Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Библиотеката:

Царска България оживява в цвят в албум със 140 фотографии

Замисляли ли сте се, че българинът има историческо далекогледство? Погледът му винаги е обърнат към далечното минало, мержелее му се България на три морета, въздиша по епичните победи на хановете, оплаква войниците на Самуила. Но за близкото минало пред очите му има някаква мъгла. Третото българско царство, от чийто край ни делят по-малко от 80 години, изглежда като terra incognita за повечето съвременници днес. И едва през последните години се забелязва повишен интерес към този кратък, но наситен със събития период. Българинът започна да търси и споделя избелели фотографии в интернет, да разпитва възрастните си роднини за останалите във забвение предци, да сглобява оцелелите отломки от архитектурния, исторически и културен облик на една отминала епоха. Епохата на Царство България.

Като следствие от този повишен интерес в края на миналата година излезе едно забележително издание. Луксозен албум със 140 фотографии, озаглавен „Царство България в цвят“ и подготвен в сътрудничество от сдружение „Българска история“ и „Royal Bulgaria in Colour / Царство България в цвят“. Винаги съм се възхищавал на младежите, които стоят зад сдружение „Българска история“, защото с техните усилия не просто възкръснаха редица забравени книги за български държавници и пълководци, но намериха пътя си към сърцата и умовете на хиляди хора. Този път обаче са надминали себе си с блестящата идея и качественото изпълнение на този албум.

Селекцията включва снимки от епохата на Царство България, оцветени с компютърни технологии и подредени тематично в няколко области – Българското село, Архитектура и градска среда, Случки и събития, Дейци на науката и изкуството, Политици, държавници и дипломати, Пълководци и др. Придружени са от кратки текстове, които – когато е възможно – дават информация за събитията или личностите на снимката, а когато липсва такава, разказват най-общо за епохата и темата, илюстрирана от фотографията.

Да прелистваш този албум е истинско удоволствие. Често се улавях, че се взирам дълго в детайлите, които в цвят са наистина много по-различни и правят картината пълнокръвна. Облеклото на селяните с пъстротата от шевици, пояси и различни препаски, лъскавите униформи на военните или богато декорираните парадни облекла на царете и висшите пълководци представляват такова богатство от детайли, което дълго ще задържа погледа ви върху снимката.

Някои от фотографиите са широко известни. Други виждам за първи път. И при двата случая, заради оцветяването, сякаш става дума за съвсем ново преживяване. От страниците надничат обикновени българи, които бият масло или подозрително поглеждат към камерата, строени пред селската пивница; млади момчета с калпаци и жени със забрадки и сведен поглед; мустакати революционери и войнствени генерали; писатели и поети, художници и политици. Тук са Антон Страшимиров и Константин Величков, Пенчо Славейков и Стилиян Чилингиров, но и чешките художници Ярослав Вешин и Иван Мърквичка, останали завинаги свързани с България. Тук са генерали като Владимир Вазов и Михаил Савов, пълководци като Иван Колев и полковник Дрангов, обикновени войници в окопите по време на Балканската и Първата световна война. Тук е и царското семейство, което излъчва едновременно дистанцираност, но и скромност дори в оцветените фотографии. Блясъкът, така обичан от Фердинанд, липсва почти изцяло при наследника му и неговото семейство.

И тук някъде, с ликовете на малкия Симеон и княгиня Мария Луиза, албумът свършва, въпреки че Царство България формално продължава съществуването си още три години след последно уловените кадри. Авторите на албума щадящо са спестили на читателя насилствения край на Царството в периода от 9 септември 1944 г. до обявяването на републиката през 1946 г.

Ценна находка е този албум. В едва 160 страници е побрана най-славната, но и трагична глава от книгата, която българският народ пише вече повече от 1300 години. И макар да ни делят едва три поколения от онези години, Царство България е все още потулено в сенките на историята, където дебната много призраци. Надявам се, че издания като това ще бъдат от полза за всеки, който иска сам да надникне там, в забравеното минало, и да извади своите уроци от него.

Публикувано от Георги

Anna Hells' Fantasy place:

Търся нещо като… Детски хорър

 

Поредната част от търсаческия ми експеримент е посветена на смущаващата странност, наречена Детски Хорър. Какво е това ли? Представете си приказки, или не съвсем, с главни герои обикновено деца, на чиито главици се изсипват няколко преизподни наведнъж, съставени от креативни извратености, чудовищни страхове и ходещи ужаси, особено обичани от всички писатели на хорър по света като свиден начин за справяне с детските кошмари. Сега, възможно е децата да намерят и някакво друго очарование в тези страхотии, но виж възрастните ще възкресят някой и друг по-черен от ада спомен:

  • Книга за изгубените неща на Джон Конъли – едно смъртоносно пътешествие из легенди и истории, които е нормалния свят са сценарии на Дисни, но тук са фон за чудесни касапници и изтръпнали смъртоносни рейдове сред всичко живо:

Ревю на Книга за изгубените неща

  • Абарат на Клайв Баркър – фантастичното приключение през земите на времето и вероятно кошмарите на всеки кръгъл час, стоварили се върху главата на едно необикновено момиче, което е малко вероятно да запази ума си до последната страница:

Ревю на Абарат

  • Пеги Су и призраците на Серж Брюсоло – френски изтънчен ужас от един изключително прецизен извратен ум, включващ фантазии и страхове с лек лъвкратиански привкус, но по-скоро с повечко садизъм и неоспорим европейски чар:

Ревю на Пеги Су и призраците

 

Първи впечатления от последно прочетеното:

Отклонение - Блага Димитрова

Годината е 1967. Двама студенти, Неда и Боян, се събират и изживяват десет страстни дни в импровизираната му квартира. Отбелязват ги като затворници - с драснати чертички. Един ден седемнайсет години по-късно се срещат случайно в провинцията и той я закарва до София. Това е всичко, действието в този роман не е най-впечатляващото нещо, а останалите двеста страници са изпълнени с размисли. Какво не е казала тя, какво не е казал той, защо, как. Облаци, небеса, клони и листа сред руините на следвоенна София. Единствена рокля, грозни обувки, красиви мигове, другарски съд, сълзи.

Изслушах тази аудио-книга, но я завърших само и единствено, защото беше такава. На хартия никога не бих я завършил. Когато прочетох какво са харесали в нея възторжените читателки, та я определят като най-обичания роман на Блага Димитрова, установих, че точно тези неща мен са ме дразнили най-много. Безкрайни описания на чувства и мисли, романтични детайли от една епоха, която не обичам особено, комсомолски плам и фалшиви приказки за качествата и делата "новия човек". Моля?! 

Любовната история на Неда и Боян, която е хем в миналото, хем в бъдещето, а това обикновено значи, че е никъде. Започнати и недовършени отношения, студентски трепети и страсти, броени дни от две младости, а по-късно и един от зрелостта на същите тези двама - клиширани прагматик и романтичка.

Вероятно за любовните истории изобщо не бива да се мисли и коментира трезво и да се търси смисъл там, където и без друго вилнеят предимно чувства. Сигурно тя е като поезията, която също не разбирам и съответно не ценя. Изобщо пък няма да коментирам подобни случки през мирогледа на днешните студенти или които и да е други по света.

Както и да е, скоро мислех да чета "Лавина", но ако стилът е същият, най-вероятно ще пропусна.

По романа има филм с Невена Коканова и Иван Андонов.

По-мили думи за същата книга са писали Йоланда, Мария, а цитирани откъси има тук.

Читателите казват

От форума

Общи приказки • Re: Архиви на 'Моята библиотека' в FB2, EPUB и MOBI формат

Явно не е възможно да се пускат всеки месец архиви. За съжаление. Но може би да се надяваме на архиви през по дълъг период? Три, четири , шест месеца? Или поне веднъж годишно? Много се надявам традицията да се пускат архиви да продължи. Благодаря за работата.

Статистика: Пуснато от ivan1282ka — 17 януари 2019, 21:34


Техника за четене • Re: Препоръка за електронен четец

luzkanova написа:
Здравейте,
Някой има ли мнение за OB-N96-CML на Onyx?
Търся четец с по-голям екран, защото имам проблеми с очите.
Нямам опит с четци. Досега съм ползвала 10-инчов таблет с всичките му недостатъци, а този ми изглежда добър, а има и доста екстри. Цената му е висока и затова реших първо да се консултирам със знаещите потози въпрос, а не с продавачите (ясно е защо). Ще съм ви благодарна за всяко мнение.


Имам опит от четене с ONYX BOOX M91S, чийто екран е със същата разрешаваща способност както и OB-N96-CML(1200х825 - 150ppi).
За четене на книги във формати fb2(fb2.zip), epub, txt няма проблем. При техническа литература във формати pdf или djvu, генерирани от сканове на хартиен оригинал(без последваща обработка) визуализирането не е достатъчно добро поради ниската разрешаваща способност.
Вижте по-новите модели от този клас: https://ereader.store/en/e-book-readers-12 - тези с резолюция 227 ppi.
Може да пробвате и четци с по-малък размер (7,8) в албумен режим на четене.

Статистика: Пуснато от zl_tsanev — 17 януари 2019, 08:50


Техника за четене • Re: Електронен четец

Кобо Аура е един от най - добрите четци в момента

Имам такъв от 5 години , приятели с киндъл казват ,че им трябва програма за конвертиране

Статистика: Пуснато от Гост — 16 януари 2019, 22:26


Техника за четене • Re: Препоръка за електронен четец

Здравейте,
Някой има ли мнение за OB-N96-CML на Onyx?
Търся четец с по-голям екран, защото имам проблеми с очите.
Нямам опит с четци. Досега съм ползвала 10-инчов таблет с всичките му недостатъци, а този ми изглежда добър, а има и доста екстри. Цената му е висока и затова реших първо да се консултирам със знаещите потози въпрос, а не с продавачите (ясно е защо). Ще съм ви благодарна за всяко мнение.

Статистика: Пуснато от luzkanova — 16 януари 2019, 15:27


Авторски текстове • Декември става Юли

Създадена бях от море и звезди...
Изгубена бях, но се опомних.
Изоставена бях от самата себе си...
Преди забравила бях, но си спомних
Пътеката към дома в същността си...

Да се чувствам свободна вдишвайки
бавно сричайки "Любов"
Събирайки шепи и издишвайки леко изричам уверено и тихо "Обичам те",
и толкова нежно целувам очите
на Слънцето, а пък те мен.
- Да се случи за ден или минута безкрайна
Иска ми се...

Да Обичам да слушам в захлас Слънцето, което вълнуващо е измислило (за мен : )
небивали, забавни приказки..
Където съм всичкото му щастие
Сбъднато (неговото) и (моето) да бъде!- да се случва - веднъж е...
Дори да имам само ден единствен -
Иска ми се...

И искам да потъвам в на Слънцето очите,
Да ме галят отново ликуващи лъчите,
а времето малко да поспре с бързането..
да бъде просто топло лято и безгрижно!
Да чувстваме щастието проникващо като
между пръстите на краката ни пясък...
Да разглеждаме миди, да се гоним с медузи...
Да бъдем намерени и никога губещи!
Дори да бъде само ден сбъднат сън -
Иска ми се...

***
През декември под юрганчето става топло с красивите мисли и топли картини
Въображението, молив и бял лист
ме отвеждат далече..
в далечни галактики...
в свят без гравитация,
изпълнен с усмивки!

Отведи ме някъде, където няма зима
и (не) липсват помежду ни думи.
Там, където всеки следващ
Декември винаги ще бъде Юли!


Декември 2018
Точица.

    Статистика: Пуснато от Точица. — 16 януари 2019, 10:59