Клайв Къслър, Грант Блекууд
Златото на Спарта (23)

Глава 21

— Рай — промълви Реми, — истински рай!

Сам удържа на думата си и щом се върнаха във вилата си в „Четирите сезона“ и си взеха по един горещ душ, той поръча пищен обяд — салата от морски дарове, топъл хляб с квас и купа тропически плодове. После повика двама масажисти, които цял час им правиха масаж с горещи камъни, преди да преминат към шведски масаж. Сам и Реми лежаха един до друг на верандата, а завесите на балдахина се полюшваха от лекия тропичен бриз. Долу на плажа вълните се разбиваха в брега и пееха приспивната песен на природата.

— Това е животът — промърмори в полусън Сам.

 

 

Изненаданата двойка, на която се натъкнаха на излизане от пещерата, наистина се оказа от Средния Запад. Майк и русокосата Сара от Минесота бяха на меден месец. След като успяха да преодолеят ужаса и изненадата си, те най-сетне отговориха на въпроса на Сам къде се намират. Оказаха се на северния бряг на Ръм Кей между Джункану Рок и Либърти Рок. Според изчисленията на Сам бяха изминали около девет мили по подземната река.

Майк и Сара любезно предложиха да ги закарат. Преди това с помощта на лодката, която бяха взели под наем, те изтеглиха миниподводницата, към която Сам се беше привързал.

Четирийсет и два часа след кацането си в Ръм Кей Сам и Реми отново се озоваха на плажа, на който ги чакаше самолетът. Домакинът им, загадъчният обитател на колибата на плажа, не се виждаше наоколо, така че те просто скриха миниподводницата в храстите и оставиха бележка на стената: „Моля, дръжте я под око. Ще се върнем за нея.“ Сам нямаше представа какво точно ще я правят, но му изглеждаше нередно да я зарежат.

След това се качиха на самолета и се насочиха към главния остров и хотела.

 

 

Масажът свърши, но двамата полежаха още малко, унесени в дрямка, после станаха и влязоха във вилата. По-рано Сам беше пратил съобщение на Селма, че всичко е наред, но сега й се обади и включи високоговорителя. Разказа й набързо пещерната им одисея.

— Е, никой не може да каже, че Фарго прекарват скучни ваканции — засмя се Селма. — Аз може би имам отговор на една от загадките. Знам защо ви преследва Холков. Обади се Руб да ми каже, че Григорий Архипов бил намерен мъртъв на паркинг в Ялта. Ръцете и краката му били откъснати от куршуми. Руб каза…

— Знам, да внимаваме — довърши Сам. — И ние внимаваме.

— Въпросът е как Холков ви е намерил…

— И ние това се чудехме. Ти провери ли…

— Не са използвани кредитни карти по сметката, мрежата ни е защитена, така че се съмнявам, че е проследил резервациите — отговори Селма. — Същото важи за паспортните данни.

— Остават самолетите или…

— Или някоя следа, която те са надушили, а ние — не — изпревари я Сам. — Но тогава защо не бяха влезли в пещерата?

— Продължавам да работя по въпроса — обади се Селма, — но не мисля, че е дошло от нас.

— Докато не разберем, приемаме най-лошия вариант и си отваряме очите на четири — заключи Реми.

— Добре. Сега за подводницата…

— UM-77 — подсказа й Сам.

— Да. Искате ли да я докарам тук?

— Най-добре да го направиш, че иначе Сам ще страда — отвърна Реми.

— Това е част от историята — изръмжа той.

Двамата се бяха споразумели, че когато всичко приключи, ще уведомят и германското, и бахамското правителство, за да се разберат помежду си какво ще правят с подводницата.

— Ами ако никой не я иска? — попита Реми.

— Тогава ще си я закачим над камината.

— Точно от това се боях!

Селма обеща да се погрижи.

— Може да отнеме няколко дни, но ще я докарам тук. Значи Холков взе бутилката, така ли?

— Да. Някакви новини за нас?

— Да, всъщност има някои неща, които ще ви се сторят интересни. Можете ли да познаете какво друго, освен плюещи бръмбари, се намира единствено на Тосканския архипелаг?

Реми отговори първа:

— Нашата черна роза.

— Правилно! Ще трябва да наместим нещата във времето, но има вероятност етикетите да са били надписани с това мастило по време на престоя на Наполеон на Елба.

— Или по-късно с мастило оттам — добави Сам. — И в двата случая е поредното парче от пъзела.

— Ето и още едно — продължи Селма. — Нашата бутилка изглежда е обвита в загадки. Коженият етикет не се състои от едно парче, а от два слоя. Успях да махна горния, без да го увредя.

— И?

— Отдолу няма мастило, само гравирани символи: четири реда по осем знака, общо трийсет и два.

— Какви символи?

— Какви ли не. От алхимични знаци до кирилица и астрологични символи… Смятам, че това е таен шифър. Сам, ти трябва да си запознат с този вид код.

Така беше. По време на обучението си в ЦРУ три дни изучаваха история на криптографията.

— По същество този тип кодове са заместващи — обясни той на Реми.

После грабна един бележник и химикалка от нощното шкафче и надраска набързо три символа.

— Приемаме, че квадратчето означава „С“, ромбчето — „А“, а кръгчето — „М“.

— Сам — отговори Реми. — Звучи много просто.

— В определен смисъл е така, но от друга страна е на практика непробиваем код. Военните използват вариант на символен код, който наричат еднократен бележник. Двама души разполагат с тетрадка за шифриране и дешифриране. Единият изпраща съобщение с фигури, другият го дешифрира, като заменя всяка фигура със съответната й буква. Без тетрадката обаче имаш само случайни символи. За всеки друг съобщението изглежда безсмислено.

— А ние нямаме тетрадка — отбеляза Реми.

— Да. Селма, може ли да ни изпратиш…

— В момента го пращам. Не е оригиналната снимка от етикета, но Уенди пресъздаде част от символите във векторен формат. Това е само част.

След секунда електронната поща на Сам изпиука и той отвори съобщението.

— Що се отнася до дешифрирането, мисля, че имам идея поне откъде да започна — каза Селма. — Помниш ли онзи тайнствен образ, „майорът“, който наел контрабандиста, Ариен, да го закара до Света Елена?

— Естествено!

— Мисля, че знам кой е. Натъкнах се на една неясна немска биография на Наполеон, писана през четирийсетте години на XIX век. През 1779 г., когато Наполеон бил на девет, бил изпратен във френско военно училище — „Бриен ла Шато“, близо до Троа. Там се запознал с момче на име Арно Лоран и двамата станали близки приятели. Продължили заедно в „Екол Роял Милитер“, после в артилерийската школа, та чак до Ватерло. Според автора, Лоран вървял една стъпка пред Наполеон в чиновете до средата на 90-те години на XVIII век, точно преди Първата италианска кампания. В биографията пише, че насаме или пред близки приятели Наполеон шеговито наричал Лоран „майора“. През годините Наполеон имал няколко доверени приятели, но никой от тях не му бил толкова близък, колкото Лоран.

— Има ли имение? — попита Сам. — Случайно да си попаднала на библиотеката на Арно Лоран?

— Не, за съжаление. За Лоран не се знае много, но доколкото разбирам, когато умрял през 1825 г., само четири години след Наполеон, според статията бил погребан с „най-ценното му притежание“.

— Което при повече късмет може да се окаже лъскав пръстен с шифър — рече Сам.

— Или книга — добави Реми. — Селма, а къде е погребан Лоран?

— След разгрома при Ватерло, Наполеон се предал на борда на британския кораб „Белерофон“ заедно с приближените си, сред които би трябвало да е и Лоран. По това време той му бил главен военен съветник. След това „Белерофон“ отплавал към Плимут, където след две седмици чакане Наполеон бил прехвърлен на друг британски кораб, „Нортъмбърланд“ — сам, без приближени, за последното си пътуване до Света Елена. Когато Лоран умрял, вдовицата му, Мари, помолила британците за разрешение да го погребат на Света Елена до Наполеон, но те отказали, така че тя направила следващото нещо, което й се струвало най-уместно: осигурила му вечен покой на Елба.

— Странно — отбеляза Реми.

— Поетично! — възрази Сам. — Командирът на Лоран и най-добър негов приятел умрял в изгнание и бил погребан в изгнание. Вдовицата му явно е търсела място за… символична солидарност.

Реми го погледна.

— Красиво е, Сам!

— Понякога ме озарява вдъхновение. Селма, а останките на Наполеон… не са ли били преместени от Света Елена?

— Точно така. Историята е интересна сама по себе си. През 1830 г. Бурбоните, които си върнали трона след разгрома на Наполеон, били изместени от Орлеанската династия. Орлеанците изпитвали носталгия по Наполеон, затова отправили молба до британците да им разрешат да го приберат у дома. След седем години препирни британците най-после склонили и останките били пренесени от Света Елена в Париж. Официалният гроб на Бонапарт е под купола на Дома на инвалидите. Гробът на Лоран все още си е на Елба. Всъщност е крипта. Какво ще правите? Не върви да проникнете с взлом и да си играете на иманяри.

— Бихме предпочели да го избегнем — съгласи се Сам.

— Тогава ви трябва разрешение. За късмет Лоран има правнучка, от пето или шесто коляно, която живее в Монако.

— Ох, Монако през пролетта — измърмори Сам. — Как да откажем?

— Не можем! — добави Реми през смях.