Арнолт Бронен
Езоп (2)

II

Този не бе първият, но не остана и последният ми яд с Езоп.

При все това оставих го жив, за да не огорча гостоприемния домакин, който ми бе заръчал да се грижа за него, а именно търговеца на дървено масло Талес от Милет, участвувал във фригийския поход като военен доставчик на цар Алиат Лидийски и разказал за това тъй, както аз го разказвам тук.

Някога Фригия била богата, щастлива, могъща. Нейният цар Мидас притежавал най-голямото златно съкровище на света. Но тъй като дължала благосъстоянието си само на златото, а не на смелостта, на разума или на труда, страната имала навсякъде врагове.

Най-после лидийският цар Гигес нападнал страната, отнел й златото и оръжията, изклал всички военачалници и сановници и я присъединил към своето царство.

Едрите земевладелци се задължили да му предават три четвърти от пшеничната реколта. Всички зидари и строителни работници били изпратени в мраморните каменоломни на Хемон, отгдето ежегодно трябвало да се ломят по двеста мириада^[1] квадратни мраморни блока. Всички коне в страната били иззети, за да откарват с бързи кервани тия товари до столицата на Лидия. Тъй в Сарди израсли палати, храмове, кули и пететажни сгради, тъй градът станал трети по големина в света след Вавилон и Мемфис.

Талес, който бил там, когато през четвъртата година на четиридесет и третата Олимпиада Алиат се възкачил на лидийския престол, изброил тогава осемдесет храма и сто и двадесет кули. Главната улица наричали „Златната улица“. Тя блестяла от мъже с шлемове, нагиздени блудници и обковани с бронз каляски.

При извора на това богатство, в Хемон били изпратени седемдесет хиляди каменоделци, които работели от изгрев до залез-слънце; не знаели ни празник, ни делник. Отслабнели ли съвсем силите на някой от тях, той или загивал при работа в каменоломната, или под тежестта на камъните, които пренасял.

Един от тия каменоделци се казвал Капис. Имал жена, която наричал Ма — инак тя си нямала собствено име. Ма работела недалеч от фригийския окръжен град Аморион, при земевладелеца Диманд, на двеста и петдесет стадии^[2] южно от Хемон. Всъщност те можели да се виждат само нощем, и то само ако всеки от тях изминел по осем часа път. Въпреки това Ма заченала и богатият Диманд — бездетен в собствения си брак — се разгневил и заповядал веднага след раждането детето да бъде принесено в жертва на древния фригийски Зевс Сабазий. Но Ма успяла да му внуши, че детето е от него и той й разрешил да го запази, ако излезе момченце; излязло момченце.

Асарак израсъл пъргав, силен, хитър. Денем и нощем, зиме и лете прекарвал на открито и лицето му помургавяло. Взрял се в него богатият Диманд и почнал да ругае Ма:

— Това не е мой син!

Ма не можела да се смее вече — била се изтощила и застаряла преждевременно. Ала Диманд отново добил вяра в своите хълбоци. Прогонил законната си съпруга и в разрез с фригийските закони си взел по-млада, която след няколко години му родила дете; било момиче.

По-рано фригийците си имали свои собствени имена. Касандра била фригийка. Но междувременно станало модно да дават на децата елински имена. Ето защо Диманд нарекъл своята дъщеричка Родопис — розоликата. Косата й била руса и всичко в нея сияело: устата, бузките, очите. Опърничава била, биела всички дойки и слугини, не искала да играе с никое момиче; видела ли момчета, усмихвала се.

Тогава Диманд наредил Асарак да играе с Родопис. Момчето било почти с десет години по-голямо от нея. „Но може би — казвал си Диманд — то все пак е мой син и е толкова мургаво само защото е създадено в мрачна нощ.“

Асарак не играл дълго с Родопис. Наистина тя му харесвала, но струвало му се, че за него като момче е недостойно да играе с момичета.

Една нощ той избягал. Втурнал се да търси баща си. Цяла нощ вървял, много нощи вървял. Никога дотогава не предполагал, че земята е толкова голяма, не знаел, че било толкова трудно човек да намери баща си.

Вървял през бури, през хали, сред диви зверове. Имало във Фригия лъвове, имало тигри, змии и вълци. Каквото и да срещнел, всичко го гонело. Мъничък, треперещ скелет — тъй го намерил най-сетне един човек, който го познал по металическа гривна на ръката — преди двадесет години Капис бил подарил тази гривна на Ма.

Момчето останало при баща си, помагало му в работата; от нивите крадяло корени, от дърветата — плодове, а през това време, денем и нощем, Родопис буйствувала. Искала си обратно своята голяма играчка. Не ядяла нищо, не пиела нищо, поболяла се.

Диманд й купил друго момче; тя си искала предишното.

Наистина Диманд скоро научил къде е Асарак, но изминали две години, докато земевладелецът получил обратно своя роб срещу голям откуп.

През всичкото това време Родопис се намирала между живота и смъртта.