А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (112)

111.

Изследователски център на „Имари“

Източна Антарктида

Кейт не откъсваше очи от лицето на Дориан. Объркване? Недоверие? Съжаление? Беше се втренчил в мястото, където стената срещаше пода, и размишляваше.

А после я погледна и на устните му затрептя зла усмивка.

— Много хитро, Кейт. Разбира се, ти си много умна — когато става дума за наука. Но не и да познаваш хората. — Обърна й гръб и тръгна към вратата. — Приличаш на баща си. Гениална, но глупава.

За какво говореше? Баща й бе умрял преди двайсет и осем години. Дориан, или Дитер, или както му беше там името… този човек беше побъркан.

— Ти си единственият глупак тук! — заяви Кейт.

— Така ли? За всичко това е виновен баща ти. Той положи началото. Той уби майка ми и брат ми и накара баща ми да предприеме опасна мисия, за да спаси света — мисия, от която така и не се завърна. Ето го твоето „защо“, Кейт. Посветих целия си живот на това да довърша делото на баща ми и да поправя злото, сторено от твоя баща на моето семейство. И днес ти ми даде ключа, за да го завърша.

Преди Кейт да успее да отговори зазвуча сигналът на алармата.

Един охранител влезе задъхано и докладва:

— Сър, нападнаха ни.