Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Тит Ливий

Заглавие: Достопаметни герои и деяния

Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: латински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Историография

Националност: римска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: юли 1989 г.

Отговорен редактор: Владимир Атанасов

Редактор: Владимир Атанасов

Художествен редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895

История

  1. — Добавяне

Превземането на Сагунт

5.

От деня, в който Ханибал бил провъзгласен за пълководец, той решил, че не трябва да отлага войната със сагунтинците, сякаш Италия му била определена за провинция, а войната с римляните — възложена, боейки се да не би, ако се колебае, да бъде възпрян от случайност или неочаквана смърт, както станало първо с баща му, а после и с Хасдрубал. Но тъй като в случай на нападение римската войска непременно щяла да му противодействува, той най-напред се отправил към земите на олкадите — това племе отвъд Ибер по-скоро се намирало в областта, която принадлежала на картагенците, отколкото под тяхна власт, — за да изглежда, че не той е нападнал сагунтинците, а е бил увлечен в тази война от хода на събитията, усмиряването на съседните племена и мирното им присъединяване. Превзел с обсада и разрушил богатата Картея, главен град на това племе. Силно изплашени от това, по-малките градове приели наложения откуп и му се подчинили. А Ханибал повел победоносната и натоварена с плячка войска към нови Картаген в зимния лагер.

Там, след като спечелил на своя страна всички граждани и съюзници, понеже щедро раздавал плячката и удържал думата си за неизплатените в срок заплати, в началото на пролетта продължил войната срещу вакцеите. Превзел техните градове Хермандика и Арбокала със сила. Арбокала била защитавана дълго и поради храбростта, и поради многочислеността на жителите й. А бегълци от Хермандика, свързали се с изгнаници от олкадите — племето, покорено предишното лято, — подбудили карпетаните и като нападнали недалеч от река Таг Ханибал, който се връщал от земите на вакцеите, разбъркали претоварената с плячка походна колона. Ханибал не влязъл в сражение, а разположил лагер над брега, но щом неприятелите се успокоили и утихнали, преминал реката през брод и издигнал насипа така, че враговете да могат да преминат, за да ги нападне тогава. На конниците заповядал да връхлетят неподготвената за бой походна колона, като видят, че навлиза във водата: слоновете — а те били четиридесет — разположил на брега. Карпетаните заедно с попълненията от олкади и вакцеи били сто хиляди — една непобедима войска, ако сражението се водело на бойното поле. И тъй, по природа буйни и уповаващи се на многочислеността си, с викове, без ред, без каквато и да е заповед, всеки се втурнал към реката по най-прекия път, смятайки, че врагът е отстъпил от страх, а реката между тях ги дели от победата. Но от другата страна на брега навлязъл голям конен отряд и в средата на реката започнала неравностойна битка, тъй като пехотинците, неустойчиви и несигурни посред брода, можели да бъдат съборени дори от невъоръжен конник, стига да подкара по-непредпазливо коня си, докато конниците се сражавали и в близък, и в далечен бой със свободно тяло и оръжие, сигурни на коня дори в средата на водовъртежа. Голяма част загинала в реката; някои, отнесени от въртопа към враговете, били смазани от слоновете. Когато последните, за които отстъплението към своя бряг било по-сигурно, се струпали на едно място, обхванати от страх по една или друга причина, преди още да са се съвзели от големия ужас, Ханибал навлязъл в реката с войска, построена в квадратен боен ред*1, принудил ги да отстъпят от брега с бягство и като опустошавал в продължение на няколко дни земите на карпетаните, покорил и тях. И така всички земи отвъд Ибер, освен тези на сагунтинците, вече принадлежали на картагенците.

6.

На сагунтинците война все още не била обявена, но Ханибал, за да създаде повод за нея, подтиквал към сражения съседните племена, най-вече турдетаните. Тъй като те търсели причина за спор с подобни намерения и било ясно, че не се стремят към справедливо сражение, а към насилие, сагунтинците проводили пратеници в Рим, за да искат помощ за войната, която вече несъмнено надвисвала.

По това време консули в Рим били Публий Корнелий Сципион и Тиберий Семпроний Лонг. След като пратениците били въведени в сената и консулите докладвали за положението в държавата, било взето решение да изпратят в Испания хора, които да проучат положението на съюзниците, и ако намерят сериозни основания, да предупредят Ханибал да не посяга на сагунтинците, съюзници на римския народ; след това да се отправят към Картаген в Африка и да съобщят за жалбите на съюзниците на римския народ, но преди да осъществят решението за това пратеничество, по-бързо, отколкото очаквали, получили известие, че Сагунт е обсаден. Тогава сенатът отново обсъдил положението. Едни смятали, че върховното командуване в Испания и Африка трябва да бъде предоставено на консулите и цялата война срещу Ханибал да се съсредоточи в Испания; според други не бивало прибързано да предприемат толкова важно начинание, преди пратеници да проучат положението в Испания. Това мнение, което изглеждало най-сигурно, се наложило и по най-бързия начин в Сагунт при Ханибал били изпратени Публий Валерий Флак и Квинт Бебий Тамфил; ако не се откажел от войната, трябвало да отидат в Картаген, за да настояват да бъде наказан вождът, нарушил договора.

7.

Докато римляните подготвяли и обмисляли тези неща, Сагунт вече бил атакуван с всичка сила. Този град, разположен на около километър и половина от морето, бил най-богатият отвъд Ибер. Говорят, че жителите му били преселници от остров Закинт, а някои дори били сродени с рутулите от Ардеа. Впрочем те за кратко време достигнали такъв забележителен разцвет и поради благата на морето и сушата, и поради увеличаването на населението, и поради присъщата на обичаите им честност, с която съблюдавали верността си на съюзници чак до гибелта си.

Ханибал навлязъл в земите им с готова за бой войска и като опустошил нивите надлъж и шир, нападнал града от три страни. Единият ъгъл на градската стена бил обърнат към долина, по-равна и по-просторна в сравнение с другите околности. Затова решил там да закара подвижни покриви и под тях да придвижи стеноломната машина към стените. Но мястото се оказало не така подходящо за начинанието, както изглеждало далеч от стената. Защото отгоре надвисвала огромна кула, стената там била по-висока, отколкото в останалите си части, здраво укрепена, както се правело на опасно място, а и избрани млади войници давали по-силен отпор навсякъде, където възниквала най-голяма опасност и ставало най-страшно. Най-напред те прогонили врага с метателни оръжия и не допуснали да си осигури каквато и да е надеждна защита; след това стрелите им вече започнали да проблясват не само около стените и кулата, но сагунтинците били готови да нападнат постовете и обсадните съоръжения на враговете. В тези безпорядъчни сражения загивали повече картагенци, отколкото сагунтинци. А когато самият Ханибал, приближавайки се непредпазливо до стената, паднал, тежко ранен в бедрото с копие, всички наоколо, силно изплашени, така се спуснали да бягат, че малко останало да изоставят обсадните съоръжения и покриви.

8.

След това в продължение на няколко дни картагенците само обсаждали града, без да го атакуват, докато зарасне раната на пълководеца. През това време не влизали в сражения, но не преставали да работят по подготовката на обсадните съоръжения и укрепленията. Сетне подновили по-ожесточено битката, започнали да карат подвижните покриви и стеноломните машини от няколко страни, така че на някои места те едва се побирали. Картагенецът разполагал с голям брой хора — сигурно е, че имал около сто и петдесет хиляди души в бойна готовност, а жителите на Сагунт, принудени да бъдат на много места едновременно, не достигнали, за да пазят и обикалят всичко. И така, стеноломните машини вече биели по крепостните стени и ту тук, ту там започнали да ги разрушават; на едно място градът бил оголен след голямо пропадане: три кули и стената между тях рухнали една след друга със силен грохот. През този пробив, който карал картагенците да мислят, че градът е превзет, и едните, и другите едновременно се втурнали в атака сякаш стената взаимно ги пазела. Нищо не напомняло за случайна битка, каквито обикновено се завързват при щурмуването на градовете, когато се яви сгода за една от сражаващите се страни; на мястото между развалините, на стената и по къщите на града, на малко разстояние едни от други стояли редици, подредени сякаш на бойното поле. У едните надежда, у другите отчаяние разпалвали духовете — картагенецът вярвал, че градът почти е превзет и че е нужно още малко усилие, сагунтинците изпречвали телата си, за да защитят града си, лишен от стени, и никой не отстъпвал и крачка назад, за да не дойде враг в оставеното от него място. И така, колкото по-ожесточено и с по-сбити редици се сражавали и едните, и другите, толкова повече ставали ранените, защото нито една стрела не падала напразно между телата и оръжията. Сагунтинците имали метателно копие, наречено фаларика, с дръжка от ела и цялото обло, с изключение на края, откъдето стърчало желязото; неговият жлеб, квадратен като при римското метателно копие, бил овързван с кълчища и намазван със смола; на дължина копието било около три стъпки, така че можело да прониже тялото заедно с доспехите. Но то предизвиквало огромен страх дори ако само заседнело в щита, без да проникне в тялото, защото, като го хвърлели запалено в средата, то пламвало още по-силно при самото движение и принуждавало войника да пусне оръжието си и по този начин да остане изложен на следващите удари.

9.

След като дълго се сражавали с променлив успех и сагунтинците, които противно на очакването си успявали да дадат отпор, постепенно се окуражили, а картагенецът, понеже не бил победил, започнал да се държи като победен, внезапно гражданите надали вик и прогонили враговете към развалините на стената, откъдето, объркани и изплашени, ги изтласкали, и накрая, разбити и обърнати в бягство, ги прогонили в лагера.

Междувременно било известено, че са дошли пратеници от Рим. Ханибал изпратил хора към морето, за да ги пресрещнат и им кажат, че нито е безопасно да дойдат сред толкова оръжия на така обезумели племена, нито има време в такъв критичен момент да изслушва пратеничества. Знаел, че като не ги приеме, те веднага ще отидат в Картаген. Затова изпратил писмо и вестител при първенците на партията на Баркидите, за да подготвят своите привърженици и не допуснат противниците им да направят отстъпки пред римския народ*1.

14.

Когато множеството постепенно се събрало, за да чуе тези неща, и народът се смесил със сенаторите, внезапно първенците се оттеглили, без да дадат отговор, и започнали да хвърлят в набързо запаления за тази цел огън всичкото злато и сребро, събрано на площада от хазната и домовете, а мнозина стремглаво сами се хвърлили в него. И когато целият град бил потресен и ужасен от това, неочаквано друг шум се разнесъл откъм крепостта. Кулата, блъскана продължително, рухнала и през нейните развалини се втурнала една картагенска кохорта, която дала знак на военачалника си, че градът е без обичайните постове и стражи. Тогава Ханибал сметнал, че в такъв удобен момент не трябва да се бави, с цялата си войска нападнал и мълниеносно превзел града, като дал знак всички годни да носят оръжие да бъдат убити. Впрочем после станало ясно, че тази жестока заповед била почти необходима, защото нима можел да бъде пощаден някой от тези, които или подпалвали домовете си, затворени вътре е жените и децата си, или с оръжие в ръка не спирали да се бият, докато не умрат?

15.

Превзетият град донесъл на победителя голяма плячка. Въпреки че повечето вещи били нарочно унищожени от стопаните им и при убийствата яростта едва правела разлика между млади и стари, а в плячка за войниците се били превърнали пленниците, все пак е известно, че срещу продадените вещи получили доста пари и изпратили в Картаген много, при това скъпи дрехи и покъщнина.

Някои историци разказват*1, че Сагунт бил превзет на осмия месец, откакто бил обсаден; оттам Ханибал се оттеглил към Нови Картаген в зимния лагер; сетне на петия месец след напускането на Нови Картаген достигнал Италия. Но ако това е така, не е възможно консули да са били Публий Корнелий и Тит Семпроний, при които в началото на обсадата отишли сагунтските пратеници, а и те самите по време на своята магистратура се сражавали с Ханибал — единият при река Тицин, а след известно време и двамата при Требия. Или всичко е станало значително по-бързо, или в началото на годината, през която консули били Публий Корнелий и Тит Семпроний, Сагунт не е попаднал в обсада, а е бил вече превзет. Що се отнася до битката при Требия, не е възможно тя да се е състояла през годината на консулите Гней Сервилий и Гай Фламиний, понеже Тай Фламиний встъпил в консулска длъжност в Аримин, провъзгласен от Тит Семпроний, който след битката при Требия дошъл в Рим за изборите на консулите*2 и ги провел, а после се върнал в зимния лагер при войската.