Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (16)

Тул Хостилий

22.

Със смъртта на Нума отново настъпило междуцарствие. Тогава народът с одобрението на сенаторите избрал за цар Тул Хостилий, внука на онзи Хостилий, който се сражавал в славната битка срещу сабините в подножието на крепостта. Той бил не само различен от своя предшественик, но и по-буен дори от Ромул. Както възрастта и сидите, така също и славата на предците му подбуждали неговото настървение. Той смятал, че държавата запада в бездействие и търсел всякъде повод за война.

Случило се така, че римските селяни оплячкосали нивите на албаните, а пък албаните на свой ред — римските. Предводител на Алба тогава бил Тай Клуилий. И от двете страни почти по едно и също време били изпратени пратеници да искат обратно отнетото. Тул бил заповядал на своите да не предприемат нищо, преди да бъде предадено поръчението — той много добре знаел, че албанецът ще откаже, и така би могъл по благочестив начин да обяви война. Албаните действували по-нехайно; приети като гости от Тул, ласкаво и щедро, те любезно се отзовали на царското угощение. Междувременно обаче римляните първи били поискали обратно отнетото и тъй като царят на Алба им отказал, обявили война, която щяла да започне след тридесет дни. Съобщили това на Тул. Тогава той предоставил възможност на пратениците да кажат с какви искания са дошли. Те, без да подозират каквото и да било, изгубили отначало доста време в оправдания: макар и против волята си, били принудени да кажат нещо, което едва ли щяло да се хареса на Тул, но трябвало да се подчинят на заповедта; дошли били да искат обратно отнетото; ако не бъдело върнато — заповядано им било да обявят война.

На това Тул отговорил: „Известете на вашия цар, че царят на римляните призовава боговете за свидетели: който от двата народа пръв отпрати с пренебрежение пратениците, искащи обратно заграбеното, нека върху него се стоварят всички злочестини на тази война.“