Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (18)

Хорациите и куриациите

24.

Случайно по това време в двете войски имало по трима братя близнаци, които не се различавали нито по възраст, нито по сила. Казвали се, както добре се знае, Хорации и Куриации. Изобщо никоя друга стара история не е по-известна от тази, при все че в това толкова ясно предание имената остават съмнителни — не е сигурно от кой народ са били Хорациите, от кой — Куриациите. Историците твърдят ту едно, ту друго, но аз намирам повече автори, които наричат римските братя Хорации и съм склонен да вярвам на тях.

И тъй, царете се обърнали към близнаците да излязат на бой за своята родина; властта ще бъде на тези, на които бъде отредена победата. Възражения нямало; споразумели се за времето и мястото. Преди да започнат да воюват, бил сключен договор между римляните и албаните, според чиито положения гражданите на народа, които победели в тази битка, щели да управляват другия в мир. Различните договори съдържат различни положения, но всички се сключват по един и същ начин. Научаваме, че тогава договорът е бил сключен по следния начин и няма предания за някакъв по-стар договор.

Фециалът попитал цар Тул така: „Ще заповядаш ли, царю, заедно със старейшината да сключа договор с албанския народ?“ И когато царят заповядал, рекъл: „Моля те, царю, за свещена трева.“ Царят отговорил: „Откъсни чиста.“ Фециалът откъснал от хълма стръкче чиста трева. След това отново се обърнал към царя: „Признаваш ли ме, царю, за царски вестител на римския народ на квиритите, признаваш ли съдовете и спътниците ми?“ Царят отговорил: „Признавам, ако е без измама за мен и римския народ на квиритите.“ Фециал тогава бил Марк Валерий; той направил старейшина на фециалите Спурий Фузий, като докоснал главата и косите му със зелено свещено клонче. Старейшината бил избиран за произнасяне на клетвата, сиреч за да бъде осветен договорът. Това той извършвал с много думи, изречени в дълга молитва, която нямам за цел да повтарям. И след като прочел гласно положенията на договора, казал: „Слушай, Юпитер! Слушай, старейшина на фециалите на албанския народ! Слушай и ти, албански народе! Също както без коварство и измама бе прочетено публично от начало до край написаното на восъчните таблици, също както думите тук днес бяха разбрани съвсем правилно, също така и римският народ няма да се отметне пръв от тези условия. Ако пръв се отметне чрез публично решение, коварство и измама, тогава ти, Юпитере, порази така римския народ, както аз днес разсичам тази свиня! Толкова по-силно го порази, колкото повече сила и мощ имаш.“ И като казал това, поразил свинята с остър кремък. Албаните също произнесли своите молитви и своята клетва чрез диктатора и жреците си.

25.

След като бил сключен договорът, близнаците, както било уговорено, грабнали оръжието. Насърчавани и от двете страни, че родните богове, родината и родителите, всички граждани в родината, всички във войската наблюдават сега оръжието и ръцете им, храбри и поради собствения си нрав, и възбудени от поощрителните викове, близнаците излезли в средата между двете бойни редици. Двете войски се разположили пред лагера, от двете страни, освободени от непосредствена опасност, но не и от тревоги — все пак се решавало кой кого ще владее и всичко зависело толкова много от доблестта на малцина и от съдбата. И тъй, напрегнати и поставени в неизвестност, приковали внимание към мъчителното зрелище.

Бил даден знак и младежите се спуснали един срещу друг с готово за бой оръжие като две бойни редици, със смелостта на големи войски, въпреки че били едва по трима от двете страни. Нито на едните, нито на другите минавала през ума мисълта за опасността, на която се подлагали, владеела ги единствено мисълта за върховната власт и робството на родината, за тази нейна бъдеща съдба, която сами й отреждали. Още при първия сблъсък, когато звъннали оръжията и засвяткали блестящите мечове, ужас обзел наблюдаващите ги войски и понеже надеждата не клоняла нито към едните, нито към другите, замрели гласовете и секнал дъхът на всички. После, когато воините влезли в ръкопашен бой, всички наблюдавали вече не само движенията на телата, летежа на копията и другите оръжия, но и раните и кръвта по телата им. Двама римляни ранили тримата албани, ала се сгромолясали, издъхвайки, един върху друг. При тяхното падане албанската войска извикала от радост, а всякаква надежда, но не и тревога, напуснала римските легиони, смъртно изплашени за участта на последния близнак, когото тримата Куриаций били заобиколили. Той обаче се оказал невредим — не бил равностоен на всички заедно, но за всеки един поотделно бил опасен. И тъй, за да се сражава с всеки от тях поотделно, впуснал се в бяг, мислейки, че ще го преследват, доколкото позволявали покритите с рани тела на противниците му. Вече на известно разстояние от мястото, където воювали, той, поглеждайки назад, видял, че го следват на голямо разстояние помежду си и че един от тях отстои недалеч от него. Той се върнал към него с голям устрем; и докато албанската войска крещяла на Куриациите да помогнат на брат си, Хораций убил врага и вече като победител се устремил към втора битка. Римляните с вик насърчавали своя воин, както обикновено правят неочаквано облагодетелствуваните от съдбата; и той побързал да се справи със сражението. И тъй, преди единият, отстоящ недалеч, да може да го стигне, убил и другия Куриаций. Битката била вече равностойна — останали живи по един от двете страни, но нито надеждите, нито силите им били равни. Хораций, с незасегнато от меч тяло, одързостен от удвоената победа, се впуснал в битка с третия от Куриациите. Той, едва влачейки изтощеното си от раните и тичането тяло, съкрушен от смъртта на братятата си, се спрял пред своя враг-победител. Нямало вече борба. Римлянинът се провикнал, ликувайки: „Двамината дадох на сенките на братята си; третия ще посветя на тази война, за да властвува римлянинът над албанеца.“ Забил меча си в гърлото на Куриаций, който едва държал оръжието, и взел доспехите му.

Римляните приели Хораций тържествуващи и благодарни, с толкова по-голяма радост, колкото голям бил преди това страхът. После войските пристъпили към погребението на своите, но в съвсем различно разположение на духовете: едните — с увеличена, другите — под чужда власт. Гробовете и днес стоят на това място, където паднал всеки един — двата римски на едно място, по-близо до Алба, а трите албански към Рим, но на раздалечени места, както и била водена битката.