Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (35)

Изгонването на Тарквиниевия род от Рим

2.

След това римляните се погрижили за божиите работи и понеже по-рано някои държавни жертвоприношения били извършвани от самите царе, избрали така наречения цар-свещенослужител*1, за да не възникне у някого желание царете да бъдат върнати. Тази жреческа длъжност била подчинена на понтифекса*2, за да не бъде накърнена с нещо свободата, която тогава била първостепенната грижа на всички, ако думата „цар“ придобие по-почетно звучене. И не знам дали не преминали мярката, като бранели тази свобода с прекалена ревност отвсякъде, залавяйки се и за най-незначителни неща. Така дори името на единия консул станало омразно в държавата, въпреки че той в нищо не се бил провинил: твърде много — гласели обвиненията — били свикнали Тарквиниите с царската власт; началото на насилията било положено от Тарквиний Приск; след това бил управлявал Сервий Тулий; въпреки това прекъсване Тарквиний Горди не бил забравил царската власт като нещо чуждо нему и си я бил възвърнал с престъпно насилие, като че ли му е родово наследство; след прогонването на Тарквиний Горди върховната власт била преминала у Тарквиний Колатин. Не били в състояние Тарквиниите да живеят като обикновени граждани; не било хубаво името им, опасно било за свободата.

Затова постепенно из цялата държава се разнесла мълвата, че Тарквиниите бунтуват духовете на народа, и поради това подозрение Брут свикал разтревожения народ на събрание. Там най-напред повторил клетвата на народа, че не ще допуснат никой да царува, нито да остане в Рим, ако представлява опасност за свободата; тя трябвало да се защитава с всички средства и не трябвало да се отминава с равнодушие нищо, което я засяга. Той не по свое желание бил излязъл да говори за съдбата на един човек и не би говорил, ако любовта му към държавата не била взела връх, защото не бил убеден, че римският народ си е възвърнал безвъзвратно свободата; царски потомък, царски роднина не само се намира в държавата, но дори е облечен във власт; това пречи, това вреди на свободата. „Премахни, Луций Тарквиний — обърнал се той към него, — сам, по своя воля, този страх! Помним, признаваме: ти прогони царете. Доведи докрай своето благодеяние! Отнеси далеч оттук царското име! Съгражданите ти по мой почин не само ще ти отдадат цялото имущество, но ако нещо не ти достига, ще ти го набавят щедро и великодушно. Иди си като приятел, избави държавата от може би напразния страх; така всички ще бъдат убедени, че заедно с Тарквиниевия род ще си отиде и царската власт.“

Стъписан от този тъй неочакван и внезапен ход на нещата, първият римски консул дума не можел да продума. А когато му дошло дар-слово, най-знатните граждани го заобиколили и го засипали с молби да постъпи така. Наистина призивите на множеството не го поразили чак толкова много, но след като Спурий Лукреций, мъж в напреднала възраст и с голямо достойнство, при това тъст на Колатин, захванал да говори, редувайки ту молби, ту увещания да склони и да се подчини пред единомислието на гражданите консулът, страхувайки се да не би след това като частно лице да му се случи пак същото, но придружено със загубата на имота и още по-големи унижения, се отказал от консулството и се оттеглил, пренасяйки всичко свое от Рим в Лавиний. Брут съгласно сенатското решение внесъл предложение пред народа всички от Тарквиниевия род да бъдат обявени за изгнаници; на центуриатните комиции издействувал за негов колега да бъде избран Публий Валерий, с чиято помощ бил прогонил царете.