Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (46)

Марк Валерий Корвин

26.

Докато времето минавало, а двете войски стоели спокойно на своите позиции, напред излязъл един гал, отличаващ се с големия си ръст и с оръжието си. Той започнал да удря щита с копието си, с което накарал всички да млъкнат, а после с помощта на преводач призовал на двубой някого от римляните. Между тях бил младият военен трибун Марк Валерий, който, убеден, че е не по-малко достоен за тази чест от Тит Манлий, след като получил разрешение от консула, излязъл напред, готов за бой.

Това сражение станало забележително по-скоро с намесата на божествената сила, отколкото с величието на човешките дела; защото тъкмо когато римлянинът бил готов да влезе в ръкопашен бой, внезапно на шлема му кацнал един гарван, обърнат срещу врага. Най-напред трибунът се зарадвал на това чудо като на знамение, пратено му от небето, а след това се обърнал с молитва към божеството — било бог, било богиня, — което милостиво му било пратило тази благовестна птица, да бъде благосклонно към него и на драга воля да му помогне. И ето чудо: крилатият гост останал безучастен и неподвижен на мястото си, а всеки път, когато противниците възобновявали сражението, той се издигал с мах на крилете и нападал с нокти и човка лицето и очите на врага, докато накрая Валерий съсякъл своя изплашен при появата на такова знамение противник, който вече не владеел очите и разума си. А гарванът отлетял на изток*1 и се изгубил от поглед.

До този момент и двете войски стоели неподвижни. Но след като трибунът започнал да сваля доспехите от тялото на убития враг, галите изскочили от строя си, римляните също, дори по-устремно, се втурнали към победителя. И така около тялото на убития гал се разразила жестока битка. В нея вече участвували не само манипулите от близките постове, на бойното поле и от двете страни се изсипали цели легиони. Тогава Камил заповядал на войниците, радостни от победата на трибуна, въодушевени както от присъствието, така и от благосклонността на боговете, да влязат в бой. Сочейки трибуна, който привличал вниманието с отнетите от убития неприятел доспехи, той викал: „От него вземайте пример, войници, и повалете галските пълчища около сразения им вожд!“ Богове и хора взели участие в тази битка и сражението с галите в никакъв случай не било оспорвано: до такава степен изходът от двубоя между двамата воини се бил отразил върху духа на двете войски. Между първите, чийто сблъсък предизвикал и останалите, се завързало яростно сражение. Повечето гали обаче, още преди да дойдат на разстояние един хвърлей, побягнали. Най-напред се разпилели из земите на волските и Фалернското поле; оттам пък се отправили към Апулия и Адриатическо море.

Консулът свикал събрание, на което похвалил трибуна и го дарил с десет вола и златен венец; а тъй като сенатът му заповядал да се заеме с войната по море, той съединил своя лагер с този на претора. Но понеже изглеждало, че там нещата се протакат поради нерешителността на гърците, които избягвали да влизат в сражение, по нареждане на сената той определил за диктатор Тит Манлий Торкват, за да проведе новите избори. Диктаторът избрал за началник на конницата Авъл Корнелий Кос, провел изборите и макар и в негово отсъствие, провъзгласил за консул при всеобщото одобрение на народа съперника си по слава, двадесет и три годишния*2 Марк Валерий Корвус (защото такова вече било прозвището му*3). За негов колега от плебса бил назначен Марк Попилий Ленат, който щял да поеме консулството за четвърти път.

Камил не извършил нищо забележително срещу гърците; нито те искали да се сражават на сушата, нито той — по море. Накрая, понеже били възпрепятствувани да слязат по крайбрежието и започнали да чувствуват нужда от най-необходимите припаси, включително и вода, гърците напуснали Италия. За тая флота не е установено от кой град и от коя народност е била. Но според мен по всяка вероятност е принадлежала на тираните от Сицилия, защото по това време далечна Гърция, изтощена от междуособна война, вече треперела пред мощта на македонците*4.