Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Човешката библиотека:

От сърцето на Човешката: Лъч

Приятели (:

Рубриката „От сърцето на Човешката“ продължава с още една вариация по темата за обичането, от човек, за когото имаме доста ясно усещане, но все не успяваме да го споделим. 😉 (Макар че Кал скришом споделя – шшш! да не вземете да го издадете! – че обича Лъч особено много, понеже Лъч е сбъднал най-голямата му мечта за ЧоБи: да създаваме човеци, които на свой ред създават още общности.)

Ето…

~

На 15 февруари 2014-а Лъч написа:

Идеалната любов

 

Да я обичам хубаво и да знам, че съм привързан към нея. Да искам – да сме заедно, да съм до нея, да я прегръщам обсебващо, да обсебвам телесната ѝ обвивка с вниманието си. Да привличам вниманието ѝ към моята телесна обвивка.

Ама не съвсем така.

Докато си мия зъбите, да ми хвърчи в пространството мисълта-понятие за това каква точно е идеалната любов за мен. Не я търся, не опитвам да я определя в думи. Сега го правя отчасти. Тогава – само я обхващам като в паяжина и я усещам.

А! Ето го ключа за всичко. Идва с думата „спътница“. Ех, приятелю, колкото пъти ми бягаше и ми е бягала тази дума, когато… хм. Но сега е тук.

Спътница. Вървим двама в с-по-делен път. Рамо до рамо вървим. Вървя до нея. А за да не е егоистично – и тя до мен. Заедно крачим. Тя има стремежи да развива, да дава, да съ-здава и да го раз-дава наоколо – на ценители. Да развива изкуството у себе си, да дава поводи за усмивка и радост, да създава нови възможности и да ги споделя. Аз – без да знам, но мислейки си, че знам, съм тих, спокоен, стремящ се да се събера, за да мога да… бъда?

Чувствам у себе си вкоренения стремеж да събирам. Може да е нужно огромно търпение и много чакане, но накрая – да събера. Да обърна разединяващото в събиращо. Нямам главна роля. Нямам „моя“ роля, защото „моя“ значи главна. Аз съм от поддръжката. И го намирам у себе си. Какво ОЩЕ или друго мога да намеря, не знам сега, споделяйки.

Спътнице, аз съм като попивателна – имам си ядърце с една-единствена задачка и всичко останало е превърнато в поле за попиване на инструменти. Попивам изрази, похвати, мисли (които сякаш никога не успявам да цитирам както са били), стремежи – поведения. Това го мога именно защото не го осъзнавам. Тоест – виждам го впоследствие. Ядърцето ми се учи – има си воля, но тя не е водена от вътрешна амбиция. О, не – могат да ми се лепнат „амбиции“, като това да имам, да притежавам, да, да, да… но коренът, от който израства стремежът ми да събирам, ги бие всичките тия. И му се радвам. И не съм себеотрицателен – о, не. Но всяка „велика“ идея, идваща в къде-къде по-невеликата ми главица, е винаги смекчена и извъртяна в подходяща степен и в посоката на как да съ-бе-ра. Нещо като постоянен реактор за мир. В моменти като този той изплува, прозира през оределите лични амбиции. Вероятно с помощта на теб, приятелю, който ни учи да ни пука за цялото, а не само за нас си, или само за някой САМО точно определен САМО. „Само“ не е лошо. Нито точно определения някой. Ама са̀мо с тях не може. Нито пък цялото може само̀ без тях.

Тя ме усмихва с устрема си и с пламтящия си стремеж да е, да даде, да раздаде. Ти ме усмихваш миротворящо, спътнице. Щях да добавя и „моя“ накрая, ама чистителят на егоцентризми още е включен. Даже „неговата кожица“ не мога да му кажа в момента, за разлика от обикновено. Сега е не по-необикновено от преди това, но е по-насочено – ядърцето у мен – да се изясни и навън.

Ето, Слънчице, дори когато усещам как с тебе дърпаме в уж различни посоки, усмивката ми се разширява и заработва събирателният реактор. Как? Ами, преди всичко, усмихвайки ме. След това идва и понятието за „ето, аз съм до теб, за да съучаствам с каквото мога, и го правя, защото наистина го искам – вътрето у мен го иска; да ни събирам във всеки един момент – дори когато ти ще имаш нужда от повече време за лични занимания и рамо за опора; ето, аз съм идеалната средновековна (или когато там) жена – да подхранва цъфтежа на дома, докато мъжът ѝ подхранва цъфтежа на обществото“. Докато избистрям това понятие, даже ме досмешава в какъв стереотип се набутах. Но е така – поне според стремежите ни.

Дали нямам стремежи, лични, други, освен топлото огнище и жизнената среда? Имам. Да ги споделя с повече, да разпространя понятието за тях сред повече (хора), да ги изградя първо край себе си – край нас – за да видя от първа ръка какво точно се променя у мен, нас. Някак мааалко по-назад стои – и любопитно чака да му дойде реда – все още неизвестното „ах, какви неща можем да постигаме, ако сме в подходяща средааа…“. Всички тези стремежи са събрани в събирателния стремеж „почакайте, не се избивайте, не се разделяйте, не се карайте; не се избивайте, след като сте се разделили, не се разделяйте, защото сте се карали, не се карайте – ето ви един прекрасен и интересен, бабунест и вълнуващ споделен път!“. И…

Прекрасно е, защото ти, спътнице мила – подготвях се дълго за момента, в който ще срещнем пътечки в един път – ти правиш същото. Как по-широко да се усмихна? С пламъка си и със стремежа си да развиваш, ти събираш. Толкова е ново това осъзнаване за мен, че в момента мисълта ми се разфокусира сякаш умишлено, за да не видя и още по-следваща връзка… сякаш ми се разводнява целият сюжет, значи… тюх. Мдам – не се разводнява нищо, ами напротив: събира ми се мисълта в едно. Явно ми е време да се връщам обратно към действителността. Или просто съм уморен.

Да съчетавам и в действия твоя животворен за мен стремеж към откриване, разширяване и създаване със стремежа ми към успокояване, проясняване, събиране. Да ни прегърна, за да вървим заедно.

Ето идеална любов. Вземи/Дай.

Още: Лъч във форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем. 🙂 ) Или каналът Traveleyes в Youtube.

Anna Hells' Fantasy place:

Нощния градинар

Джонатан Оксиър

След странната история за слепия принц на просяците Питър Нимбъл, Оксиър ни подарява още една мрачна приказка, този път много напомняща на Флорънс и Джайлс на Джон Хардинг или Примката на призрака на Хенри Джеймс. Класическа викториана, с призраци, злокобни замъци и обеднели благородници с повече тайни, отколкото могат да понесат. Две ирландски хлапета, бягащи от големия глад се озовават в благодатни земи, но не и за тях. С техния реално несъществуващ късмет след бурно пътешествие по море, завършило с изчезването на родителите им, кандидат сирачетата биват ангажирани за прислуга в отдалечено имение с повече от лоша слава. Нещо изпива силите на обитателите му, хранейки се от душите и телата им и може би има общо с огромното мъртво дърво на двора, до което има подозрително количество хълмчета с немъртви обитатели. А странната разказвачка на приказки, които твърде лично се възприемат от всеки, който ги чуе допълва прекрасно картинката на „има нещо гнило в странната пасторална пустош дето не е Дания“.

Малките герои на Оксиър са истинското му съкровище – независимо от годините или историята си, те са адаптивни, креативни и оригинални, преждевременно пораснали, но опазили най-ценното от детството – безкористната доброта и стремежа към справедливост на всяка цена. Влюбвате се в тях от първите им думи, и оставате техни верни и всеопрощаващи приятели дори и в най-тъмните им грешки. Околните никога не са напълно отвращаващи, напротив. И най-големият антагонист, в случая имащ много общо със странното дърво, има своето напълно човешко основание за всяка своя стъпка, и тя е обичайния стремеж към красота и вечност, мечтата на всеки творец. А жертвите са жертви първо на своите сънища и незавършени приказки, и чак след това на суетата или гордостта. Магията е пропита във всяка глътка въздух, и макар че магьосници практически няма, освен един среднощен градинар на живот, усещането за диво и тъмно вълшебство прозира от всеки ред и се крие зад всяка запетая, стряскайки особено силно на многоточията…

Наполовина готически, наполовина тъмно фентъзиен роман, новото отроче на Оксиър е впечатляващо, грабващо вниманието и събуждащо желанието да не спиш, но да разбереш защо, и как, а понякога – и кога. Добрият край е твърде реалистичен, за да е наистина положителен, а лошите не получават заслуженото си напълно, сякаш остават трошички ненаказуема несправедливост, капката гнилост в градина с дъхави плодове, наречена обрат. Мрачно фентъзи с привидна британска елегантност, трудно ще намерите по-добро четиво за елегантните си книжни въжделения, особено ако сумрачната фантазия на ръба на хоръра ви е по вкуса.

Библиотеката:

Да уловиш гренландска акула с гумена лодка

Влюбих се в тази книга от пръв поглед. Влюбих се в корицата, която обещава морски приключения и безметежни ваканционни емоции. И в разкошното издателско решение за оформлението – оцветените в синьо „ръбчета“ на страниците създават усещане за „потапяне“ в морските дълбини и радват окото през цялото време. Взех си я от Панаира пред НДК тази пролет след възторжената препоръка на Манол Пейков от ИК „Жанет-45“ и тя търпеливо изчака цял месец да дойде време за лятната отпуска.

Като изключим очевидния контраст между гръцките плажове от моята ваканция и норвежките фиорди от книгата на Мортен Стрьокснес, „Морска книга“ си е съвсем тематично четиво за морето. Вижте само подзаглавието – „Изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка насред огромното море през четирите годишни сезона“. Няма как да не пробуди приключенския дух, дремещ у всеки от нас, нали?

Идеята e проста и симпатична със своята детинска наивност – двама приятели решават да тръгнат на лов за гренландска акула из из Вестфюрен, някъде сред фиордите на Северна Норвегия. С гумена лодка. „Много от нещата, които като деца намираме за тайнствени и вълнуващи, губят чара си още в младостта ни. Но за мен обаянието на морето само порасна, задълбочи се и дълбините му започнаха да ми се струват още по-фантастични“, пише Мортен. Ето защо не му е особено трудно да „налапа мухата“, която му пуска неговият приятел Хюго Осгюр, рибар и наследник на стара рибопреработвателна фабрика, чиято детска мечта е да улови тайнствения морски звяр. И Мортен решава: „Добре, излизаме на лов за гигантска акула“.

Бързам да „охладя“ страстите на онези от вас, които ще помислят, че този възглас е началото на драматично приключение сред ледените води на Севера, както и на онези, които ще приемат, че щом на сцената се появява пушка, тя ще гръмне след антракта. Имайте предвид, че всичко е доста… как да кажа… скандинавско. Двамата приятели излизат неведнъж в безуспешно търсене на акула, а в повечето случаи най-голямата драма е подготовката и поставянето на примамката – най-често нещо зловещо мъртво и вмирисано, което с много усилия хвърлят на дъното в очакване на звяра. Но, хей, преследването на гренландската акула е само нишката, само тънката корда, която преминава през цялата книга, изпълнена с далеч повече от това. Стрьокснес прави истински репортажи за живота на Север, за суровите хора, чието ежедневие е свързано с океана и с всичко, което успяват да извадят от него. Прелиства набързо историята на особената връзка между северния човек и океана, но се спира доста подробно на знайни и незнайни, по-скоро позабравени във времето свидетелства на други летописци преди него.

Само истински интелектуалец би придал романтична нотка на преследването на гренландска акула (ако не знаете как изглежда това животно, моля, попитайте Google Images, не се шегувам, няма само аз да губя апетит всеки път, като си го представя, я!). И като истински интелектуалец Стрьокснес обогатява разказа си, вадейки от торбата както любопитни паралели с „Моби Дик“ или библейската притча за Йона, така и редки съчинения отпреди петстотин години, като Carta Marina на шведа Улаус Магнус. Последният заслужава особено внимание и Стрьокснес му го предоставя, защото отразява по извънредно любопитен начин как хората възприемали причудливите създания на морските дълбини преди векове, как ги „доукрасявали“ в свидетелствата си и създавали легенди за невероятни чудовища.

И макар че авторът няма да ни срещне с „космато морско прасе“ например, което, уви, съществува само в небивалиците на Магнус, то удивителната ерудиция, благодарение на която ни запознава с голяма част от морската фауна на Севера, заслужава адмирации. Не просто се срещаме с десетки видове риби и научаваме подробности за улова им, за поведението им, за вековните традиции на хората, свързани с риболова и китоловството, но и се сблъскваме с проблемите на свръхулова, замърсяването на водите и все по-стремителното увеличаване на пластмасата в Световния океан. Стрьокснес образова и запалва сигнална лампичка едновременно, като дава плашещи данни за пораженията от човешката дейност върху природата.

А гренландската акула? Мортен и Хюго продължават да излизат с лодката си в търсене на дълбоководния звяр. И да се връщат. Повечето пъти с празни ръце, друг път с лодка, пълна с треска. И тъй като книгата е с документален характер, авторът не крие емоциите, съпътстващи това безплодно приключение. От време на време се появяват търкания между двамата, друг път самият писател поставя под въпрос доколко добра всъщност е цялата тази идея. Стрьокснес изрича и онова, което вече е станало ясно на читателя към този момент – че върху идеята за лов на гренландска акула е замислена и самата книга, а по думите на приятеля му, това в някаква степен убива спонтанността на детската му идея.

Това е и един от моментите, в който с лек привкус на разочарование си даваш сметка, че в днешни дни истинските приключения може би са се изчерпали, а писателите си „създават“ такива с ясната цел да ги опишат в книга. Като например да уловят гренландска акула с гумена лодка. Звучи като сюжет, който продава, нали?

Истината е, че в случая книгата не страда значително от липсата на „спонтанност“ и автентична сюжетна линия с действително приключение. Просто защото в нея има много повече и то извира от всяка страница. Не знам къде другаде ще срещнете на едно място Фритьоф Нансен, Улаус Магнус, норвежки поети и древногръцки географи, северни легенди и митове, а между тях безчет истории за риби, китове и морски обитатели, излезли като от класическите морски новели.

В тази връзка, изключителни аплодисменти за преводачката Мария Змийчарова, която се е „преборила“ с удивително пъстър текст, който изобилства от термини (много от тях стари, местни или слабо познати извън далечния Север), от наименования на различни морски същества, приспособления за риболов и какво ли още не.

Вероятно не е най-тематичното четиво за гръцките плажове, но определено е книга за морето, която ще ви накара да усетите солта по кожата си и да се озъртате за странни създания следващия път, когато нагазите в по-дълбоки води. А колкото до гренландската акула, прочетете до края… Току виж зърнете сивия й гръб някъде измежду страниците.

Публикувано от Георги

 

Читателите казват

За „Дар от злато“ от Джейн Ан Кренц

На мен пък не ми хареса — една от слабите книги на тази писателка. Единствено главният герой ми допадна, неговите думи и действия бяха логични. Но главната героиня беше голяма досада на места, вечно спореща, вечно неразбираща, на места нелогична. Да не говорим за една от второстепенните героини — художничката — маниакална, манипулативна, депресивна. Не, вместо да ми хареса книгата, направо ми досади. Прочетох я на инат и наистина краят ѝ е доста претупан.

От форума

Помощ за сайта • Re: Търсим помощници

Здравейте!
Бих могла да помогна с доброволна работа като коректор.
Обичам да чета и да се наслаждавам на езика.
Маргарита

Статистика: Пуснато от Гост — 15 юли 2018, 21:10


Как се казваше?… • Re: Мнения за книгата "Танцуващият замък"

Книгата е за младежи (young adult). По спомен ставаше въпрос за книга с черна магия, от която хората полудяват, но не беше нито страшна, нито интетесна. Същата история е правена вече и то доста по-качествено от Х. Лъвкрафт.

Статистика: Пуснато от summer-knight — 15 юли 2018, 17:49


Как се казваше?… • Мнения за книгата "Танцуващият замък"

Здравейте, интересуват ме мнения за книгата "Танцуващият замък" на Робин Джарвис. Разбрах, че тя е част от трилогия, издадени ли са всички книги на български, интересна ли е поредицата? Благодаря предварително за споделените впечатления. :)

Статистика: Пуснато от Люлин 3 — 15 юли 2018, 14:29


Помощ за сайта • Re: Търсим помощници

Здравейте, ще се радвам много, ако ме включите в екипа, като описвач или коректор. Обичам много да чета и имам достатъчно свободно време, за да го запълня с приятна инициатива като вашата.
Благодаря предварително!

Статистика: Пуснато от Regi — 13 юли 2018, 13:05


Помощ за сайта • Re: Търсим помощници

Здравейте имам огромно желание да стана част от вашето семейство и да ви помогна с каквото е нужно и умея като сканировчик и визуален факир.Поздравления за сайта страхотни сте

Статистика: Пуснато от Ами — 10 юли 2018, 21:46