Яна Язова
Бенковски (204)

15. Подир петдесетото ядро

Додето Христо Бунито залягаше в развалините на източната врата, на западното крило, където бяха стаята за гости, килията на игумена Пахомия и магерницата, се разиграваха сцени, достойни за виденията на апокалипсиса.

Покривът на много места беше вече разрушен. Едно огнено ядро отнесе вратата на килията, върху която стоеше паметната мраморна плоча с надпис: „ГРАДЕНА 1701“. Плочата се пръсна на късове и пропадна заедно с въстаниците, които бяха започнали да скачат в раззинатата под нея дупка на първия етаж, като викаха от болки поради контузиите, които получаваха.

Това ядро е било преброено от жителите на далечния град Елена, покачени на Калебаир, като е петдесето поред. Те слушали гърмежите и ронили горчиви сълзи.

В дупката, образувана от това ядро, Тодор Лефтеров си бе изкълчил крака. Той бе скочил върху един отломък от врата, която се бе обърнала върху него. Поп Стефан бе заобиколил този внезапно зинал гроб, в който скачаха и трошаха костите си неговите братя с надежда да избягнат срутването на целия покрив върху главите си.

Подир десетина крачки, направени из развалините, той биде заслепен и повален от ново изригване, което отнесе магерницата. Другарите му се показаха от нейните приземни остатъци, почернели като в пещ, а други в пламнали дрехи, като че ли бяха горели на огън. Всички — с окървавени глави и ръце, но с пушки, които още вдигаха и размахваха над главите си — бягаха от продънените килии към някакви почернели от сажди греди, които бяха щръкнали като мачти на претърпял корабокрушение кораб, хващаха се с ръце за тях и скачаха долу в разсипания градеж като в бурно море.

Петър Кътев помогна на Бачо Киро да се спусне пълзешком по една полегата обгоряла греда. Когато обаче сам се качи върху нея, една граната, като голяма черна птица, изсвистя, грабна го и го отнесе от гредата.

Нададе се общ вик и строполяване на долните килии. Само поп Стефан, който още се маеше горе, видя как другарят им Петър Кътев изчезна, превърнат на безброй късове месо, разпилени из двора.

От горния етаж на западното крило остана само една урва, пълна с камъни, строшени греди, тухли, прозорци, комини, остатъци от одъри, покъщнината на монасите, превърната на купчини, разбъркани натрошени стъкла, купища сажди от комини и печки, смазани кюнци, бакърени тенджери и тави, изкривени котли, избити железни тигани, заедно с вихрушки прахоляк от мазилка, в която не можеше да се диша. Не му оставаше друг изход освен и той да пристъпи и да се плъзне по тази урва, за да изчезне в това нанадолнище от погубени живи неща, които наумяваха ада.

През това време из целия манастир се разнесоха викове, пълни с ужас, прекъсвани от нови изригвания:

— Стаите горят!… Излизайте, другари!… Спасявайте се!

Когато се намери долу на земята, буйни пламъци, размесени с вихрушки от дим, се издигнаха от ударените горни килии на северозападното крило. Той изрови една дупка, колкото да се промъкне, лазейки по ръце и колене през нея, и се озова в една от долните килии, която бе оцеляла. Въстаници трошаха пода на тази килия и скачаха в пълното в мрак и землетресение мазе. Поп Стефан последен отиде до откритата дупка, залови се с разкървавените си нокти за нейните издънени дъски и скочи, без да знае върху какво, в мрака.