Дейвид Гибинс
Мисия Атлантида (37)

Бележки на автора

Откритието в основата на събитията, описани в тази книга, е измислено. Но археологическият фон е правдоподобен, доколкото допуска контекстът на сюжета, с отчитане на онова, което ни е известно и което се дискутира. Тези бележки имат за цел да изяснят фактите.

Потопът в Черно море. Месинската солна криза е установен факт, резултат от тектонични и глациалноизостатични процеси, отрязали Средиземно море от Атлантическия океан. Кризата е датирана към периода 5,96 до 5,33 милиона години преди настоящето и е завършила със заливане през Гибралтарския земен мост. Нивото на Средиземно море се покачило допълнително с още 130 метра по време на „великото топене“ в края на ледниковата епоха, т.е. преди 10–12 хиляди години.

Напоследък са събрани доказателства, подсказващи, че Черно море е било откъснато от Средиземноморието няколко хиляди години по-дълго и се е напълнило до същото ниво едва след преливане на естествената дига, образувана от Босфора, което е станало през шестото хилядолетие преди Христа. Извадени със сонди проби от дъното на Черно море подсказват за съществуването на преход от пресноводни към соленоводни седименти преди около 7500 години — дата, установена чрез анализ с радиоактивен изотоп на въглерода на черупки на миди, взети от слоеве, съответстващи на времена преди и след тази дата. Това горе-долу съвпада с изтеглянето на ледената покривка в района на Западния Атлантик, което позволява да се направи хипотезата, че първото от тези събития може да се намира в причинно-следствена връзка с второто, особено в комбинация с тектонична активност.

През 1999 г. използването на хидролокатор и драга довело до откриване на берма^[1] от древна брегова линия на 150 метра дълбочина под днешното морско ниво в шелфа на Северна Турция в околностите на Синоп. Макар да се води разгорещена дискусия за датата, скоростта и обема на Черноморския потоп, съществуването му се смята за общоприето.

Бягството през неолита. Много експерти смятат, че индоевропейският език е възникнал в Черноморския регион по някое време между седмо и пето хилядолетие преди Христа. Много преди възникването на хипотезата за Черноморския потоп водещите археолози са изтъквали, че индоевропейският език се е развил в първите селища на земеделци в Анадола около 7000 години преди Христа, че е стигнал Европа едно хилядолетие по-късно и че разпространението му се е извършвало едновременно с възникването на едромащабното земеделие и скотовъдството. Този модел е провокирал и много спорове, не на последно място такива дали подобна дифузия е била свързана и с разселването на хора и разпространението на идеи, но си остава в основата на всеки дебат за произхода на цивилизацията.

Атлантида. Единственият източник за историята на Атлантида са диалозите между Тимей и Кратил, написани от гръцкия философ Платон пред първата половина на 4-ти век пр.н.е. Правдоподобността на историята лежи на две непроверими допускания: първо, че Платон не си я е измислил просто така, и второ, че упоменатият от него източник, атинският учен Солон, няколко поколения по-рано също не е чул измислена история, разказана му от жреците в Саис, които били негови информатори по някое време в началото на 6-и век пр.н.е.

Изглежда правдоподобно египетските жреци да са разполагали с хроники, отиващи хилядолетия в миналото. Гръцкият историк Херодот, който черпи огромен обем информация от тях, когато ги посещава по някое време в средата на 5-и век пр.н.е. — значителна част от тази информация е проверима, — видял папирус, съдържащ списък на „триста и петдесет“ египетски монарси. Той обаче предупреждава: „Онези, които смятат, че разказаното от египтяните е правдоподобно, могат да го приемат за историческа истина“.

По времето на Солон мореплавателите в Средиземноморието знаели за съществуването на далечни земи на изток, отвъд Червено море, и за Херкулесовите стълбове на запад. Но няма нужда Атлантида да се търси толкова далеко. За египтяните от 6-и век пр.н.е., изолирани векове наред след колапса на бронзовата епоха, остров Крит бил загадъчна земя отвъд хоризонта, където някога процъфтявала изумителна цивилизация. Но контактът с нея бил прекъснат след катаклизъм, който за египтяните се проявил под формата на тъмен покров и нашествие на прелетни скакалци — събития, описани в Стария завет (книга „Изход“, 10).

Днес много от тези, които приемат истинността на разказа на Платон, виждат Атлантида в цивилизацията на минойски Крит и изчезването й след изригването на Тера в средата на второто хилядолетие преди Христа.

* * *

Останки от потънал минойски кораб все още не са открити. За сметка на това са намерени няколко корабокрушения от късната бронзова епоха, включително едно през 1982, югоизточно от турския бряг, обявено за най-голямата археологическа находка след гробницата на Тутанкамон. Находката включва 10 тона медни и калаени слитъци с форма на волска кожа; голям брой блокчета от кобалтовосиньо стъкло; абаносови греди и слонски бивни; прекрасни бронзови мечове; притежавани от близкоизточен търговец печати; изящно златно изображение на Нефертити, позволяващо датирането на корабокрушението към края на 14-и век пр.н.е. Само металът е достатъчен да се въоръжи цяла армия и е възможно да е бил царска собственост. Находката включва дори артефакти с религиозно значение, като например жречески одеяния. Тези съкровища са изложени в Музея на подводната археология в Бодрум.

* * *

През 2001 година в Дманиси, Република Грузия, беше открит череп на хоминид, датиран към изумителните 1,8 милиона години преди настоящето — почти милион години по-рано от най-ранните вкаменелости на хоминиди, намерени в Европа. Много по-късна миграция от Африка довела до възникването на Homo sapiens sapiens^[2], които преди около 35000 години започнали да рисуват изящни животни по стените на пещери.

„Залата на предците“ експлоатира не само забележителните скални рисунки в Ласко (Франция) и Алтамира (Испания), отнесени съответно към 20000 и 17000 преди настоящето, но и две по-скорошни находки. През 1994 в пещерите при Шове (Южна Франция) е открит комплекс, блокиран дотогава от скално срутване, станало в праисторически времена. Рисунките в него са отнесени към 35000 преди настоящето, което ги прави най-старите намирани някога — те показват, че художниците от каменната епоха са достигнали върха в своите артистични умения само няколко хиляди години след пристигането в региона на анатомично съвременните хора. Рисунките включват гигантски мамут и други представители на мегафауната от ледниковата епоха. В друга пещера, открита през 1991 край Марсилия, има над 100 рисунки и гравюри — изключителна находка, като се има предвид, че входът й се намира 37 метра под морското равнище. Пещерата Коске е пример, че е възможно да има и други съкровища, останали засега неоткрити в пещери, наводнени към края на ледниковата епоха.

Тези находки са от периоди много хиляди години преди езикът да е стигнал фазата на писмено представяне, най-ранните свидетелства, за което са клинописното писмо на Месопотамия и йероглифите на Египет от около 3200 г. пр.н.е. Но находките от късния палеолит (36000 — 11000 години преди настоящето), които са от времето на пещерното изкуство, включват кости с врязани в тях линии и точки, които е възможно да представляват някакъв числов запис, може би броя на изминалите дни по лунния календар. Тоест възможно е идеята за писането да е възникнала много преди първата нужда за хроникиране в ранната бронзова епоха.

* * *

Измислените жреци на Атлантида са амалгама на шамани и лечители в обществата на ловци събирачи на плодове и жреците царе от ранните градове държави. Те се и далечни предци на друидите — загадъчните жреци, известни ни главно от „Галската война“ на Цезар. Възможно е друидите да са били властни посредници, обединявали раздробените племена в Европа на келтите. Техните предци може да са носили коничните златни „магьоснически шапки“, сложно обшити с астрологически символи, идентифицирани неотдавна в находки от бронзовата епоха. Символите подсказват способност за съставяне на карти и предсказване на небесните събития, в това число на лунния цикъл — знание, сродно с разкритото в мегалитни обсерватории от рода на Стоунхендж. Най-ранните шапки датират от около 1200 пр.н.е. и до момента няма открити такива извън Европа.

* * *

Първите земеделци по островите на Средиземноморието са отглеждали домашни животни, сред които елени, овце, кози, свине и говеда, които не били местни и следователно са докарани от материка по вода. Разкопки в Кипър подсказват, че подобна миграция може да е започнала още през девето хилядолетие преди Христа, т.е. много скоро след възникването на земеделието в Златния полумесец на Анадола и Близкия изток.

Най-ранно датираните лодки са парчета от канута, намерени в Дания и отнесени към пето до четвърто хилядолетие преди Христа. Макар първите египетски и близкоизточни лодки да са били най-вероятно изработени чрез свързване на тръстика — техника, възпроизвеждана по-късно в лодките за траурни процесии, — изобилието на дървесина по южното черноморско крайбрежие подсказва, че строените там морски съдове са били дървени и то още преди появата на метални сечива.

Модел за Ноевия ковчег е т.н. „Дувърска лодка“ — забележително добре запазен корпус, намерен в едноименното английско пристанище през 1992 година. Макар находката да е датирана към бронзовата епоха, формата й е типична за ранните морски съдове. Лодката е дълга петнайсет метра и е построена от дъски, свързани с тисови влакна, което е позволявало разглобяването им за ремонт и транспортиране по суша. С осемнайсет или двайсет гребци на борда подобен съд е бил в състояние да транспортира през Ламанша пътници, добитък и друг товар. Флотилия от подобни лодки изглежда доста по-вероятна за бягството през неолита, отколкото използването на единствен кораб с габаритите на Ноевия ковчег, описан в Стария завет, особено като се има предвид, че по онова време не е имало метални сечива, а използването на платна още е било в бъдещето.

* * *

Най-важните ранни неолитни находки, открити до момента, са при Йерихон и Чатал Хююк (или Чаталхоюк). Йерихон, библейският град, идентифициран като Тел ас-Султан в Йорданската долина на Израел, бил заобиколен от масивна каменна стена, построена около 8000 преди Христа по време на предгрънчарския неолит. Няма много други преки доказателства за войни преди шестото хилядолетие преди Христа като укрепления, опожарени селища или масови гробове, а неотдавнашно преразглеждане на всички обстоятелства позволява да се предположи, че „защитата“ на Йерихон е по-скоро срещу наводнения, отколкото срещу завоеватели.

Чатал Хююк в южната част на Централна Турция е бил в разцвета си от края на седмо до средата на шесто хилядолетие преди Христа, когато бил изоставен. Сградите, подредени като в индианско селище, култовите стаи, украсени със символи на рога на бик и жизнерадостни рисунки, ни дават представа за вида строителство в долното черноморие. Находките включват глинени и каменни статуетки на гротескно пълната богиня майка, напомнящи за превъплътените в глина стилизирани женски образи, намерени на черноморския бряг на Турция в Икъзтепе.

Едно от най-необикновените изображения от Чатал Хююк е фреска, намерена в култова стая, датирана към 6200 пр.н.е., на която е показана картината на вулкан, изпускащ огромен облак от пепел. Със сдвоените си конуси, свързани чрез седловина, вулканът има забележителна прилика с изображенията на рога на бик от светилищата. Под него е показан град, който се разпростира може би към море, а сградите наподобяват тези в Чатал Хююк, но са разпределени в плътно застроени правоъгълни квартали. Вулканът може би е пепелният конус от вулканичното поле Карапинар на петдесетина километра на изток, а градът не е изключено да е самият Чатал Хююк, но може и да е изобразена сцена от далечно място, където град край морето се е сгушил под вулкан със сдвоен връх. Рисунката е най-старото известно изображение на вулкан и планирано застроен град.

В района на черноморието най-ясното доказателство за ранно развитие идва от Варна (България), където в антично гробище са намерени много златни и медни артефакти и предмети, изработени от кремък и кост. Находките не само демонстрират невероятните постижения на древните металурзи, но и говорят за съществуването на общество, в което е имало материално неравенство. Гробището датира от неолита, период, често наричан „халколит“ или медната епоха, и се е използвало в средата на петото хилядолетие преди Христа.

* * *

На осемдесет километра северно от Крит се намира вулканичният остров Тера. Досега е разкрита само част от праисторическия град Акротири, който постепенно изниква от гробницата си от пепел и пемза като Помпей от бронзовата епоха. Жителите му са били предупредени за изригването от поредица мощни земетресения. До момента не е открит „манастир“, но в Акротири има прекрасна фреска на морска тематика, показваща крайбрежен дворец и кораби, наредени един след друг в морето, което подсказва, че съблюдаването на религиозните обичаи и извършването на различни церемонии е било важна част в живота на островитяните.

Много археолози датират самото изригване около 1500 година пр.н.е. най-вече въз основа на находките, говорещи за унищожение на дворци на Крит, както и за пристигането на микенците. Обаче неотдавна учените излязоха с „по-добро приближение“ и предложиха годината 1628 пр.н.е. въз основа на киселинните слоеве в гренландския лед, датировка с помощта на радиоизотоп на въглерода и дендрохронологичен анализ на ирландски дъб и калифорнийски бор. Независимо от точната дата не може да има никакво съмнение за колосалния мащаб на изригването, което не само е унищожило всички следи от цивилизация на Тера, но и е опустошило голяма част от Източното Средиземноморие, като е предизвикало мощно цунами, помело северното крайбрежие на Крит и несъмнено потопило всички кораби, намиращи се в този момент в открито море.

* * *

Александрия, пристанището, създадено от Александър Велики през 331 г. пр.н.е. на египетското средиземноморско крайбрежие, е мястото, където в началото на романа се провежда конференция. Това става в крепостта Каитбей — замък от 15-и век, построен върху основите на древния фар на входа на пристанището. На дъното на морето, в района на фара, там, където той се е срутил през 14-и век, са намерени много отломки от зидария и скулптура.

На повече от две хиляди километра на запад се намира Картаген — мястото на измисления Морски музей. От 1972 година благодарение на програмата на ЮНЕСКО „Да спасим Картаген“ градът е сред най-изучаваните, въпреки че римляните са го изравнили със земята през 146 г. пр.н.е., а арабите са направили същото деветстотин години по-късно. Днес едно от най-интересните неща в града е впримченото от околната земя пристанище, където разкопките са установили наличието на хелинги^[3], обслужвали допреди две хилядолетия цели флотилии галери.

* * *

Солон е действителна историческа личност. Живял е през периода 640–560 г. пр.н.е. Солон е един от главните архонти на Атина през 594 г. пр.н.е. и освен това е известен държавник, чиито реформи проправят пътя към установяването на града като демократичен град държава на Златната ера. По-късно той пътува много из Египет и Мала Азия и е смятан за един от „седемте мъдреци“ на Гърция. Единственото, написано от него и оцеляло до наши дни, са поетични фрагменти, но е извън всякакво съмнение, че подобно на Херодот един век по-късно, той е водил подробни бележки за разговорите си с жреци и други информатори, с които се е срещал по време на пътуванията си.

Папирусът „Атлантида“ е измислен, макар обстоятелствата около откриването му да са внушени от забележителна поредица открития в Западен Египет. През 1996 в оазиса Бахария едно магаре пропадна през пясъка в изсечен в камъка некропол, останал недокоснат 15 века. Оттогава там са открити над 200 мумии, много от тях позлатени и украсени с портретни лица и религиозни сцени. Те идват от гръцко-римския период след завладяването на тези земи от Александър Велики през 332 г. пр.н.е., но през 1999 г. археолозите, копаещи под оазисния град Ел Бавити, откриват гробница на управител на града от 26-ата династия (664 — 525 г. пр.н.е.) — точно от периода на пътуванията на Солон.

Руините на Саис лежат под днешното село Са ел-Хагар в Западната делта, недалеч от Розетския приток на Нил, на по-малко от трийсет километра от Средиземно море. Също като при Картаген и Александрия, много малко е запазено от някогашния крайречен метрополис, понеже камъните са разграбени, а основите се намират под метри утайка. Въпреки това Саис вероятно е бил важен култов център в зората на египетската история и дори преди периода на ранните династии (около 3100 преди Христа). По време на посещението на Солон той е бил столица на 26-ата династия — място, което трябва да е било добре познато на гърците, които са имали нещо като империя в близкия Навкрат.

Поклонници от близо и далеч идвали тук, за да преклонят глави в храма на богинята Нейт — огромен комплекс, описан от Херодот при посещението му един век по-късно. Тук той се срещнал с „писаря“ — така нарича той висшия жрец, който „поддържа регистъра на свещените съкровища на Атина (Нейт) в град Саис“, човек, който за съжаление „не ми се стори сериозен“. В храма имало извисяващ се обелиск, статуи с колосални размери и сфинксове с човешки глави. Днес е нужен полет на въображението, за да си представим нещо подобно на това място, но една ниска стена от варовик подсказва, че тук някога е имало комплекс с размерите поне на световноизвестния храмов комплекс в Карнак, Горен Египет.

Разкопките, довели до откриването на ранните йероглифи и списъка на жреците, са измислени. Обаче по странно стечение на обстоятелствата името на човека, който може да е бил първият, с когото Солон се е срещнал, е известно — той се казва Аменхотеп. Неговата впечатляваща статуя, изработена от сив пясъчник, най-вероятно добит в Саис и вероятно посветена на храма и 26-ата династия, се намира в Британския музей (номер ЕА41617). Той държи „наас“ — ковчег за свети мощи, в който се съхранява култово изображение на богиня Нейт.

* * *

Мореплавателите от бронзовата епоха, които искали да стигнат до Нил от Крит, може би са потегляли от неотдавна разкопаното пристанище Комос, на южното крайбрежие, откъдето се вижда дворецът във Фаистос. От забележителното си местоположение дворецът доминира над равнината Месара и подпира планината Ида със свещените й пещери и скалните й манастири. На три километра оттам има комплекс, известен като Хагиа Триада, традиционно смятан за царска вила, но може да е бил някаква школа, използвана от минойските жреци. Именно тук през 1908 година е открит световноизвестният диск от Фаистос. Неговите общо 241 символа и 61 „думи“ поне до момента не се поддават на превод, но е възможно да имат нещо общо с ранен език, говорен в Източен Анадол, и по този начин с индоевропейския език, говорен в ранния неолит. Особеният символ, наречен в романа „символ на Атлантида“, е взет от този диск и не се среща другаде.

Няма открит втори диск. Посетителите обаче могат да разгледат отблизо съществуващия диск в Археологическия музей в Ираклион, където той е изложен редом с други съкровища на минойския свят.

* * *

Хагиа Триада в Крит е мястото, където е намерен изрисуван саркофаг, който изобразява проснат върху олтар бик, от чиято шия изтича кръв и се събира в съд за жертвоприношение. На 50-ина километра северно, в Арханес, археолозите са намерили доказателства за друг вид жертвоприношение: млад човек, завързан за ниска платформа в планински храм, прободен с нож, гравиран със странно животно, приличащо на глиган. Малко след смъртта му храмът явно се срутил от земетресение и по този начин се запазило единственото намерено досега доказателство за човешко жертвоприношение по време на бронзовата епоха в района на Егейско море.

Арханес се намира под Юктас, свещен връх, извисяващ се над долината, водеща до Кносос. Сред многото необикновени находки в Кносос има и няколко хиляди глинени плочки, повечето покрити със символи, наименувани „линейно писмо тип Б“, и няколко стотици с „линейно писмо тип А“. Линейното писмо тип Б е гениално разчетено като ранна форма на гръцкия, езика, говорен от микенците, пристигнали в Крит през 15-и век пр.н.е. Те възприели писмеността, но отхвърлили езика. Линейното писмо тип A е подобно, но е сричково и има някои общи символи с линейното писмо тип B. То датира отпреди пристигането на микенците и засега не е разчетено.

Две други споменати места от бронзовата епоха са Атина и Троя. На Акропола се намира една от малкото оцелели находки от праисторическата ера: изкопан в скалата тунел, водещ до подземен извод — точно това даде идеята, че е възможно да има скрити камери от класическия период. Палеогеографски изследвания, направени на територията на Троя, са позволили да се установи с точност древната брегова линия и може би някой ден ще бъдат открити доказателства и за обсадата по време на бронзовата епоха.

* * *

Черно море наистина е мъртво под 200-метрова дълбочина, което е резултат от огромното натрупване на сероводород, продукт на биохимичния процес, описан в книгата. В дълбините му има крайно солени слоеве, образувани, когато връзката със Средиземно море била прекъсната и то започнало да се изпарява, което довело до утаяване на солта.

На юг морето лежи върху една от най-активните геологически зони, напомнила за себе си през 1999 г., когато земетресение с магнитуд 7,4 по Рихтер опустоши Северозападна Турция. Северноанадолският разлом между плочите на Африка и Евразия стига на изток до връх Арарат, представляващ двуконусен угаснал вулкан, който може да е свързан с измислените геоложки аномалии, описани в книгата, в това число вулканичния остров, тектоничния рифт и хидротермалните вентилационни пукнатини.

В крайбрежните води на Черно море са открити няколко корабокрушения на антични кораби, в това число един, намерен от подводен апарат във водите на България през 2002 година. През 2000 година екипът, начертал древната брегова линия край Синоп, намери на 320 метра дълбочина потънал кораб от късната античност, чийто великолепно запазен корпус е индикация за археологическите чудеса, които биха могли да лежат в лишените от кислород дълбини на морето.

* * *

С изключение на измислената „магическа емулсия“ ЕН–4 и някои аспекти на употребата на лазерите, повечето от описаните в книгата технологии се основават на текущи разработки, особено по отношение на археологията и спускането под вода. „Казбек“ е измислен вариант на съветските атакуващи подводници от клас „Акула 1“ и по този начин е въображаемо допълнение към шестте известни подводници от този клас, за които е известно, че са били на въоръжение през периода 1985–1990.

* * *

Цитатите от Платон в глава 3 са от The Dialogues of Plato^[4], превод на Бенджамин Джоует (Benjamin Jowett, 1817–1893). Цитатите от Библията в Глава 3 са от „Изход“ 10:21, в глава 21 — от „Изход“ 20:16–18, „Изход“, 37:1–5 и „Битие“ 9:17–19, версия „Крал Джеймс“^[5].