Яна Язова
Бенковски (116)

6. Гърмящата джамия

Цялото това множество, докарано до полудяване, се спусна към белокаменната джамия, нахълта в нея, заключи се зад дебелите железни врати, като ги блъсна с трясък. От тесните мазгали, от дупките на железните решетки, които покриваха малките прозорчета, те извадиха навън железните цеви на пушки и пищови, а отвътре джамията занемя, сякаш не бе претъпкана с живи същества, а бе само един каменен таралеж с настръхнали навън железни бодила.

Дружните пушечни залпове от всички краища на селото, писъците на закъснелите да се приберат в джамията и пожарите, които бяха издигнали вече високи пламъци в небето, предупредиха затворниците в каменния таралеж, че селото е заобиколено от всички страни. Не им оставаше друга крепост за защита освен стените на джамията. Тя трябваше да ги спаси или да стане техен гроб.

Не след много време мегданът се изпълни с въстанали раи, които гордо развяваха захвърленото от тях на полето зелено знаме. Те изпразниха пушките си в прозорците на тяхната крепост и веднага заеха пусия зад стените на околните къщи.

Тогава каменния таралеж настръхна с всичките си железни бодила. Тия бодила до едно потръпнаха, отвориха устия и блъвнаха огън.

Невидими един за друг, вековните врагове премерваха своите сили. Господарите — в отбрана, робите — нападатели. Страшилищата — застрашени. Раите — станали върховни съдници и изпълнители на своите присъди.

Нов залп от двете страни ги раздели с една още по-гъста и непроницаема димна завеса. Когато и тя се разреди, главите, които носеха чалми и стояха, опрени на пушките си в тесните мазгали, викнаха с ужасени гласове:

— Къщите около нас са подпалени! Целият мегдан гори!…

Когато и останалите затворени в този каменен гроб се струпаха по прозорците, видяха, че околните къщи са обвити вече в мътни кълба дим, през които проблясват смъртоносни светкавици.

Въоръжени раи напущаха мегдана, като бързо извеждаха конете си, хванати здраво за юзда. Техният предводител мина като фурия върху черния си кон по цялата му дължина. И сред пушеците, които го обвиваха вече, можеше да се види как той вика, как размахва сабята си, как се смее!…

Тръпки на ужас побиха затворените в джамията. Смехът на този въстанал рая, който предводителстваше бунтовниците, бе сигурно указание за тяхната гибел.

Всичко живо, което бе разпиляно още по околните къщи, излезе и го последва. Подир тях избухнаха от всички страни високи пламъци. Една огнена стена, по-висока от всяка крепост, скри гърмящата джамия.

Орчо войвода можеше да се завърне в Панагюрище. Победени бяха вековните негови врагове — двете турски села Стрелча и Османово.