройката хлапета с малко особени и на пръв поглед незначителни умения, които нямат особено широко приложение, ще има да се справи с криза след криза, като само искрицата топла човещинка ще ги запази заедно и живи. Урок по екипна работа и искрена емпатия, несъмнено. Сега, на моменти имах проблеми с нарицателните, които се използваха, за да се означат героите – нали се сещате, че ако имате особено активни образи, които се скъсват да правят различни неща в един абзац текст, твърде бързо използват имената си и думички като той, тя, момчето, момичето, вълшебника в комбинация с направи еди какво си. Така се стига до някои странни решения за избягване на повторения, които обаче за един малък читател всъщност ще се сторят ужасно забавни. Не бъдете твърде критични – всичко има своя смисъл.

Дея Орхидея пък е една искрена софийска история, обяснение в любов към столицата, забравената история отпреди червените времена и въобще към миналото, изпълнено с добри обноски, роматика и елегантност, които някак не свързваме с човеците, произведени на родна почва отпреди век. Малко момиченце в стара кооперация се сприятелява с чудатата съседка, останала някъде в началото на миналия век сред облак от дантели, френски парфюм и пожълтели снимки на чаровни хубавци с бляскави мундири. Оказва се, че смятаната от всички съвременни обитатели на синята зона кукундрела е пътешественица във времето, позаседнала в настоящето ни, но мечтаеща за красивите царски дни, когато животът в страната ни е напомнял на роман на Джейн Остин. Е, с щипка Криворазбраната цивилизация, ама къде без нея. И се почва едно вихрено приключение, което може и да се случва само в главата на едно твърде любознателно момиченце с прекрасна фантазия, но може и да е малко невъзможна истина, от вас зависи.

Историята е написана изключително леко и четимо основно за деца, с кратички глави, умели прехвърляния между различните времеви периоди и с общото настроение на див приключенски дух, с който всяко дете, независимо на колко години е пипнало първия си таблет, разполага в изобилие. Събужда много интересни въпроси и желание да се посети някой и друг музей, или поне да се гугълне малко историческа информация, което, съгласете се, ще е приятно разнообразие. Аз лично съм си поставила за цел да посетя Музея за история на София отдавна, но вече ще го гледам с един по-особен поглед, търсеща тайните романтични истории и странни обрати, които може би се крият зад старите изображения на смутени в нефотогеничността си хора. Преразказ по картинка има различен смисъл вече.

Два прекрасни подаръка за деца и възрастни, които ще направят всяка ваканция истински запомнящо се време за малките читатели, че и на техните родители. Подарете си прекрасни истории, разказани леко и бързо четимо и за големи, и за малки. За една топла, книжна Коледа.

 

 

 

Читателите казват

За „451° по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри

Здравейте и мен ми е интересно тази версия на романа с преводач Веселин Измирлиев цензурирана ли е или не? защото има издадено и от издателство Труд и там е с същият преводач, но броят листа се разминават драстично 160листа за изданието от 1966 и 190листа за новото от 2005 ???

От форума

Потребителски въпроси • Re: Сваляне на цял жанр

bsorokin написа:
… свалям архива chitanka.zip от торента, инсталирам chitanka.info.filter …


Торента съдържа "Читанка на собствен сървър", което е отделен проект. Изисква инсталирането на виртуална машина VirtualBox, и разархивирания от торента файл се зарежда във виртуалната машина. В резултат - получаваш собствен web сървър с огледално копие на библиотеката, от което да можеш да сваляш бързо и без банване. Оригиналния сайт на Читанка има ограничение в броя заявки в минута с цел защита от ботове и атаки.

Chitanka.info.filter е отделен проект, и програмата служи именно за сложно филтриране на произведенията от библиотеката. Позволява да залагаш критерии за филтриране по име на автор, по националност на автора, по име на преводач, по име на поредица, по заглавие на произведението, по форма, по етикет, по година на написване, по дати на добавяне в библиотеката, по номер и по оценка. Като за всички изброени неща позволява две логики: "търсене на…" и "с изключение на…".

Двата проекта могат да работят заедно, като в chitanka.info.filter зададеш IP адреса на виртуалната Читанка, и филтъра ще сваля от нея.

По-удобния вариант е да изчакаш и изтеглиш архивите, които скоро ще направя, и в които архиви прилагам актуална версия на chitanka.info.filter. Само разархивираш и пускаш. По-нататък ако не можеш да се ориентираш с филтъра - мога да помагам по скайп: pechkov

С поздрав,
pechkov

Статистика: Пуснато от pechkov — 12 декември 2019, 20:15


Потребителски въпроси • Re: Сваляне на цял жанр

Първо бих искал да благодаря за бързият отговор!

Сега остава и да попитам като олигофрен - свалям архива chitanka.zip от торента, инсталирам chitanka.info.filter и слагам разархимирани файловете в директорията и и ползвам филтриране - по какъв критерий за да ми извади само трилърите ?
Или не е точно това начинът ?

P.S. Честно казано не разбирам защо е това излишно, ненужно усложняване, след като точно 2 скрипта могат да се напишат и с линк при отварянето на всеки жанр да могат да се свалят всички книги от дадения жанр в предпочитания формат.

Статистика: Пуснато от bsorokin — 12 декември 2019, 17:28


Потребителски въпроси • Re: Сваляне на цял жанр

bsorokin написа:
... да си сваля всички книги в .epub формат примерно от определен жанр (напр. Трилъри) ...


Засега варианта е единствено с chitanka.info.filter. Най-удобно ще е, когато станат готови обобщените архиви, за да може да извади всичко от тях в който формат ти трябва, но ако имаш пусната виртуална читанка, може да стане и от нея без да чакаш архивите.

Статистика: Пуснато от pechkov — 12 декември 2019, 12:07