Л. Дж. Смит
Фантом (24)

24

Елена затвори мобилния си телефон, когато спряха пред пансиона в колата на Стефан.

— Сестрата в болницата каза, че Кейлеб все още е в безсъзнание — осведоми го тя.

— Добре — кимна Стефан. Девойката го изгледа укорително, а той се взря раздразнено в нея. — Ако е в безсъзнание — обясни, — ще имаме по-голяма възможност да открием каква магия е използвал срещу нас.

Двамата бяха напълнили три големи торби за боклук с изрезки от вестници, снимки и тетрадки, които откриха в градинската барака на семейство Смолуд. Елена се побоя да размести пентаграмата с розите и фотографиите около него върху пода в бараката, за да не повлияе по някакъв начин върху магията, но направи няколко снимки с мобилния си телефон.

Мат излезе и взе една от торбите.

— Донесли сте малко боклук?

— Нещо такова — отвърна Елена мрачно и набързо му разказа какво бяха открили в къщата на Смолуд.

Мат се намръщи.

— Леле. Но може би сега най-после ще успеем да разберем какво става.

— Защо си дошъл толкова рано? — попита Елена, като тръгна редом с него към пансиона. — Мислех, че ще застъпиш смяната си чак в десет. — Стефан вървеше след тях.

— Прекарах нощта тук — отвърна Мат. — След като се появи името на Бони, не исках да я изпускам от поглед.

— Появило се е името на Бони? — Елена се извъртя обвинително към Стефан. — Защо не ми каза?

Стефан сви притеснено рамене.

— Не знаех — призна си колебливо.

— Стефан, казах ти да пазиш Мередит и Селия — скастри го Елена. — Ти трябваше да бъдеш тук. Дори още преди да се появи името на Бони, Мередит и Селия бяха в опасност. Аз разчитах на теб да ги охраняваш.

Стефан й хвърли гневен поглед.

— Аз не съм ти послушно пале, Елена — рече тихо. — Установих съществуването на мистериозна заплаха, която сметнах, че трябва да проуча. Действах така, за да те защитя. И бях прав. Опасността застрашаваше много повече теб, отколкото останалите. А сега имаме възможност да разгадаем магията.

Елена примигна, слисана от тона му, но не можеше да отрече правотата на думите му.

— Извини ме — промълви разкаяно. — Прав си. Радвам се, че открихме бараката на Кейлеб.

Мат отвори предната врата. Стовариха торбите в преддверието и се запътиха към кухнята, където госпожа Флауърс, Аларик и Мередит се наслаждаваха на вкусна закуска от кроасани, конфитюр, плодове и наденички.

— Селия замина — осведоми Мередит Елена още щом влязоха в стаята. Тонът й бе безстрастно информативен, но обикновено хладните й тъмносиви очи блестяха и Елена си размени потайна усмивка с приятелката си.

— Къде отиде? — попита Елена със същия нехаен тон и посегна да си вземе един кроасан. Беше дълга сутрин и тя умираше от глад.

— Във Вирджинския университет — отвърна Аларик. — Надява се да попадне на някаква следа, като проучи проклятията и народните магии.

— Може вече да разполагаме с повече информация — обяви Елена, след като преглътна хапка от божествено хрупкавия кроасан с масло. Разказа им какво бяха намерили в бараката. — Взехме всички вестници, снимки и тетрадки на Кейлеб. А ето какво беше направил на пода. — Извади мобилния си, зареди снимките и го подаде на госпожа Флауърс.

— Мили Боже! — ахна възрастната жена. — Това определено ми прилича на черна магия. Чудя се дали онова дете знае какво прави.

Стефан изсумтя.

— Той не е дете, госпожо Флауърс. Силно подозирам, че е върколак и зъл магьосник.

Госпожа Флауърс го погледна строго.

— Той е поел по грешен път в усилията си да открие братовчед си, това е сигурно. Но на мен тази магия ми изглежда аматьорска. Ако се получи, ще е по-скоро случайно, отколкото вследствие на ясен замисъл.

— Ако се получи? — удиви се Мередит. — Аз мисля, че съществуват достатъчно доказателства, че магията му е сработила.

— Със сигурност би било твърде голямо съвпадение, ако Кейлеб се опитва да ни омагьоса и в същото време някаква необяснима магия успее да въздейства — отбеляза Аларик.

— Къде е Кейлеб сега? — намръщи се Мат. — Той знае ли, че вие сте открили всичко това? Трябва ли да го проследим и да го наблюдаваме?

Стефан скръсти ръце.

— Той е в болницата.

Последва кратка пауза, докато останалите се споглеждаха един друг. Съдейки по студеното държание на Стефан, решиха да не задълбават повече по темата. Мередит стрелна Елена въпросително с поглед, която й кимна леко, сякаш й отвръщаше: „По-късно ще ти обясня“.

— Можете ли да кажете каква магия използва Кейлеб? — обърна се тя към госпожа Флауърс. — Какво се опитва да направи?

Старицата се взря замислено в снимката.

— Интересен въпрос — промълви. — Розите обикновено се използват при любовните магии, но пентаграмата и подредените около нея размножени снимки подсказват по-лош умисъл. Необичайно пурпурният цвят на розите вероятно усилва въздействието им. Те може да се използват за събуждането и на други страсти. Най-доброто предположение, което ми хрумва, е, че Кейлеб се опитва по някакъв начин да контролира емоциите ви.

Елена погледна внезапно към Стефан и забеляза предпазливото изражение на лицето му и напрегнатите рамене.

— Но това е всичко, което мога да кажа засега — продължи госпожа Флауърс. — Предлагам вие да прегледате записките на Кейлеб, а двете с Бони ще проучим свойствата на розите, за да разберем за какви други магии могат да се използват.

— Къде е Бони? — попита Елена. Въпреки че бе усетила, че нещо липсва, чак сега осъзна, че малката червенокоска не е сред групата в кухнята.

— Още спи — отвърна Мередит. — Знаеш колко обича да си поспива. — Ухили се. — Бони определено се наслаждава на положението си на застрашена девица и на вниманието, с което всички я обграждахме снощи.

— Аз смятам, че тя се държа наистина смело — заяви Мат неочаквано. Елена го погледна. Дали не започваше да се влюбва в Бони? Двамата щяха да си подхождат, каза си тя и се изненада когато усети как в гърдите й припламна искра на собственически гняв, докато мислено ги сватосваше. В крайна сметка Мат винаги е бил твой, прошепна в съзнанието й един груб глас.

— Ще отида да я събудя — предложи Мередит весело. — Никаква почивка за вещиците. — Завъртя се на пети и се насочи към стълбите, леко накуцвайки.

— Как е глезенът ти? — попита Елена. — Изглеждаш по-добре.

— Аз оздравявам бързо — похвали се момичето. — Сигурно е част от мисията ми на ловец на вампири. Когато снощи си легнах, нямах нужда от бастун, а тази сутрин усещам глезена си почти нормално.

— Късметлийка си — промърмори Елена.

— Късметлийка съм — съгласи се приятелката й и се ухили на Аларик, който й се усмихна с обич. И за да докаже, тя се заприпка нагоре по стълбите, като само леко се подпираше на перилото за подкрепа.

Елена взе още един кроасан и го намаза с конфитюр.

— Ние, останалите, ще трябва да прегледаме всички бумаги на Кейлеб, които взехме от бараката. Аларик, ти си следващият след госпожа Флауърс и Бони, който знае повече за магиите, така че можеш да вземеш тетрадките и да…

Млъкна, когато от горния етаж проехтя силен писък.

— Мередит! — изкрещя Аларик.

По-късно Елена не си спомняше как се озова горе. Имаше само размахани ръце и крака и суматоха, докато всички се опитваха да се изкачат максимално най-бързо по тясната стълба. И там, на прага на малката стая в кремаво и розово, стоеше Мередит с пребледняло от ужас лице. Извърна огромните си, потъмнели от страх очи към тях и прошепна:

— Бони.

Вътре, малката фигура на Бони лежеше неподвижно по лице на пода. Едната й ръка, която се подаваше изпод ръкава на пижамата, бе протегната към вратата. В кръга зад нея имаше две незапалени свещи — черна и бяла, като черната свещ бе съборена. В кръга от свещи се виждаше петно, което приличаше на засъхнала кръв, а до него лежеше отворена книга в овехтяла подвързия.

Елена се промуши покрай Мередит, коленичи до застиналата фигура и опипа шията й за пулс. Изпусна шумно въздуха, който задържаше в дробовете си, когато усети под пръстите си равномерните и силни удари на сърцето на Бони.

— Бони — повика я тя, разтърси я за рамото й нежно я обърна. Бони се претърколи по гръб без съпротива. Дишаше равномерно, но очите й оставаха затворени, а дългите й мигли приличаха на тъмни полумесеци върху страните й, обсипани с лунички.

— Някой да извика линейка — нареди Елена припряно.

— Не се нуждаем от линейка — обади се госпожа Флауърс тихо, докато се взираше в Бони с тъжно изражение.

— Какви ги говорите? — избухна Мередит. — Тя е в безсъзнание! Трябва да извикаме помощ.

Очите на госпожа Флауърс бяха замислени и сериозни.

— Лекарите и сестрите в болницата няма да могат да помогнат на Бони — рече тя. — Дори може да й навредят, като се опитат с неефикасни медицински методи да разрешат проблем, който не е медицински. Бони не е болна; тя е омагьосана. Усещам силна магия във въздуха. Най-доброто, което можем да направим, е да й осигурим удобства, докато потърсим подходящото лечение.

Мат пристъпи в стаята. Лицето му бе втрещено от ужас, ала той не гледаше към неподвижното тяло на Бони върху пода. Вдигна едната си ръка и посочи.

— Погледнете — пророни.

Близо до леглото поднос, съдържал малък чайник, чаша и чиния, бе катурнат на пода. Чашата се бе счупила, чайникът лежеше настрани, а листата чай се бяха изсипали и бяха образували върху пода дълга, тъмна криволичеща линия.

Линия, която изписваше едно име.

Елена.