Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ab urbe condita, ~27 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Тит Ливий
Заглавие: Достопаметни герои и деяния
Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: латински
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Историография
Националност: римска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: юли 1989 г.
Отговорен редактор: Владимир Атанасов
Редактор: Владимир Атанасов
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895
История
- — Добавяне
Победа на Анк Марций над латините
33.
След като поверил грижата за свещенодействията на фециалите и другите жреци, Анк се отправил със създадената нова войска и завладял със сила латинския град Политорий. По обичая на предишните царе, които уголемявали римската държава, като приемали в нея враговете, отвел цялото покорено население в Рим. И понеже около Палатин мястото било заето от старите латини, а сабините били заселили Капитолий и крепостта, албаните пък — Целий, на новия народ бил даден Авентин. Не след дълго с превземането на Телена и Фикана били прибавени и нови граждани. После Политорий бил атакуван още веднъж. Понеже бил изоставен, латините го били завладели. Тази била причината за римляните да го разрушат, за да не се превърне в постоянно убежище за враговете. И накрая цялата латинска войска се събрала под Медулия и известно време войната с този град се водела, без никой да вземе надмощие и с променлива победа; понеже градът бил надеждно укрепен и охраняван, а военният лагер — разположен на открито място, няколко пъти латинската войска завързвала ръкопашна схватка с римляните. Накрая Анк, като събрал цялата си войска, победил в битката; оттук се върнал в Рим с огромна плячка, а също така присъединил отново към държавата много латини, на които дал място до храма на Мурция, за да свърже Авентин с Палатин. Яникул също бил присъединен, но не поради недостиг на място, а за да не послужи на враговете за крепост. За улесняване на пътуването решил да свърже Яникул и града не само със стена, но и с мост, поставен на стълбове*1 — първия мост на река Тибър. Ровът на Квиритите — това значително защитно средство против нападения в по-равните места — също е дело на цар Анк.
Държавата нараснала много и в това огромно множество от хора се загубила разликата между правилно и погрешно действие и възникнали тайни престъпления. За да всее страх и да намали нарастващата дързост, Анк построил в центъра на града, при форума, затвор.
Не само градът нараснал при управлението на този цар, но и землището, и границите му. Той отнел от вейентите гората Мезия и разширил властта чак до морето, а на устието на Тибър основал град Остия, построил около града солници и поради успешно завършилата война разширил храма на Юпитер Феретрийски.