Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайнството на произхода (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Atlantis Gene, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Автор: А. Дж. Ридъл

Заглавие: Атлантският ген

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: 1

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-602-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/422

История

  1. — Добавяне

31.

Бордеите край реката

Джакарта, Индонезия

Дейвид видя как двамата от отдела за сигурност на „Имари“ внезапно се обръщат и хукват към последната къща от редицата.

Беше я избрал тъкмо заради разположението й.

Мъжете я претърсиха бързо, почти механично: влизаха във всяка стая с насочени оръжия и се завъртаха рязко наляво и надясно.

От скривалището си Дейвид ги чуваше да докладват:

— Чисто. Чисто. Чисто. Чисто. Чисто. — Чу стъпките им, докато излизаха от „проверената“ къща.

Когато вторият мъж мина край него, Дейвид се измъкна безшумно, притисна до устата му влажен парцал и го задържа, докато хлороформът изпълни ноздрите и гърлото му. Мъжът се дърпаше, опитваше се отчаяно да сграбчи Дейвид, но съпротивата му бързо отслабваше. Дейвид продължи да му притиска устата. Не се чуваше никакъв звук. Мъжът омекна и Дейвид го пусна на пода. Тъкмо се готвеше да насочи вниманието си към другия, когато чу радиостанцията в съседната стая да изпуква. После се чу глас:

— Имари спецгрупа пет, по данни на Часовникова кула някой е проникнал в скривалище на Централата в района ви. Смята се, че субектът е в непосредствена близост до вас и вероятно разполага с оръжие и експлозиви от скривалището. Действайте с максимална предпазливост. Изпращаме подкрепление.

— Коул? Чу ли?

Дейвид бе приклекнал над мъжа, когото бе обезвредил — той явно бе Коул.

— Коул? — викна отново мъжът от другата стая, после Дейвид чу стъпки. Бавни, сякаш онзи прекосяваше минно поле, сякаш всяка негова крачка можеше да е последна…

В мига, когато Дейвид се изправи, мъжът нахлу в стаята и насочи пистолет към гърдите му. Дейвид се метна върху него. Паднаха на пода и започнаха да се борят за пистолета. Дейвид изви ръката на мъжа и пистолетът се плъзна към стената.

Мъжът се отскубна и запълзя към оръжието, но Дейвид се хвърли върху него и обви шията му с ръка. Опря крак в гърба му, натисна и едновременно дръпна. Усещаше как противникът му губи въздух. Още съвсем малко…

Мъжът вкопчи пръсти в обгърналата шията му ръка. После едната му ръка посегна надолу… към някой джоб? Не — мъжът извади нож от ботуша си, замахна слепешката назад и ножът се заби в хълбока на Дейвид. Дейвид изпъшка. Видя кръв по ножа, който отново се стрелкаше към него. Завъртя се на една страна и едва успя да избегне втория удар. Премести ръката си на челото на мъжа и завъртя рязко главата му. Чу се остро хрущене и мъжът увисна в ръцете му.

Дейвид се претърколи до мъртвия наемник и втренчи изтощен поглед в тавана, където две мухи се гонеха неуморно.