Читателски коментари

харесва ми че е продължение. повечето книги завършват как се женят, а тук е интересно как продължават да се опитват да запазят брака си. има и завършек на другите истории от първата книга и няколко любовни истории.

книгата е много хубава. случват се доста неща. не е никак скучно.според мен трябва да се прочетат и двете части.

Политкоректност до откат!

За първи път чета нещо от Бинчи, от една страна е четивна по един ненатрапчив начин, ама ми идва суховата/лично мнение, не ангажирам никого :)/ Ако някой търси страсти и емоции а ла Робъртс или оназ поредица с анималистичното порно — мноого е далеч :D :D Все пак е интересна по някакъв начин, приятно четене на всички в Читанката!

Не съм чела „романите“ (нямам и намерение, де), но провокирана от полемиката тук, се натъкнах на следната „поезия“ от обидената авторка:

БЪДЕЩЕ

Бъдещето неизвестно, можем да направим интересно! С доброта, сърдечност и отворена душа, радост ще блести по нашите лица. Така и в бъдещите дни, щастието ще ни обкръжи! Когато си щастлив, за бъдещето не мисли! За тебе то ще е прекрасно и ти ще го виждаш ясно! Гледай напред с наслада, а бъдещето ще е твоята награда!

Бистра Петрова

Ами… какво да кажа — нещата са на ниво читалищна самодейност за деца до 10 години. Какви романи бе, братче?!

Уважаема авторке, нищо уникално няма в твоите произведения, освен че са уникално наивни, плоски и захаросани — нещо като захарен памук, накиснат в захарен сироп :) Ако човек иска „да се пренесе в измислен свят, където няма напрежение и драма“ — може да чете Удхаус, Джералд Даръл, Кир Буличов… А ти, за да не бъдеш отново „смазващо разочарована от свои близки“, научи се да живееш според три основни принципа:

1. Няма вечни приятели, има вечни интереси.

3. Който и да ти говори, каквото и да ти казва — всъщност става въпрос за пари.

Тогава изненадани или разочаровани могат да останат другите, а ти ще си щракаш с пръсти и ще си живееш живота щастлива и доволна.

От автора:

Уважаеми читатели,

От коментарите разбирам, че не е усетено истинското послание на романите ми. Това е художествено произведение „описва частично или изцяло обекти или събития, които не са действителни, а въображаеми — измислени от автора“. Моите романи са единствени по рода си, защото са наистина „захаросани“, позитивни и добронамерени. Периодът, в който ги писах бях смазващо разочарована от мои близки. Писането беше моя начин да се справя със ситуацията. Всичко, което чувствах като негатив, превръщах в позитив. Представях си това, което бих искала да е животът ми. За съжаление, повечето хора харесват драмите, предателството и всичко пошло. Колкото по-драматични са събитията, толкова по-добре се възприемат като реалност. Аз предпочитам поне за час да се пренеса в измислен розов свят, където доброто се среща с доброто и няма напрежение и драма.

Ако някой иска да се пренесе в света на вълшебството може да го направи.

Всичко написано в романите ми е напълно постижимо, но повечето хора трябва да се променят. Не съм достатъчно наивна, за да мисля, че това е възможно.

много интаресна история. няколко криминални истории които се преплитат много интересно. любовната история е доста слаба обаче според мен.

„Ключът на Сара“ от същата авторка си заслужава да се прочете!

хубава книга. има си интересна интрига и любовна история.

За мен лично, книгата беше много скучна и мудна.

О, със сигурност не е фантастика. Има различни причини, поради които една млада студентка, докторантка или асистентка би си легнала с доста по-възрастен от нея професор. Влечение, желание за ускорено академично израстване, комбинация от двете… Тези неща в академичните среди са ежедневие. Преди години една докторантка от Софийския университет беше описала интимния си академичен живот в книга, която се четеше жадно от студентите, преподавателите и служителите на университета. Пък да Ви кажа, в днешно време и полът няма значение. Съвсем нормални са и академични еднополови двойки, а също има и случаи, в които професорки въртят любов с 20–30 години по-млади от тях момчета. Разбира се, това обикновено не са трайни отношения, но има и изключения.

Наскоро четох една статия в британска медия, според която във Великобритания подобни случаи на интимни взаимоотношения между преподаватели и студенти са стотици всяка година. Проучване установило, че подобни взаимоотношения повишавали интереса на студентите към обучението. Тези взаимоотношения не са забранени изрично в повечето престижни университети по света.

А не знаете ли за европейския президент, който е женен за бившата си учителка, много по-възрастна от него?

Не е фантастика това.

Това е най-шантавата книга, която съм чел. Не знам дали е фантастика или проза. Написана е добре ясно, но на места паднах. Адски динамична и на важни моменти просто скачаш зад случката. Сякаш да те запалят жив и изнасилят дъщеря ти трима черни е да те настъпят по обувката. Шаш! Има доста загадки за мен. Коя 20 годишна красавица ще си легне с разплут папардак. Кой 52 годишен професор ще се занимава с 20 годишна своя ученичка, кой баща ще покани на вечеря със сладка ракия даскала пръч, дръндил дъщеря му в час по литература и прочие, кой пергиш ще посети бащата на осквернено от теб дете. Една аналогия — професор и неуко негърче загазили общ лук по своему. Също тия руси хора имат доста различни родови порядки, непонятни за мен добруджанеца. За черните в ЮАР дума да не става. За нищо на света няма да стъпя в Африка. Чете се бързо. И все пак рядка книга, която раздира с памук. Кутси е много свой.

Направи ми впечатление, че никой не използва лък…!

Трудно се чете.Слаб и посредствен сюжет.

Малко комунистическа пропаганда за начинаещи!

За неволите на черните хора. Мизерията ми иде в повече, но нека видим добре. Тежка книга за пътят на един страничен човек между онеправданите. Бавно се чете за мен.

Каква дълбока мисла, като каца с мед. :)

Хитлер бил прав, че и блестящ теоретик…

Не всички евреи били виновни, но затова пък Израел е абсолютното зло…

А пък Конфуций бил последовател на Хитлер, че и най-най-най-националист, демек наш човек — възражданец..

Ц-ц-ц, Цвете. С нетърпение очаквам още твои геополитически прозрения. :D

Изчетох внимателно цялата книга — изводите на Хитлер за много от начините по които да се развива държавата е правилни, други напълно погрешни. Представата му за евреиството се основава основно на ционизмът и неговата мания за световна власт, което е напълно правилно. Думите му за евреите се отнасят напълно към ционизма, което е дума по дума истина, но не за цялото евреиство. Хитлер е произхождал от мисълта, че всички евреи са такива, защото по тези години Европа / сега също САЩ и Европа са голяма жертва на ционизма/ е пълна с тях. Съвременен Израел е някаква тотална държава на злото, както видяхме и от събитията в Газа и последвалата война. Шокиращо е как теци ционисти се отнасят с пълно пренебрежение и надменност към световните организации и останалите държави. Отношението на Хитлер към марксизма е абсолютно правилно до последната дума. Като цяло възгледите му са правилни за отношението към държавата от 30те на 20 век. Но да знаеш нещо правилно на теория, не е като да го приложиш правилно на практика. Именно в практиката той се проваля. Но неговите последователи — държавни лидери , не някакви откачени скийнхедчета — са очистили от неговата идеология грешките и са взели сърцевината, която ги е превърнала в световна сила. Имам предвид Китай. Макар на хартия да се води комунистическа държава, това по същество е най-националистическата държава на света.

книгата е интересна. има добра интрига и чак към края разбрах кой е убиеца. главния герой наистина е доста странен, но това не ме подразни.