7. БРЦК е безсмъртен и навсякъде!
— Уважаема госпожо! — с решителен глас започна Панайот Волов. Той нямаше повече какво да крие от нея. Госпожа Евпраксия знаеше всичко и не можеше да бъде спечелена, ако продължава да държи на въдицата си фалшивата стръв. Той трябваше да свали своя шлем и да застане срещу нея с открита глава. Явяваше се въпросът — щеше ли такъв да го приеме тя?… Щеше ли да го припознае за апостол?
— Уважаема госпожо — каза той. Деликатното му лице бе отново поруменяло от решителност и напрежение. — Ако БРЦК в Букурещ престана да съществува, то не значи, че той е мъртъв, че той е погребан. Ако някои българи са хвърлили знамето, грабнали са го други, по-решителни, за да го издигнат още по-смело и по-високо! Защото БРЦК е народът, а народът е неуморим! БРЦК напусна Букурещ, за да премести своето седалище по-близко до българска земя — в Гюргево!
Вие ме запитахте: „Кой БРЦК?“
Аз ви отговарям „Гюргевския“! Но той е БРЦК, който вие отдавна знаете. Ние, младите български народни синове, които го основахме, му дадохме още едно име — „Комитет на апостолите“. Защото взехме решение всички членове на комитета да влезем в България и като апостоли да подготвим народа, щото той в най-кратко време да се вдигне на въстание.
Как смятате да подготвите народа? — запита госпожа Евпраксия.
Първата наша грижа е да събираме пари и да купуваме оръжие за въстаниците. На мирното население ще говорим, че всеки трябва да има пищов или нож, ако иска в решителните дни да остане жив. Апостолският комитет изработи списък за всички неща, с които трябва да бъде снабден всеки въстаник:
Пушка, кама или сабя.
Пищов или револвер.
Фишеци за пушката 300.
Фишеци за пищовите 150.
50 драма суров барут, който ще се употреби за събаряне на мостове и други.
Паласка за фишеците.
50 драма сладък мехлем за рани.
Тифтик от ленено платно.
50 драма восък, да се употреби в случай на нужда вместо хляб.
2 оки сухари. Съд за вода.
2 чифта цървули. 2 чифта навуща.
Железни халки, които да се връзват отдолу на краката при пътуване из планина, за да не се хлъзгат цървулите по трева.
Риза и гащи по два чифта.
Ямурлук или мушама.
Във всяка къща да има по една ока барут и куршуми.
Апостолите ще съставят във всяко село комитет. Той трябва да брои най-много десет души, като в него влизат свещеникът, учителят и по-първи хора с доказана честност и влияние между местното население. Всеки един от тези членове ще записва второстепенни или прости членове. На тях няма да се поверяват никакви тайни. Те ще знаят само това, че трябва да бъдат готови да вдигнат оръжието всеки миг, щом се даде знак за освобождение. Те няма да знаят никого другиго освен този, който ги е записал. Комитетът се задължава да въоръжи тия, които поради крайна бедност не могат да си купят оръжие.
Апостолите ще правят статистика на всяко село, в което съставят комитет. Ще се държи сметка за числото на способните да носят оръжие, на старците, жените и децата. Има ли около селото или в самото село турци, и числото им. Местоположението на всички села изобщо. Има ли наблизо река, мост, гора, главен път. Колко едър и дребен добитък има в селото, храна, оръжие и барут. Има ли някой човек в селото, който познава добре местността, да е бил хайдутин, в казашкия алай и пр., за да може да поведе своите съселяни. Има ли някой шпионин в селото, как му е името и пр., и пр.
Какво значи „в най-кратко време“? — запита отново госпожа Евпраксия.
Апостолите, събрани в Гюргево, дълго време спориха коя дата да определим за вдигане на всенародното въстание — с вълнение отвърна Панайот Волов. — Страхувахме се, че всяка дата ще бъде вече късна. Едни казаха: да вдигнем въстанието на 11 май, празника на Двамата светители, но други станаха и заявиха, денят да бъде 1 май! Трети искаха да бъде Гергьовден! Най-сетне всички се съгласихме на едно: да развеем байрака на Св. св. Кирил и Методий!
Трите черни жени, които стояха изправени като трима неподвижни войници зад големия гръб на своята началница, оживяха. Пълната малка женица ахна сърцераздирателно и стисна ръце на гърдите си там, където нейното сърце бе подскочило да изхвъркне. Другите две жени впиха една в друга светнали очи и занемяха.
Тяхното вълнение обаче трая само един миг. Госпожа Евпраксия блъсна стола зад себе си и стана.
