Арнолт Бронен
Езоп (13)

VI

Еврифон, който също като тебе, Талес, е родом от Милет, заяви неотдавна: „Как би могъл един човек да бъде щастлив, ако е роб на някого?“ А и Акузилай от Аргос учи, че не всички хора могат да бъдат щастливи. Той учи също така, че дори боговете превръщали други богове в роби; тъй Зевс принудил Аполон да служи като роб на един смъртен. Ето защо не виждах причина да подаря свободата на един роб. С настоящото искам да ти опиша как самосци се оказаха на друго мнение по въпроса.

 

 

Геоморите бяха обявили избори за пролетта. Трябваше да се избират голяма част от градските чиновници, от полемархите, множество навархи, както и държавните посланици за Лидия и съседните републики по островите.

Изборната борба се водеше извънредно ожесточено. Партията на Еакидите се беше разраснала и неприкрито се стремеше към тричленна директория от синовете на Еак — Пантагнот, Поликрат и Силосон; зад техния гръб се криеха могъществото и парите на Лидия, която, притискана от персите, се стараеше да увеличи влиянието си на островите, както и изобщо сред елините.

Самосци са много суеверни. Ето защо и двете партии бяха проводили свои пратеници до прорицателката Пития в Делфи и пращайки значителни помощи за тамошния храм, бяха измолили тя да предскаже резултата от изборите.

Пития не бързаше. Както винаги и сега изчакваше достоверни сведения, преди да се реши да оповести някои от своите обичайни двусмислици.

В това време номофилаксът^[1], в качеството си на ръководител на изборните служби, натовари жреците от храма на Хера да открият и оповестят колкото е възможно повече благоприятни предзнаменования от полета на птиците. А пък землището на гимназиона и неговите аудитории са собственост на жреците от този храм. Ако съм в добри отношения с върховния жрец, не ми искат наем. А за да бъда в добри отношения с него, трябваше и аз да дам своя принос за благоприятните птичи полети.

Тъй като Езоп бе паметлив момък с извънредно силни очи, възложих нему задачата да следи полета на птиците. Научих го — понеже във Фригия е иначе, — че двойка гарвани са благоприятна, а само един гарван — извънредно неблагоприятна поличба.

Езоп не ме остави да му повтарям. Сега още по-често, отколкото преди, той прибягваше до пристанището и зяпаше там за своите египетски моряци. И понеже винаги зяпаше към морето, а не към небето, естествено не виждаше и никакви птици. Моряците и пристанищните работници вече го познаваха. Щом го видеха, те свирваха с уста и се смееха:

— Ехей, гърбавият пак иде!

Обикновено Езоп се правеше, че не чува нищо и се промъкваше покрай тях.

Веднъж, когато отново го подигравали, а Езоп искал да ги отмине, един от пристанищните работници го хванал със смях:

— Нямаме нужда тука от гръбльовци!

Езоп мълчаливо се освободил от ръцете му.

Друг от работниците викнал ухилено:

— Човече, я му плати! Или нямаш подходяща монета!

Езоп казал:

— Монета имам, но може да ви се види много едра.

Всички прихнали:

— Плати му, плати му! Инак наистина не си ни притрябвал тук!

Тогава Езоп им разказал една приказка:

В стари времена земята била пуста и на нея имало само вода. Бог Зевс искал да има и суша. Затова казал на земята „Преглътни на три пъти всичката вода, дето се намира върху тебе!“

Земята преглътнала веднъж и се появили планините. Преглътнала втори път — и се появили равнините. А като преглътне за трети път, няма да има повече нужда от работници по пристанищата.

Тогава пристанищните работници замлъкнали, а Езоп на свой ред се разсмял.

Като се връщал от пристанището, той видял двойка гарвани, кацнали на моята порта. Втурна се с викове в къщи:

— Господарю, на портата са кацнали двойка гарвани!

Похвалих го, метнах на плещите наметалото си и се втурнах към портата. Гледам, на нея се мъдри само един гарван. Креснах:

— Нечестивецо, защо ме викаш? Та там има само един злокобен гарван!

Той каза:

— Значи, другият е отлетял!

В това време, привлечени от моите крясъци, се стекоха много хора, видяха самотния прокобен гарван, който не искаше да се махне, и всички почнаха да ме подиграват и да ми се присмиват. Изведнъж ме овладя бесът, който толкова дълго бе дрямал в мене. Спомних си всички каши, дето ми беше забъркал Езоп, извиках готвача и пекаря и заповядах:

— Съблечете Езоп гол и го бийте дотогава, докато престане да се движи; а след това го затворете в бараката с гюбрето!

Двамата го повлякоха, а хората от улицата ми дадоха права. В този миг пристигна пратеник на геоморите и ме покани на тържествен обяд в пританейона.

Езоп закрещя:

— Постъпваш несправедливо с мене!

Запитах го:

— Как така несправедливо? Нали чуваш, че всички съседи ми дават право?

Езоп негодуваше:

— Ти ми каза: двойка гарвани означават добро, само един гарван — зло. Аз видях двойка гарвани и сега ще ме бият, а ти видя само един и те канят на тържествено угощение. От това следва, че цялото тълкуване по птиците не струва пукната пара.

Малко ми оставаше да се смиля. Но сред тълпата положително имаше доносници, които, само да кажех нещо против тълкуването на полета на птиците или да одобря думите му, щяха веднага да доложат на магистрата. Ето защо махнах само с ръка и двамата здравеняци отмъкнаха Езоп.

Наскоро след това — Езоп още беше затворен — геоморите свикаха голямо всенародно събрание в театъра. Преди да започнат същинските избори, които щяха да траят няколко дни, трябваше да бъде преизбран бившият номофилакс или пък да бъде избран нов. За тази цел той пристъпи към голямата маса за церемониите, блесна сред орхестрата^[2] и постави на нея златния градски законник, а върху него — скъпоценния пръстен с печата, който се полагаше на геомора, изпълняващ тази служба.

Настана тишина, млъкнаха дори и самосците. Номофилаксът пристъпи напред и каза:

— Мъже и граждани, кого ще изберете за номофилакс? Ще ви прочетем имената на кандидатите, а вие ще вдигнете ръка за онзи, който искате да бди над старите закони и да утвърждава с градския пръстен — печат новите закони.

Невъобразима глъчка настана в театъра. Всеки говореше с всекиго и сочеше към орхестрата. Номофилаксът напрегнато се взираше в редиците около себе си. В този миг от небето се спусна огромен орел, сграбчи блестящия пръстен и вихрено се устреми нагоре.

Събранието се вцепени от ужас. В продължение на минути самосци не смееха да си поемат дъх. Сетне шепотът, съскането, несвързаните думи прераснаха във вик:

— Това е велико предзнаменование!

Номофилаксът, пробулът и съветниците свикаха веднага при себе си жреците и пророците. Много приказки се изприказваха, ала никой не се осмеляваше да изтълкува предзнаменованието. Народът стана нетърпелив. Най-сетне от редиците на трибуната се надигна един старец и гласът му прокънтя сред тълпата:

— Мъже самосци, нима ще чакаме нещо от ония, дето открай време знаят да вършат само едно: да си тъпчат търбусите и да тънат в охолство сред игри и пиянства? Тълкуването на предзнаменованията не е лесна работа. Но нима между нас не живее философът Ксант — човек, когото цяла Елада познава? Нека помолим него да изтълкува това предзнаменование!

Седях на първата редица, непосредствено зад мраморните седалки на съветниците и жреците. Тълпата настояваше да изляза на орхестрата. Скромно и колебливо пристъпих напред. Номофилаксът ме приветствува не без злорадство и ми изложи молбата на събраните самосци.

Застанах в средата на орхестрата. Не бях в състояние да кажа нищо що-годе разумно. Ето защо настоях да ми дадат срок. И съветниците, и народът намериха това за съвсем редно. Събраните тутакси започнаха да се разотиват.

В този миг орелът се появи отново. Като някаква огромна стрела той профуча със свистене надолу, сякаш искаше да върне обратно пръстена. Приблизително на височина, докъдето можеше да достигне стрела, той пусна от ноктите си лъскавия предмет. Ала поради устрема на полета пръстенът не падна в театъра, а извън него. Някакъв роб, който очаквал вън господаря си, нададе вик. През парцаливия хитон пръстенът беше паднал право на гърдите му.

Отново всички се смръзнаха. Цялата тая работа подействува угнетително дори и на мен. Жреците и прорицателите веднага се втурнаха злорадо насреща ми:

— И второто предзнаменование трябва да разтълкуваш!

Обещах и навъсен си тръгнах.

Върнах се в къщи и почнах да обмислям положението. Само един изход намирах: трябваше отново да сключа мир с Езоп.

Изпратих да повикат момъка. Доведоха ми го вързан. Казах на готвача и на пекаря:

— Развържете въжетата!

Езоп се противеше, каза задъхано:

— Не искам да ме развързват!

Опитах с духовитост:

— Та аз те развързвам, за да развържеш и ти нещо!

Лицето на Езоп отново придоби обичайното си лукаво изражение.

— Знаех си аз, че няма да ме развържеш за черните ми очи!

Бащински го посъветвах:

— Кротувай, Езоп, и престани с детинското си упорство!

Междувременно ония двамата бяха развързали възлите на въжетата и се бяха отдалечили. Обясних на Езоп в какво се състои работата. Той обеща да помисли и си отиде. Оставих го сам. Ала той забрави обещанието си и в него надви силното желание да си отмъсти, задето го бях унизил. Дойде при мен и ми каза:

— Господарю, да се отнасяше за нещо, в което има смисъл и разум, щях да опитам да му намеря обяснение. Но какво да се залавям с такава една случка, която има някакъв смисъл единствено за орела, а пък за хората е напълно безсмислена? Аз не съм ясновидец.

Това беше всичко, което успях да изкопча от него.

Насрочено беше ново всенародно събрание, тоя път само за разтълкуване на предзнаменованията. Трябваше да изляза и тържествено да обявя тълкуванието си. А през това време прорицатели и жреци вече усърдно настройваха хората срещу мен. В мое лице целяха да ударят всички, които дръзваха да прозрат житейските закони, без да принасят жертви на боговете.

Срокът все повече наближаваше. Но колкото повече наближаваше, толкова по-малко можех да измисля нещо. Позор грозеше мен, а чрез мен — и приятелите ми. Какво ми оставаше? Единствено бягството чрез смъртта.

Набавих си здраво въже и щом падна мрак, предпазливо се измъкнах от къщи; никой не биваше да ме види — нито съпругата ми, нито Езоп. Поскитах извън градските порти, докато намерих дърво с достатъчно здрави клони, които стърчаха напреки на стъблото. Завързах въжето за най-дебелия клон. После примъкнах няколко камъка, стъпих на тях и се приготвих да надяна примката на врата си.

В този миг чух Езоп да крещи:

— Чакай, господарю!

Той седял горе, в своята стаица, гледал от таванския прозорец, видял ме със силните си очи — и мен, и въжето. Бързо се втурнал подире ми и сега стоеше задъхан пред мене. Луната тъкмо изгряваше над планинските склонове, слабият й зрак се провираше през благоуханните корони на пиниите.

— Езоп, ти ме изостави — рекох горчиво аз, — защо ме връщаш сега от едничкия правилен път?

Той тръсна мургавата си глава с буйна къдрава коса; може би се усмихваше, не можах да видя добре в мрака.

— Къде остана философията ти, господарю? Пфу, да бързаш към смъртта толкова лекомислено и глупаво! Нима искаш да увиснеш на тоя клон и да се лишиш от сладостта на живота? Връщай се, господарю!

Казах:

— Да, Езоп, горко ми! Защото при положението, в което се намирам сега, ми остава само един избор: да умра с чест или да живея позорен живот.

Езоп се пресегна и хвана въжето.

— Остави това въже, господарю. Аз ще се опитам да разтълкувам на самосци предзнаменованието.

Смятах това за невъзможно. Ала Езоп предложи да го заведа в театъра, да направя едно умело въведение и в края на краищата да стоваря на негови плещи целия риск от тълкуването. Ако тълкуването му задоволеше самосци — добре; ако останеха недоволни, позорът тъй или иначе щеше да падне върху него, а не върху мен. Склоних, хвърлих въжето в храсталака и се завърнах заедно с момъка в къщи.

На следния ден се състоя голямото събрание. Безгрижната, лесно вълнуваща се самоска тълпа бе наелектризирана като никога. Огромният театър, дето бяха насядали поне двадесет хиляди самосци, вреше и кипеше. Изиграх ролята си тъй, както ме бе посъветвал Езоп. Те деряха гърла и свиреха с уста. Запитах ги кого искат да чуят — един философ или един ясновидец.

— Ясновидец, ясновидец! — крещеше хилядната тълпа.

Казах им, че разполагам с такъв — един роб, който е ясновидец и може да тълкува всякакви предзнаменования. Те продължиха да реват все по-силно:

— Докарай ясновидеца!

Изтиках Езоп напред, а самият аз се отдръпнах. Крайно време беше. Самосци ревяха бясно като полудели, плюеха и се секнеха върху орхестрата, хвърляха смокини, сливови костилки, корички хляб и кокали.

Езоп стоеше съвсем неподвижен, не можеше да се разбере дали са го улучили. Сетне тая градушка беше последвана от градушка от думи.

— Жабо крастава! — крещяха те. — Свиньо мръсна!

Викаха:

— Гадна маймуно!

— Куче, къде ти е намордникът?

Езоп ги остави да беснеят и продължи спокойно да чака. Изведнъж всички стихнаха. Всички зачакаха какво ще каже мургавият невзрачен роб, застанал долу с безличните си сиви дрехи.

— Мъже самосци — подхвана той, — вие се взирате в мен и ми се надсмивате. Виждате дрехите ми, лицето ми, снагата ми — и те не ви се харесват. Но аз ще ви говоря — и не ще ви говоря нито чрез дрехите, нито чрез снагата, нито чрез лицето си, а чрез онова, което не виждате. Вие може да преценявате музата по красотата, Афродита — по насладата… думите обаче трябва да преценявате по техния смисъл.

Това, как тоя жалък роб излезе без капчица страх пред огромната тълпа, как въпреки своя фригийски акцент говореше свободно и плавно, порази самосците не по-малко, отколкото мен. Започнах да предугаждам каква беше силата, която го вдъхновяваше тъй.

Междувременно самосците — тия от редовете на трибуната и тия от столовете — се съвещаваха. И понеже седналите на столовете смутено мълчаха, надмощие взе горният край на трибуната. Закрещяха:

— Щом като може да говори, нека говори!

Викаха:

— Я го вижте момченцето, имало си ум в главицата!

Ревяха:

— Говори бързо, разтълкувай ни предзнаменованието!

Защото малко по малко тяхното търпение се изчерпваше и всички обезумяваха от желание да научат какво им готви съдбата.

Езоп вдигна слабата си ръка в знак, че ще говори. Мигновено се възцари мълчание. Тогава очите му блеснаха, знаеше вече, че е спечелил. Не поглеждаше към мене, но чувствувах, че тържествува. Безразлични му бяха предзнаменованията и чудесата. Тук, сред морето свободни хора, виждах един роб, който се бореше за своята свобода.

— Мъже от Самос — подхвана той, — противоречи на закона аз, един роб, да тълкувам предзнаменования пред вас, свободните люде. Накажете ме като роб, ако не успея да ви ги разтълкувам. Но приветствувайте ме като свободен, ако намеря правилно тълкувание. С ваше съгласие ми бе дадена свободата на словото, с каквото разполагат само хората, имащи правото да гласуват. Дайте ми не само свобода на словото, дайте ми човешка свобода и тогава аз ще ви кажа онова, което искате и което трябва да чуете.

Езоп беше избрал добре момента. Самосците не бяха на себе си. Сега и последният идиот можеше да ги подведе. Веднага двадесет хиляди гърла зареваха:

— Ксант, излез напред! Ксант, дай свобода на Езоп!

Опитах се да избягам от театъра. Познаха ме и ме хванаха. Отправих умолителен поглед към пробула и към съветниците. Струваше ми се невъзможно всички тия люде да се огънат под натиска на масата, на една подведена, полуобезумяла тълпа!

Ала те се огънаха. Тъй като виковете от трибуната не стихваха, старейшината на съветниците стана, посочи към мен с жезъла си и каза:

— Ксант, дай свобода на Езоп!

Отново се възцари тишина, когато пристъпих към средата на орхестрата. Всичко в мен се бунтуваше против онова, което ставаше тук. Тия подли реакционери, тия марионетки на гордата, високомерна самоска аристокрация, те, които от години насам ме мразеха и се бореха срещу мен, бореца за умерения прогрес, тия люде не подозираха дори, че Езоп беше хиляди пъти по-опасен, по-бунтарски настроен от мен. За да нанесат удар на мен, те нарушиха своя собствен хилядолетен закон. Ето защо защитих и себе си, и закона на своето отечество, който желаех да подобрявам, но не и да нарушавам; високо и бавно, така че да разберат всички, заявих:

— Няма да освободя един роб, който в продължение на много време ми е служил отлично!

И отново забушува бурята. Самите върховни геомори се намесиха и почнаха да ме увещават. Останах непреклонен. От горните редове на театъра продължаваха да реват. Докъдето стигаше погледът ми, не виждах нито един приятел. Пританът^[3] излезе за втори път в средата на орхестрата, вдигна жезъла си и обяви в настъпилата тишина:

— Ние ще ти заплатим покупната цена на Езоп. Назови я и ни продай твоя роб.

Това беше вече безбожна подлост. Та можех ли да призная пред двадесет хиляди самосци, че съм купил Езоп за срамната сума от шестдесет драхми! Бяха ме притиснали до стената, принуден бях да изпълня волята на тълпата. И тъй пристъпих напред и тихо казах — ала цареше такова мълчание, че всички разбраха думите ми:

— По искане на народа на Самос, Ксант, син на Дексикрат, дава свобода на роба Езоп.

Все още не беше завършила опасната игра на Езоп. Все още пританът държеше вдигнат своя жезъл, все още номофилаксът не беше дал благословията си. Едва след като самосците одобряха и тълкуването, освобождаването щеше да бъде изпълнено, едва тогава жезълът на притана щеше да го утвърди с три удара по земята. Трябваше ли да пожелая на Езоп да се препъне пред прага на свободата? Нерешителност бе овладяла сърцето ми.

Езоп вече пристъпи напред и заговори:

— Мъже самосци, вие си мислите, че се съвещавахте за моята свобода; но в действителност за вашата собствена свобода би следвало да се съвещавате. Защото и двете предзнаменования означават за вас заплаха: обсада на града и робия за гражданите му. Точно тъй, както орелът; царят на птиците, сграбчи от законника вашия държавен пръстен — печат, тъй близко е и вражият цар, който иска да ви отнеме свободата. Така, както орелът пусна пръстена върху гърдите на един роб, така и оня цар ще унищожи вашите закони, така по силата на могъществото си той ще ви наложи своите собствени закони. Това е значението на предзнаменованията. Но много скоро вие ще видите нещо повече от предзнаменования.

Самосци мълчаха. Безмълвно наставаха от местата си. Имаше между тях достатъчно люде, които знаеха от хода на политическите събития през последно време, че Езоп беше изрекъл истината; а онези, които не я знаеха, сега вече я узнаха. И докато над цялото събрание тегнеше все още дълбока угнетеност и плаха потиснатост, от висините на най-горните редици прозвучаха два или три звънки младежки гласа:

— Погледнете, погледнете в открито море! Жълтите платна!

Жълтите платна: това беше лидийската флота.

Самата съдба бе потвърдила тълкуването, дадено от Езоп. Двадесет хиляди самосци сключиха една върху друга ръцете си и сетне ги протегнаха водоравно встрани: това беше техният знак. Три пъти удари пританът върху свещената земя с позлатения си жезъл.

Езоп махна за благодарност към старейшините и към народа на Самос. Сетне мина изправен край мен и напусна театъра като свободен човек.