Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Тит Ливий

Заглавие: Достопаметни герои и деяния

Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: латински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Историография

Националност: римска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: юли 1989 г.

Отговорен редактор: Владимир Атанасов

Редактор: Владимир Атанасов

Художествен редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895

История

  1. — Добавяне

Победа на Анк Марций над латините

33.

След като поверил грижата за свещенодействията на фециалите и другите жреци, Анк се отправил със създадената нова войска и завладял със сила латинския град Политорий. По обичая на предишните царе, които уголемявали римската държава, като приемали в нея враговете, отвел цялото покорено население в Рим. И понеже около Палатин мястото било заето от старите латини, а сабините били заселили Капитолий и крепостта, албаните пък — Целий, на новия народ бил даден Авентин. Не след дълго с превземането на Телена и Фикана били прибавени и нови граждани. После Политорий бил атакуван още веднъж. Понеже бил изоставен, латините го били завладели. Тази била причината за римляните да го разрушат, за да не се превърне в постоянно убежище за враговете. И накрая цялата латинска войска се събрала под Медулия и известно време войната с този град се водела, без никой да вземе надмощие и с променлива победа; понеже градът бил надеждно укрепен и охраняван, а военният лагер — разположен на открито място, няколко пъти латинската войска завързвала ръкопашна схватка с римляните. Накрая Анк, като събрал цялата си войска, победил в битката; оттук се върнал в Рим с огромна плячка, а също така присъединил отново към държавата много латини, на които дал място до храма на Мурция, за да свърже Авентин с Палатин. Яникул също бил присъединен, но не поради недостиг на място, а за да не послужи на враговете за крепост. За улесняване на пътуването решил да свърже Яникул и града не само със стена, но и с мост, поставен на стълбове*1 — първия мост на река Тибър. Ровът на Квиритите — това значително защитно средство против нападения в по-равните места — също е дело на цар Анк.

Държавата нараснала много и в това огромно множество от хора се загубила разликата между правилно и погрешно действие и възникнали тайни престъпления. За да всее страх и да намали нарастващата дързост, Анк построил в центъра на града, при форума, затвор.

Не само градът нараснал при управлението на този цар, но и землището, и границите му. Той отнел от вейентите гората Мезия и разширил властта чак до морето, а на устието на Тибър основал град Остия, построил около града солници и поради успешно завършилата война разширил храма на Юпитер Феретрийски.