А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (115)

114.

Тунелите на „Имари“

Гибралтар

Докато холограмата приемаше очертания, Крейг пристъпи до Дейвид.

Дейвид не откъсваше поглед от холограмата. Цветовете й бяха ярки и тя почти изпълваше помещението. Сякаш двамата се бяха пренесли на друго място. Крейг видя огромен кораб да се издига над океана. Зад него се появи Гибралтарската скала и Дейвид едва сега доби представа за големината на кораба. В сравнение с него Скалата бе като камъче. Освен това Скалата не очертаваше края на континента, а бе част от сушата. Европа и Африка бяха свързани с естествен мост.

— Божичко! — прошепна Дейвид.

Крейг застана до него.

— Точно както го описва Платон: гигантски остров, надигащ се от дълбините на морето. Все още се опитваме да определим периода, но смятаме, че тази картина е заснета преди дванайсет до петнайсет хиляди години. Със сигурност е в някой момент преди последния ледников период. Платон смята, че островът е потънал преди 12 500 години, така че може и да сме прави. И нали забеляза размерите на кораба?

— Невероятно! А вие сте открили само част от него.

— Да. Доста малка част. По наша преценка съоръжението надхвърля шейсет квадратни мили — стига Скалата да е с размерите, които е имала преди петнайсет хиляди години. Частта, както ти я нарече, в която сме сега, е около една квадратна миля. Корабът от Антарктида е много по-голям, около двеста и петдесет квадратни мили. — Крейг кимна към холограмата. — Следващият филм разкрива какво представлява този кораб.

Дейвид гледаше как исполинският кораб доближава брега и спира. Холограмата трепна, сякаш някой бе сменил лентата в древната прожекционна машина. Корабът все още бе там, но сега морето бе повишило нивото си. Точно зад кораба, на крайбрежието, се виждаше град, ако можеше да бъде наречен така. Примитивни каменни пантеони, като поредица Стоунхенджове, разположени концентрично около кораба. Колиби със сламени покриви по склоновете наоколо. Огромна клада, запалена в средата на каменните постройки, която изплува в центъра на изображението. Хора, облечени в кожи, влачеха друг човек — не, това бе маймуна. Или нещо по средата. Високо човекоподобно. То се съпротивляваше отчаяно на похитителите си. Когато доближиха кладата, облечените в кожи хора се приведоха.

От кораба се появиха два летящи обекта. Приличаха на колесници или двуколки от космическата ера. Носеха се на няколко метра над земята, право към огъня. Веднага щом го доближиха, хората отстъпиха, все така приведени и свели очи към земята.

Атлантите слязоха от колесниците, сграбчиха получовека и му инжектираха нещо. Носеха дрехи като брони и имаха огледални шлемове, покриващи главите им, с изключение на тиловата част. Хвърлиха човекоподобното на една от колесниците и се отправиха назад.

Холограмата трепна отново и сега вече предаваше сцена от вътрешността на кораба. Човекът маймуна лежеше на пода. Атлантите все още бяха със скафандри, но като че ли разговаряха, ако се съдеше по неуловимия език на телата им. Крейг се покашля.

— Все още анализираме това, което се случва тук. Имай предвид, че наблюдавахме тази картина само преди няколко часа, когато получихме картата от дневника и за пръв път проникнахме в помещението. Но според нас се вижда как атлантите прекъсват ритуално пожертвование. Това същество е неандерталец. Вероятно нашите предци са смятали за свой дълг да преследват всички същества, които не са сътворени по подобие на Бога, и да ги убиват. Нещо като праисторическо расово прочистване.

— Това да не е същият екземпляр, който Пиърс е видял в тръбата?

— Да, както сам ще се увериш.

— Какво е станало с него?

Крейг изсумтя и поклати глава.

— Кейн го размразил в началото на трийсетте, веднага щом Камбаната бе активирана. Имахме затруднения с подаването на енергия. През следващите години проведоха серия експерименти. Дори се опитаха да пресъздадат неандерталеца като кръстосват хора с шимпанзета — това бе част от безумния му план за „хуманизация“. Но нямаше резултат и в края на краищата Кейн изгуби интерес. През 34-та го остави на Камбаната.

— И той не оцеля?

— Не. Дори след един господ знае колко хиляди години в тръбата. Така че, разбира се, ние бяхме слисани, когато Кейт Уорнър се оказа жива. Смятахме, че може да има връзка с тръбите, но каквото и да е, получава се само при нашия подвид. Вероятно по някакъв начин тръбите активират Атлантския ген. С каквото и да е лекувала децата, трябва също да е свързано с тръбите. Според теорията ни всеки човек притежава А гена, но той се активира спорадично и само при някои. Очевидно неандерталците не разполагат с подходящ генетичен предшественик.

Крейг кимна към холограмата и добави:

— Ето го и златния кадър, както казват в киноиндустрията.

Изображението отново се премести от лабораторията към външна картина. Зад кораба се надигаше гигантско цунами. Трябва да беше с трийсетина метра по-високо от кораба, който пък сигурно надвишаваше седемдесет метра, ако се съдеше по сравнението му с Гибралтарската скала. Вълната заля кораба, стовари се върху древния град и го помете.

Корабът се издигна над вълните, цунамито го запокити на брега и той смаза каменните постаменти и разпиля колибите. А после водата се оттегли и издърпа кораба, но повече от половината от корпуса все още се криеше под повърхността. По дъното му засвяткаха искри от стърженето на метал в скалите. После холограмата се обагри в червено, огромна експлозия избухна под корпуса на кораба и го разкъса на две, на три, на четири части.

— Предполагаме, че под морското дъно е имало огромен джоб метан. Взривът му се равнява по мощност на десетина ядрени бойни глави.

Водата нахлу в разбития кораб и изображението се върна в атлантската лаборатория. Един от обитателите й бе запокитен към стената и лежеше отпуснат на пода. Мъртъв? Оцелелият атлант сграбчи неандерталеца и го натика в тръбата. Силата му бе изумителна. Дейвид се зачуди дали му я придава скафандърът, или е естествена сила.

Атлантът се наведе над своя другар и го вдигна. Изображението премигна, когато той напусна помещението. Холограмата го последва, докато тичаше из кораба. На няколко пъти атлантът губеше равновесие и падаше с товара си — очевидно вълните продължаваха да люлеят разбития съд, докато той се спускаше безпомощно към дъното. А после атлантът се озова в стаята, в която се намираха сега Крейг и Дейвид. Известно време стоя наведен над контролните пултове. Не ги докосваше, само прокарваше пръсти над тях, докато другарят му висеше неподвижно на рамото му.

Един по един мониторите угасваха.

— Смятаме, че той активира Камбаната — каза Крейг. — Охранителна система, създадена да не допуска животни като нас. Има логика. След това изключва компютрите. Но над следващото все още се чудим.

На холограмата помещението тънеше в мрак, ако се изключеше бледото сияние на аварийните светлини. Мъжът отиде до дъното на помещението и докосна нещо на предмишницата си. Пред него се отвори врата. Дейвид се огледа — вратата и сега бе тук, но от нея стърчеше копието. Атлантът се огледа, спря за момент, после прекрачи прага. Вратата се затвори зад него — копието го нямаше.

Дейвид отново погледна към вратата.

— Не си прави труда — каза Крейг. — Вече опитахме.

— Какво е това във вратата? — попита Дейвид и пристъпи към нея.

— Не сме сигурни. Някои от учените решиха, че това е Копието на съдбата, но няма как да знаем. Предполагаме, че Патрик, или по-скоро Том Уорнър, го е донесъл тук при опит да пробие дупка във вратата.

Дейвид пристъпи още по-близо.

— Копието на съдбата? — Беше чувал за него, но имаше нужда да спечели малко време и да отвлече вниманието на Крейг.

— Да. Не си ли чувал за него?

Дейвид поклати глава.

— Кейн бе обсебен от него, а после и Хитлер. Според легендата това е копието, с което проболи Исус Христос, докато висял на кръста. Копието, с което бил убит. Древните вярвали, че армията, притежаваща това копие, не може да бъде победена. Когато анексирал Австрия, Хитлер взел копието. Било изгубено няколко седмици преди капитулацията на Германия. Това е една от множеството находки, които успяхме да добавим през годините, с надеждата да ни дадат ключ към разбирането на атлантите.

— Интересно. — Дейвид хвана копието, дръпна го и усети, че вратата леко поддава. Дръпна по-силно, копието се освободи и вратата се отвори. Той хвърли копието и се шмугна през отвора в мига, в който Крейг извади пистолета си и стреля.