Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Хауърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Atlantis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Гибинс

Заглавие: Мисия Атлантида

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: канадска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-756-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4541

История

  1. — Добавяне

10.

Когато отново се събраха в картографската стая, слънцето вече се спускаше над бреговата линия на запад. Мустафа бе прекарал цели три часа при компютрите в съседното помещение и им се бе обадил преди десетина минути, че е готов. Към тях се присъедини и Малкълм Маклеод, който междувременно бе насрочил пресконференция, на която да обяви за откриването на неолитното селище; бе съгласувал всичко с флота, та катерите да са на позиция, ако там се появят любопитни.

— Докъде стигна? — попита Костас.

Мустафа отговори, без да сваля поглед от централния екран:

— В навигационния софтуер имаше няколко бъга[1] и трябваше да ги отстраня, но като цяло програмата се държи съвсем прилично.

Бяха работили с Мустафа за пръв път, когато той бе капитан трети ранг в развойния отдел за компютърна навигация към базата на НАТО в Измир. След като напусна армията и защити дисертация по археология, той специализира в приложение на методите на компютърната навигация за научни цели. През последната година бе работил заедно с Костас над нов софтуерен пакет, чието предназначение бе изчисляване ефекта на вятъра и теченията върху навигацията в античността. Макар да имаше репутацията на един от най-добрите в тази сфера, се бе нагърбил и със задълженията на завеждащ местния филиал на МУИМ и вече неведнъж бе доказал полезността си по време на експедиции на МУИМ в турски води.

Мустафа въведе нещо на клавиатурата и на централния екран се появи изображение на лодка.

— Това е, до което стигнахме с Джак.

— Моделът използва неолитна дървесина, открита при разкопки в устието на Дунав миналата година — обясни Джак. — Спряхме се на лодка без палуба, дълга около двайсет и пет метра и широка до три. В края на бронзовата епоха гребането е добило широко разпространение, така че нашата има по петнайсет гребци от двете страни. На нея е можело да се качат два вола — виждате ги на изображението, — няколко чифта по-дребни животни като свине и кози, двайсетина жени и деца и две смени гребци.

— Сигурен ли си, че не са имали платна? — попита Маклеод.

— Ветроходството е възникнало в ранната бронзова епоха край Нил, където лодките се спускали по течението, след което се връщали срещу него с платна, възползвайки се от преобладаващия северен вятър — обясни Джак. — Всъщност може да се предполага, че именно египтяните са въвели ветроходството в Егейско море, където дотогава гребането се е смятало за най-добрия начин да се обикалят множеството острови.

— Съгласно програмата подобен морски съд може да развие до шест възела при безветрие — обясни Мустафа. — Това е равно на шест морски мили, седем сухопътни или единайсет километра в час.

— Имали са нужда от дневна светлина, за да слязат на удобно място на брега, да се погрижат за животните и да вдигнат лагер за нощуване — намеси се Джак. — И също толкова време на следващата сутрин.

— Сега вече ни е известно, че изтеглянето е станало през късната пролет или ранното лято — каза Маклеод. — Направихме оглед с високочувствителната сонда за снемане на дънен профил над район с площ около един квадратен километър непосредствено до неолитното селище. Оказа се, че тинята и утаечният слой скриват абсолютно запазена нива, в която можахме да различим бразди от рало и изкопи за иригация. Лабораторията за палеоклиматични изследвания току-що завърши анализа на мострите, донесени от ДУП. Става дума за пшеница. Дива пшеница, Triticum monococcum, за да сме съвсем прецизни, засята около два месеца преди наводнението.

— На тези географски ширини пшеницата обикновено се сее през април или май — уточни Джак.

— Именно. Следователно говорим за юни или юли, около два месеца след преливането на Босфора.

— Шест възела означава четиридесет и осем морски мили за осемчасов преход — продължи Мустафа. — Това предполага възможност за еднократна смяна на гребците, запас от вода и провизии, както и осемчасов работен ден. В спокойно море тази лодка би минала по цялата дължина на южното крайбрежие за малко над единайсет дни. — Той чукна един клавиш единайсет пъти и на всяко чукване изображението на лодката се преместваше по изометричната карта на Черно море. — Но тук е моментът, когато влиза в действие програмата за компютърна навигация. — Той отново въведе нещо и ситуацията се промени. Морето се набразди от вълни, нивото спадна и на мястото на Босфора се появи водопад. — Сега се намираме в лятото на 5545 година преди Христа, около два месеца след започването на наводнението. — Мустафа върна лодката в изходното й положение до Босфора. — Първата променлива е вятърът. Преобладаващите летни ветрове са от север. Платноходи, движещи се на запад, биха могли да преминат някакво по-съществено разстояние едва след като достигнат Синоп, горе-долу по средата на южното крайбрежие, където бреговата линия започва да се извива в посока запад-югозапад. Дотогава, като плават нагоре в посока запад-северозапад, би трябвало да използват гребла.

— С какво се е различавал климатът? — обади се Катя.

— В наши дни основната нестабилност се дължи на северноатлантическата осцилация — отговори Мустафа. — В топлата фаза ниското атмосферно налягане над Северния полюс предизвиква силен приток на въздух от запад, което задържа арктичния въздух на север, а това означава, че над Средиземно и Черно море е сухо и топло. В студената фаза арктичният въздух се спуска на юг и това обяснява северния приток на въздух над Черно море. В резултат времето е по-ветровито и влажно.

— А тогава?

— Смятаме, че през ранния холоцен, с други думи, през първите няколко хиляди години след голямото топене, условията са били по-близки до студената фаза. Като цяло климатът е бил по-малко сух, отколкото днес, а валежите — значително по-обилни. Южното Черноморие е било идеалното място за развитие на земеделието.

— И как би се отразило това върху навигацията? — попита Джак.

— С двайсет до трийсет процента по-силни северни и западни ветрове. Въведох тези данни и получих резултати по метода на най-добро приближение за всяка отсечка от петдесет морски мили по южното крайбрежие за периода, започващ два месеца след началото на потопа, с отчитане ефекта на вятъра върху корабоплаването.

— А втората ти променлива е самият потоп, така ли?

— Става дума за изливане на до двайсет и пет кубически километра вода ежедневно в продължение на поне осемнайсет месеца, после плавно намаляване на дебита през следващите шест месеца и последващо достигане на динамично равновесие. Имаме основание да смятаме, че напускането е станало в периода на максимално вливане. — Той чукна един клавиш и в долния десен ъгъл на екрана се появиха числа. — Това показва скоростта на течението източно от Босфора. Виждаме, че тя намалява от дванайсет възела при водопада до под два възела в най-източния сектор, който отстои на повече от петстотин морски мили.

Костас не издържа и се намеси:

— Ако са плавали само с шест възела, нашите неолитни земеделци никога не биха стигнали до Босфора.

Мустафа кимна и каза:

— Мога да предположа къде най-сетне са излезли на суша — на трийсет мили по на изток, където течението вече е станало непреодолимо силно. Оттам е трябвало да пренесат лодките по суша — става дума от азиатския бряг на Босфора до Дарданелите. Течението през пролива също трябва да е било доста силно, така че се съмнявам, че са се качили на лодка, преди да стигнат Егейско море.

— Трябва да е било ужасно трудно — отбеляза Маклеод. — Все пак става дума за почти двеста морски мили.

— Най-вероятно са разглобили корпусите и са използвали воловете, за да влачат гредите — каза Джак. — Повечето ранни лодки са били сглобявани чрез свързване на дъските с въжета, което означава, че не е било проблем да ги разглобят.

— А може би онези, които са поели над изток, са зарязали лодките си в полите на Арарат — замислено каза Катя. — Може да са разглобили лодките и да са ги влачили известно време, а после да осъзнали, че вече няма да им трябват, за разлика от западната група, която сигурно не е изпускала морето от поглед по време на цялото пътуване по суша.

Костас — гледаше Дарданелите — каза:

— Възможно е да са поели по суша при Хисарлък. Как мислите, дали някои от нашите земеделци не са станали първите троянци?

Думите му отново събудиха в главите им съзнанието за значимостта на тяхното откритие и за момент всички се смълчаха от мисълта за неговата грандиозност. Дотук бавно и методично бяха разнищвали загадка, бяха сглобявали пъзел, който се бе противопоставял на учените поколения наред — и бяха открили логична структура, която вече излизаше от света на предположенията. В момента те не просто възстановяваха едно ъгълче на пъзела, а пренаписваха най-едрите контури на историята. Въпреки това първоизточникът оставаше така обгърнат във фантазия, че още им се струваше измислица, макар да ставаше въпрос за откритие, чиято истинност дори на тях самите им бе трудно да приемат.

Джак се обърна към Мустафа.

— И на колко отговарят „двайсет дромоса“ при тези условия?

Мустафа посочи дясната част на екрана.

— Тръгваме назад от точката на излизане на сушата при Босфора. В последния ден са плавали със само половин възел срещу течението, което означава преход от най-много четири мили. — Той чукна един клавиш и лодката едва забележимо се премести на изток. — С отслабване на силата на течението разстоянията, съответстващи на ежедневните преходи, започват да се увеличават и така стигаме Синоп, където вече са изминавали по трийсет мили. — Той чукна дванайсет пъти и на дванайсет стъпки лодката се озова по средата на крайбрежието. — След това няколко дни трябва да им е било малко по-трудно, защото се плавали на северозапад, тоест срещу преобладаващите ветрове.

— Това прави петнайсет прехода — каза Джак. — Къде ни отвеждат последните пет?

Мустафа чукна клавиша още пет пъти и изображението на лодката се озова в североизточния край на Черно море, точно на пресметнатия контур на бреговата линия преди потопа.

— Бинго! — прошепна Джак.

 

 

Мустафа разпечата данните от компютърната симулация и отведе всички в съседното отделение. Намали осветлението и подреди няколко стола около една голяма маса. После щракна някакъв ключ и масата светна.

— Холографска маса — каза Мустафа. — Последното постижение в представянето на батиметрични[2] данни. Може да пресъздаде триизмерен модел на всеки район от морското дъно, за който разполагаме с достатъчно информация, като се започне от общата картина и се стигне до сектори с размери от по няколко метра. В това число археологически площадки, разбира се.

Въведе команда и масата избухна в цвят. Пред тях бе картината на подводна археологическа площадка, ярко осветена с подробно изчертаване и на най-малките подробности. Утаечният слой бе премахнат и под него се виждаха глинени съдове и метални плочи, лежащи върху корабен кил. Корпусът беше заклещен в някаква теснина под стръмен скат, от който се спускаха скални езици, изчезващи надолу в стичалата се лава.

— Виждате минойското корабокрушение така, както е изглеждало само преди десетина минути. Джак ме помоли да изтегля последните данни, за да видим как се развиват нещата там. Когато включим това оборудване онлайн, ще навлезем в ерата на дистанционната археология и ще можем да даваме указания за извършването на разкопките, без да се налага да си мокрим краката.

В миналото планирането на подводни разкопки бе свързано с огромни усилия, понеже всички измервания трябваше да бъдат правени по единствено възможния и най-труден начин — на ръка. Сега тази трудоемка фаза се изместваше от цифровата фотограметрия — сложен пакет за снемане на карта, при който се използваха дистанционно управляеми подводни апарати, които правеха огромен брой снимки, постъпващи направо на борда на „Сийкуест“. За десетминутно минаване над площадката изпратената тази сутрин ДУП бе събрала повече данни, отколкото би могла цяла експедиция в близкото минало. Освен в холограмата данните се подаваха и на лазерен проектор, който изработваше латексов модел на разкопките в заседателната зала на „Сийкуест“, а промените в текущото състояние непрестанно се отразяваха и показваха новите разкрития и изваждането на бял свят на нови и нови артефакти. Тази революционно нова система бе още един повод за благодарност към Ефрам Якобович — основателя и благодетел на МУИМ, предоставил на разположение на учените целия опит на гигантската си софтуерна компания.

Следобедът Джак няколко часа внимателно бе разглеждал холограмата по време не телеконференция с извършващия разкопките екип.

Но за другите това бе спираща дъха гледка, сякаш по магически начин се бяха пренесли на дъното на Егейско море на осемстотин морски мили оттук. Тя показваше забележителния напредък, направен през последните двайсет и четири часа, след отлитането им с вертолета. Екипът бе разчистил голяма част от тинята и бе изпратил поредната партида артефакти за съхранение в Картагенския музей. Вече всички можеха да видят, че под слоя глинени амфори, пълни с ритуални благовония, има корпус, много по-запазен, отколкото Джак си бе позволявал да мечтае: сглобките му бяха така чисти и пресни, сякаш са били направени вчера.

— А сега… Черно море — каза Мустафа.

Потъналият кораб изчезна в калейдоскоп от цветове и точките на екрана се пренаредиха в модел на Черно море. В центъра се намираше дълбоководната равнина, токсичният чужд свят на дълбочина 2200 метра. По границите бяха очертани крайбрежните плитчини — спускаха се по-плавно, отколкото бе характерно за по-голямата част от Средиземно море.

Нов клавиш очерта бреговата ивица преди потопа.

— Нашата цел…

В югоизточния ъгъл се появи ярка точка.

— Четиридесет и два градуса северна ширина, четиридесет и два градуса източна дължина. Това е точността, която можем да получим от симулацията на пътуването от Босфора.

— Доста голям район — изхъмка Костас.

— Да не забравяме, че ни интересува крайбрежие — напомни Джак. — Ако следваме древната брегова линия откъм страната на сушата, в крайна сметка би трябвало да стигнем до интересуващата ни цел.

— И все пак, колкото по-точно се прицелим предварително, толкова по-добре — каза Мустафа. — Според батиметрията древната брегова линия в този сектор е била на поне трийсет мили навътре в морето, което ни извежда извън териториални води. Ще е доста очевидно, ако започнем да следваме точно определен контур. Защото няма никакво съмнение, че ще ни следят изкъсо.

Всички бяха наясно с неприятната перспектива. Картата показваше колко опасно близко щяха да се намират до отвъдния бряг на Черно море, това съвременно кръстовище, на което Изтокът и Западът се срещаха по нов и наистина жесток начин.

— Това тук ми се вижда доста интересно. — Маклеод посочи някаква неравност на морското дъно, хребет около пет километра дълъг, успореден на древната брегова линия. Откъм морето имаше тясна падина, която се спускаше на петстотин метра — явна аномалия, понеже градиентът на спускане достигаше тази дълбочина след не по-малко от нови трийсет мили навътре. — Това е единственото открояващо се нещо в целия район. Ако ще строя цитадела, бих искал да имам стратегически изгодна позиция. Мястото ми се струва очевидно.

— Но в последния абзац на папируса се говори за солени езера — напомни Костас.

Катя разбра намека и веднага прочете от джобния си компютър:

— „Тогава стигате до твърдината. И там се простира голяма златна равнина, с дълбоки реки, солени езера, докъдето поглед стига“.

— Така виждам Средиземноморието по време на месинската солна криза — заяви Костас. — Застояли солени езера, както е в наше време в Мъртво море.

— Мисля, че имам обяснение — обади се Мустафа, въведе нещо от клавиатурата и холограмата се трансформира в увеличено изображение на югоизточния сектор. — Когато нивото на морето спаднало със сто и петдесет метра, голяма част от района в посока на сушата спрямо този хребет е била на самата граница — може би метър или два над древната брегова линия. Други големи площи пък са били няколко метра под морското равнище. Когато нивото паднало до най-ниската си стойност — а това трябва да е станало в края на плейстоцена, — вероятно в тези места са останали солени езера. Те били плитки и несъмнено се изпарили бързо, а това оставило обширни солни находища. Те биха се виждали отвисоко, понеже около тях не е имало никаква растителност.

— И да си спомним колко важна е била солта — обади се Джак. — Тя е била важен консервант и основна търговска стока. Ранните римляни са преуспявали, понеже притежавали контрола над солните находища по устието на Тибър, и нищо чудно същата история да се е развила тук няколко хиляди години по-рано.

Костас замислено продължи:

— „Златна равнина“ би могло да означава ниви с пшеница и ечемик, зона на култивираните житни култури под планините на Анадола, тоест „опасаната с жито планина“ в описанието на Платон.

— Точно така — съгласи се Мустафа.

— Правилно ли разбирам, че част от този хребет днес е над вода? — попита Костас, загледан в геоморфологията на холограмата.

— Това е върхът на малък вулкан. Хребетът е част от зона на сеизмични смущения по азиатската тектонична плоча, която стига на запад до северния анадолски разлом. Вулканът не е напълно изгаснал, но няма сведения за изригване. Кратерът му е около километър в диаметър и се издига на триста метра над морското равнище.

— Как се казва?

— Няма име — отговори Мустафа. — Тази територия е спорна от времето на Кримската война. Сега се намира в международни води, но всъщност лежи на самата граница между Турция и Грузия… Районът не се препоръчва за посещение — продължи той. — Няколко месеца преди рухването на Съветския съюз през 1991 година на това място при загадъчни обстоятелства е потънала съветска атомна подводница. — Като видя, че споменаването на това събитие събужда интерес у останалите, Мустафа продължи: — Така и не беше намерена, но по време на търсенето имаше случаи на престрелка между турски и съветски бойни кораби. Като се има предвид членството на Турция в НАТО, ситуацията бе взривоопасна. В крайна сметка и двете страни се съгласиха да се оттеглят и на противопоставянето бе сложен край, но в резултат на всичко това може да се каже, че този район изобщо не е изследван хидрографски.

— На мен ми звучи отново като „оправяйте се както можете“ — мрачно заключи Костас. — Приятелски разположени държави от двете страни, но нито една от тях не желае да се намесва.

— Правим каквото можем — поясни Мустафа. — Споразумението за икономическо сътрудничество в Черноморската зона от 1992 доведе до учредяването на „Блексийфор“ — група за военноморско сътрудничество в района на Черно море. Вярно, че става дума повече за проява на добра водя, отколкото за нещо съществено, а и забраната за навлизане в турски териториални води продължава да е едностранна. Но поне има основание за намеса. Лъч надежда има и за учените. Турската национална океанографска комисия разглежда предложение от страна на Грузинската академия на науките за сътрудничество в изследвания, които включват и този остров.

— Но без никаква надежда за охрана — подчерта Костас.

— Ситуацията е наистина много деликатна. И не мога да отрека, че се очаква ние да вземем решение.

 

 

Слънцето бе залязло и гористите склонове над светлините на Трабзон тънеха в мрак. Джак и Катя бавно се разхождаха по каменистия плаж, пукането на чупещите се под краката им черупки се сливаше с нежния плисък на вълните.

Допреди малко бяха на приема в дома на вицеадмирала, командващ „Блексийфор“, и миризмата на борова гора още ги следваше в нощта. Бяха оставили далеч зад гърба си източния пристан. Джак беше с фрак, но бе разхлабил яката на ризата си и при първа възможност бе прибрал папийонката в джоба си, заедно с кръста за заслуги, който неохотно се бе съгласил да си сложи.

Катя бе с ефирна черна рокля. Беше разпуснала косата си и бе събула обувките си, за да походи боса по влажния пясък.

— Изглеждаш изумително.

— И ти не изглеждаш зле — отговори Катя и леко докосна ръката му. — Мисля, че походихме достатъчно.

Отдалечиха се от водата, седнаха на един голям камък и загледаха морето. Изгряващата луна хвърляше призрачна светлина върху водата, вълните блещукаха. На северния хоризонт се издигаше черната ивица на задаващ се от руските степи буреносен фронт. Хладен повей напомни за настъпващата нетипична за сезона промяна на времето.

Джак обгърна коленете си с ръце, подпря брадичка върху тях и се загледа в хоризонта.

— Един от най-трудните моменти е, когато знаеш, че си на прага на голямо откритие, но трябва да изчакаш. Тогава е най-тежко.

Катя се усмихна.

— Е, ти направи каквото зависеше от теб.

Бяха обсъдили какво трябва да се направи, за да се качат на „Сийкуест“ на следващия ден. Преди приема Джак разговаря с Том Йорк по защитен канал на МУИМ. В този момент „Сийкуест“ вече се насочваше с максимална скорост към Босфора, а работата на мястото на корабокрушението бе поета от кораба от Картаген. Към момента на планираното им кацане с вертолет на борда на следващата сутрин „Сийкуест“ вече щеше да се намира в Черно море. Нямаха търпение да стъпят на борда колкото се може по-скоро.

Катя сякаш бе много далеч оттук.

— Май не споделяш вълнението ми.

Думите й потвърдиха убеждението му, че има нещо, което я безпокои.

— За вас, западняците, хора като Аслан са без лице, също като враговете по време на студената война — каза тя тихо. — Но за мен те са реални хора, хора от плът и кръв. Чудовища, направили родината ми бойно поле на насилие и алчност. За да знаеш това, трябва да си живял там, в свят на терор и анархия, какъвто Западът не познава от средновековието. Годините на потисничество доведоха до натрупването на негативна енергия и единственото подобие на контрол се предлага от гангстери и главорези. — Гласът й потрепери, но тя не откъсна поглед от морето. — Но това е моят народ. Аз съм част от него.

— Ти си човек с волята и желанието да се бориш с тези неща. — Джак изпитваше неустоимо привличане към тъмния й силует, очертан на фона на още по-тъмния хоризонт.

— Това е свят, в който предстои да влезеш, и не съм сигурна дали ще мога да те опазя. — Тя се обърна към него, очите й бяха като бездънни кладенци. — Но бъди сигурен, че споделям огромното ти вълнение.

Прегърнаха се и се целунаха, първо само леко докосване на устните, после все по-силно и страстно. Джак изведнъж почувства, че не може да се противопостави на желанието в себе си, желание, разпалвано от близостта на тялото й. Смъкна презрамките на роклята от раменете й и я притисна още по-силно до себе си.

Бележки

[1] Бъг — жаргонен термин за грешка в програма. — Б.пр.

[2] От батиметрия — наука за дълбочинните измервания. Целта е съставянето на карти, които пресъздават контура на дъното на световния океан и могат да се използват в навигацията. — Б.пр.