Преминаване на Сципион в Сицилия и Африка
Много римски флоти били тръгнали от Сицилия и именно от пристанището Лилибей; при това не само през тази война — впрочем нищо чудно, щом морските сили се отправяли единствено да плячкосват, — но дори и през Първата пуническа война никое тръгване не представлявало толкова изключителна гледка. Това обаче не се дължало на големината, защото и по-рано били преминали по двама консули с по две войски и в тези флоти имало почти толкова рострати, с колкото товарни кораба преминавал сега Сципион, тъй като освен с четиридесетте бойни кораба разполагал и с 400 товарни, за да прекара войската си. Ала за да изглежда тази война на римляните по-ужасна от предишната, допринесло както това, че военните действия се водели в Италия, така и кървавите поражения на толкова войски и гибелта на военачалниците им, а и Сципион като пълководец, прославен с великите си дела и с необикновеното си щастие да печели нова и нова слава, бил привлякъл вниманието върху себе си; пък и самата идея за прехвърляне — нещо, незамисляно от никой предводител до тази война, — защото той навсякъде бил разгласил целта на похода: да изгони Ханибал от Италия, да прехвърли и завърши войната в Африка.
Цяла тълпа се била стекла на пристанището да гледа. Там били не само жителите на Лилибей, но и всички пратеничества в Сицилия, едни, от които дошли да изпратят Сципион, изпълнявайки задълженията си, а други били от обкръжението на претора в провинцията Марк Помпоний. Освен това легионите, които оставали в Сицилия, дошли да изпратят другарите си, така че не само флотата била зрелище за тези, които гледали от брега, но и сушата, цялата покрита с хора, представлявала любопитна гледка за отплаващите.
Разсъмнало се и след като глашатаят въдворил тишина, от преторския кораб Сципион изрекъл следните думи: „Богове и богини, обитаващи морето и земята, към вас се обръщам и ви моля делата, които по моя заповед се извършиха, извършват се и ще се извършват, да се увенчаят с добър край за мен, за римския народ и плебса, за латинските съюзници и за всички, последвали по суша, през морета и реки моята и на римския народ цел, върховенство и предопределение. Бъдете благосклонни, подпомагайте ни и ни дарете с добра сполука; наредете всички да се върнат с мен по домовете си здрави и невредими, разгромили врага, като победители, окичени с трофеи, натоварени с плячка, триумфиращи; подкрепете ни да отмъстим на враговете си — обществени и лични; дайте на мен и римския народ възможността да направим за назидание в картагенската държава това, което картагенците възнамеряваха да сторят в нашата!“
Веднага след тази молитва според обичая хвърлил в морето кървящите вътрешности на убитата жертва и наредил на тръбача да даде знак за тръгване. Подхванати от много силен попътен вятър, те бързо били отнесени и сушата скоро се скрила от погледите им; но около пладне паднала такава мъгла, че едва избягвали да не се блъснат корабите един в друг. Като навлезли по-навътре в морето, вятърът отслабнал. Мъглата се задържала и през нощта, но призори се разнесла и вятърът се усилил. Пред тях вече се виждала земя и не след дълго кормчията съобщил на Сципион, че Африка се намира на не повече от 5 мили, че той различава нос Меркурий и ако Сципион заповяда да се отправят натам, скоро цялата флота ще бъде в пристанището. Като гледал към земята, Сципион се помолил на боговете да вижда Африка за добро, негово и на държавата, после заповядал да вдигнат платна и да потърсят по-надолу друго място, където да пристанат на брега. Вятърът ги носел с непроменена сила, но почти по същото време като предния ден се появила мъгла и забулила брега; с падането на мъглата и вятърът станал по-слаб. Нощта направила всичко още по-несигурно и за да не се сблъскат помежду си корабите или да се разбият в брега, пуснали котви. На разсъмване отново излязъл вятър и като разпръснал мъглата, се открил целият бряг на Африка. Сципион попитал кой е близкият нос и като узнал, че се нарича Прекрасен, казал: „Това е хубав знак — натам насочете корабите.“ Флотата акостирала и цялата войска слязла на брега.
Доверих се на сведенията на много гръцки и латински автори, че плаването е било благополучно, без страх и смут. Единствено Целий в разрез с другите разказва, че с изключение на корабокрушение всевъзможни други небесни и морски ужаси били сполетели флотата; накрая буря я отнесла от Африка към остров Егимур, откъдето едва налучкали правилната посока, и когато корабите били почти потънали, войниците без заповед на пълководеца се качили на лодките и като същински корабокрушенци, без оръжие и с голям шум, стъпили на брега.
След като войската слязла, римляните избрали място за лагер на близките хълмове. Ужасът и паниката, които обхванали крайбрежните обитатели първо при вида на флотата, после при шума на слизащите на сушата, се разпространили и в градовете — навсякъде пътищата се изпълнили с тълпи не само от мъже, но и от върволици жени, и деца, които водели пред себе си дори и добитъка, та човек би си рекъл, че Африка внезапно бива изоставяна от своите жители. В градовете пък предизвиквали още по-голяма уплаха, отколкото била тяхната собствена; в Картаген най-вече настанала такава паника, като че ли градът бил превзет. Станало така, защото след консулите Марк Атилий Регул и Луций Манлий почти 50 години*1 картагенците не били виждали римска войска, освен грабителските флоти, извършващи набези в крайбрежните земи; награбили плячката, която случаят изпречвал на пътя им, те обикновено се връщали на корабите преди още викове да вдигнат на крак местните жители. Ето защо сега и бягащите тълпи, и ужасът били много по-големи.
А държавата, кълна се в Херкулес, нямала нито силна войска, нито предводител, когото да противопоставят на римския. Хасдрубал, синът на Гисгон, изпъквал далеч над другите в Картаген поради знатността, славата и богатството си и поради роднинските си връзки със Сифакс; но си спомнили, че той бил разбит от същия този Сципион в няколко сражения и отблъснат от Испания, както и това, че е толкова равностоен на римския пълководец, колкото неговата набързо събрана войска — на римската. И така, като че ли Сципион всеки момент ще ги нападне, градът бил вдигнат на оръжие, портите — внезапно затворени, по стените — разположени войници, наоколо — стражи и постове, през следващата нощ всички бдели, всички били на крак. На другия ден петстотинте конници, изпратени да разузнаят и да всеят смут сред враговете при слизането им от корабите, се натъкнали на римски постове, защото Сципион бил изпратил флотата в Утика и без да се отдалечава много от морето, бил заел близките хълмове; бил разположил конницата по постове на подходящи места, а част от нея бил изпратил за плячка в околността.
