Яна Язова
Бенковски (244)

4. Затворените пътища

Не се минаха много дни и тия, които бяха ходили на Нерзето и опрели своето оръжие в неговата стена, разбраха, че такива непреодолими стени са издигнати вече по всички пътища около Брацигово. Тези стени се състояха от сгъстени неприятелски купове, които възлизаха на хиляди души.

Въстаническите чети, получили задача да пресрещнат преселници от околните села и да охраняват керваните им, трябваше бързо-бързо да се завърнат и затворят в Брацигово. Брацигово бе откъснато вече от външния свят.

Само лошата новина не вижда препятствие и в най-гъстата неприятелска стена. Напротив, нейната гъстота се превръща в ехо на станалото нещастие. Това ехо е нейна бъдеща сполука.

И тъй, може би из самите тия варварски гъстоти, изпълнени с вмирисани гъжви и червени байраци, бе излязла новината, че Копривщица се е дала на душмански ръце, че Панагюрище е разбито, а Перущица — плувнала в пламъци и кръв. Тази новина полетя към Брацигово. Тя бе покана за предаване.

Черешовата артилерия, поставена зад дърветата на високото старо гробище, отвърна на тази покана.

След тази покана новината за поразяването на всички въстанически пунктове в Западна Тракия се превърна от хилядния неприятел в сигнал за атака.

Новината за погрома на въстанието, новината, че градовете на оръжието плават вече в огън и кръв, намери Васил Петлешков в разгара на приготовленията за отбранителната битка с врага. Той бе струпал под своя покрив шест големи села, дошли в Брацигово по негова заповед.

Константин Величков, който от негова ръка е получил в Пазарджик „Кървавото възвание“ за повдигане на въстанието, по-късно, като си и припомнювал за него, се е провиквал с тия думи: Той, който бил видял вече България възкръснала, да вика под знамето на свободата своите синове, който видял мечтата си сбъдната, който тържествувал, за когото въстанието било едно победоносно шествие, пред когото Бенковски с панагюрския комитет, прогласен за временно правителство, са давали бързи и огнени заповеди, който видял с очите си пратеници да отиват навсякъде и повдигат населението, а в мечтите си — другите оръжия отдавна готови, и България — цяла на оръжие, чети — тръгнали веднага за градовете да ги завземат, унесен от своята вяра, в изблика на чувства, които разтуптявали гърдите му, видял турците да отстъпват отвред, смаяни, уплашени… — сега трябвало да види турските хилядни пълчища да се събират от всички пепелища на въстанието върху Брацигово, като орли на мърша.

Ударил бе часът да се прости с мечтите си.

Ако шестнадесет дена Брацигово представляваше в своята дупка един кратер, в който плочите на покривите пукаха от искри и пламъци и се трошеха под тях, гредите се подпалваха и угасваха, дъсчените стобори се обвиваха в пушеци и събаряха, на шестнадесетия ден околните височини, един гигантски венец от твърдини, скали и камъни, вместо градушка от куршуми започна да хвърля в дълбината, където се гушеше градът, градушка от камъни.

Тъй започна да вали над Брацигово оная стихийна каменна вихрушка, която дотроши неговите покриви от каменни плочи и събори остатъка от неговите огради.