Александра Потър
Да започнем отначало (16)

15.

Представете си сцената:

Мека, приглушена светлина — от онази, която се лее от скъпи лампи, разположени стратегически из стаята; тиха музика, идваща от умело скрити високоговорители, и аз и Себ на огромния диван.

Две чаши, четирийсет минути, много целувки, и вече съм в рая. Така, както върви втората среща досега, по-добре няма накъде, мисля си, докато завирам носа си в шията му и вдишвам познатия аромат на леко изветрял афтършейв и скъп дезодорант. Вдишвам дълбоко. Ще забравя всички модни парфюми и отсега нататък това ще бъде моят любим аромат.

— Още вино? — шепне изкушаващо Себ в ухото ми.

— Мммм, да, моля. — Излизам неохотно от замайването си и сядам по-изправено. Чувствам се абсолютно размазана, като рисунка с молив, която е била изтрита с гума и всички линии са били заличени.

— Харесвам тази изба — казва Себ, като посяга към бутилката и ми налива още една чаша.

— Да, много е вкусно — отпивам. — Какво е?

— Пино Ноар, от една от най-любимите ми изби в Щатите.

Нещо се събужда и изплува от дълбините на мозъка ми, започват да звънят камбани, а когато той се обръща, за да налее и на себе си, посягам и вземам корковата тапа, която лежи на масата. Гледам я, по нея все още има следи от червеното вино и върху корка е изписано нещо. Обръщам я, за да видя: „Ранчо Стенли, Пино Ноар 2002“.

Разпознавам името.

Споменът ми се връща към кутията за обувки, която хвърлих в огъня, и към съдържанието й. Вътре бе тапата от вино, която пазех като спомен. Това е същото вино, което пихме и първия път. Първата нощ, която прекарахме заедно.

Първият път, когато правихме секс.

— Става късно…

Себ довършва изречението:

— … и се чудя как… — Спира, а аз чувствам как някъде дълбоко в мен пулсът ми се ускорява. Знам какво ще каже, но това не го прави по-малко вълнуващо. Всъщност го прави още по-вълнуващо.

— Искаш ли да останеш?

Вместо мен отговаря стенанието ми. Сигурно става по телепатичен път.

— Или да ти поръчам такси — добавя бързо той, но изглежда несигурен.

Веднъж четох една от онези книги със съвети за срещите и връзките и там бяха описани всички закони и правила за това как да накараш един мъж да се влюби в теб. Едното от тях бе, че трябва да изчакаш до третата среща, преди да правиш секс с него.

Колебая се. Този път искам да направя всичко правилно, искам да бъде като по книгата.

Като мисля това, се сещам, че някои правила са направени, за да бъдат нарушавани… Нали?

Пускам незабелязано тапата в джоба си и му се усмихвам ослепително.

— Имаш ли резервна четка за зъби?

Една нова връзка винаги е леко изнервяща, но няма нищо по-лошо от това, като стигнеш до този неустоим, мъчителен и изкусителен момент, в който ще спите заедно… да осъзнаеш, че просто не си готова. И нямам предвид баналности от рода на „нещата се развиха прекалено бързо, а аз бих искала първо да го опозная по-добре“. Не, под „неготова“ имам предвид, че не си почиствала триъгълника си от миналото лято и сега там е обрасло като такава джунгла, че дори Боб Марли би ти завидял.

Или че си с най-удобния си ластичен сутиен и бикини, които се продават по три в опаковка и са в телесен цвят, така че не можеш да ги различиш от тялото под дрехите си. Не си с бельо, което е предназначено да бъде видяно!, а това е критически съдбоносно, когато правиш за пръв път секс с човека, по който си пада, т.е. малки, тънки, неудобни, връвчици и дантелени парченца плат, които влизат „знаеш къде“ и са причина през цялото време да се въртиш в метрото, все едно танцуваш салса.

Бельо като онова, което Себ ми подари миналата година, отбелязвам наум, докато ставам, измъквам се от дивана и го следвам към спалнята. Тя е прекалено малка, но този път аз ще вляза в нея абсолютно подготвена. Признавам: направих си маска, почистих краката си и всичкото останало окосмяване. Дори изтърках цялото си тяло със специален абразивен крем и се намазах с изкуствен тен. Целият процес отне часове. Тази сутрин трябваше да навия часовника и да стана много рано, за да успея да свърша всичко, преди да отида на работа.

И да знаете от мен, да си правиш гореща маска на някои места в шест сутринта, след като си спал само няколко часа, защото до три си гледал как Люк Скайуокър се дуелира с Дарт Вейдър, е опасна работа. Очите ми бяха толкова замъглени, че горещата восъчна каша стигна до някои особено болезнени места.

Но този път трябваше да бъда подготвена. Не знаех точно кога ще се случи, затова трябваше да съм изрядна и винаги готова за действие. Като Ангелите на Чарли, когато Чарли им се обажда по телефона. Миналият път — нашият първи път, не беше планиран, всичко стана спонтанно, но си спомням като ден-днешен, че тогава ми се искаше сутиенът ми да е по-секси, когато той започна да го разкопчава. А докато сваляше джинсите ми, мислех единствено за бледите си, космати крака, които бях крила цяла зима под клин и се надявах да не ги забележи.

Да не говорим за линията на бикините.

Но сега, благодарение на тайния ми опит от първия път, имам цялостно обезкосмяване на всички важни места. Плюс няколко кондома, който пъхнах в чантата си е известно вълнение. Да, знам че не е честно, но имам втори шанс да го омагьосам в спалнята и нямам търпение да го направя!

Влизаме и Себ ме сграбчва, прегръща ме силно и ме целува дълго и продължително. Отвръщам на целувката, отдавайки се на очакването за онова, което ще стане след малко. Изненадите са приятно нещо, но понякога е по-хубаво да знаеш какво ще се случи.

— Бих искала да се освежа — флиртувам и леко се откъсвам от него.

— Да — той се усмихва. — Оттук. — Шляпа по дебелия килим и отваря вратата към покрита е плочки баня. — На рафта до мивката има чисти кърпи.

— Отлично — усмихвам се и се промушвам покрай него.

— Ето и четка за зъби. — Той отваря едно чекмедже и ми подава от онези комплекти, което раздават в самолетите, когато летиш през Атлантика. Себ винаги пътува в бизнес класа и има дузина такива комплекти, както и маски за очи и всички красиви тоалетни принадлежности, които раздават безплатно, когато летиш в бизнес класа или отсядаш в петзвездни хотели. Не че знам това от личен опит, разбира се — единственото пътуване по работа, което правя, е с моята Ойстър карта^[1], което ми напомня за собствената ми жалка кариера, така че бързо пропъждам мисълта.

— Благодаря — вземам комплекта от него. — Няма да се бавя много.

Като го изритвам шеговито, затварям вратата и се облягам на нея. Чувствам се леко замаяна от червеното вино и за миг оставам така, припомняйки си събитията от вечерта… киното… виното… и сега тук с него. Отново съм тук. И ще правя секс със Себ за първи път. Отново.

Не е ли фантастично?

Чувствайки как вълнението ми се засилва, изтривам очната линия, свалям червилото. Дотук вечерта беше божествена, както обича да се изразява той, и аз искам да бъда перфектна, без грешки, като златен медал за олимпийски атлет. Сякаш виждам съдиите, които държат оценките… само че вместо перфектните шестици, те вдигат нули, тъй като изпълнението ми е ужасно.

Чакай, какво става? Бързо изтривам видението от ума си. Сигурно е от нерви. Себ и аз винаги сме правили добър секс. Или поне аз си мислех така. Като казвам това, признавам, че откакто скъсахме, няколко пъти съм се замисляла дали не бих могла да направя някои неща по-различно. Като например, когато той искаше да се любим, вместо да казвам, че съм уморена и трябва да ставам рано за работа, можех да потърся масажното масло и да приложа някои тънки хватки? А не да навивам часовника и да запушвам ушите си със слушалки.

Или ако през цялото време носех секси бельо, дори онзи предизвикателен сутиен с дупки на зърната, който той ми купи? А не да реша, че е шега и да избухна в смях, след като го разопаковах, а Флий помисли, че е малка черна мишка и определено се опита да го изяде.

И освен това имаше един път, когато насред любовната игра, Себ ми каза да сляза по-надолу, аз го направих и паднах от леглото. Сега, като си помисля, осъзнавам, че съм го разбрала буквално.

Неочаквано чувствам тревога. Може би точно това беше причината да скъсаме, но той така и никога не ми призна. Може би не бях достатъчно секси за него? Може би не съм го задоволявала пълноценно? Може би… — тук стомахът ми се свива — бяхте в леглото. Бързам да прогоня тази мисъл от главата си. Не, това е глупаво! Имали сме страхотни моменти в леглото. Признавам, че както при повечето двойки, и на нас ни трябваше известно време, докато се приспособим един към друг, да експериментираме, да открием какво обича или не обича другият, но това е нормално.

Този път, напомням си, няма да има нервност или пропуски, падане от леглото или мрънкане, че съм уморена. От самото начало ще правим главозамайващ секс, тъй като вече знам какво го възбужда и какво не — ето кое е най-хубавото от това, че отново се срещам с него! Вече знам всичките му малки трикове и номера!

Слагам си само блясък на устните и правя нацупена муцунка в огледалото. Знам, че я обича, когато… просто не довършвам мисълта си. Мръщя се. Забавно е, но умът ми е размътен. Трябва да е от виното, след няколко чаши ставам безпомощна. Разтърсвам се леко, попивам устните си с къс тоалетна хартия (не искам да личи, че съм си слагала грим) и мисля за онова, което ще направя с… Боже мили, сигурно съм пияна! Не мога да си спомня нищо!

Кълна се, сигурно е заради третата чаша! Веднъж, след като двете с Фиона изпихме една бутилка, забравих къде бях паркирала колата. Търсихме я цяла вечност, докато едната от нас не изтрезня достатъчно, че да се сети, че всъщност нямаме кола.

Знам, може би просто трябва да си представя как правя секс със Себ и всичко ще се върне обратно. Винаги действа. Сещам се за нощите, които прекарах сама в леглото, след като се разделихме. Ами да, самотните момичета трябва да имат някакво малко развлечение за облекчение в леглото. Затварям очи, представям си Себ без дрехи, чисто гол (винаги така започвам да фантазирам), сетне стимулирам мисълта си за всички спомени с етикет Х, опитвайки да ги събудя… но странно, нищо не се случва…

Неочаквано замръзвам от ужас. Спомените ми са изтрити! Мозъкът ми е празен! Не мога да се сетя нищо. Обзета от паника се опитвам да изчопля поне един, но не намирам нищо. Тревогата ми нараства. Не може да съм се напила толкова много. Сякаш неочаквано съм получила амнезия. Сексуална амнезия.

И тогава ме пронизва една мисъл. О, боже мой, точно това е станало! Не бях изтрила само нашето общо минало!

Бях изтрила и нашия сексуален живот!

По дяволите, какво ще правя сега?

Сещам се. Дневникът ми.

Грабвам чантата си и ровя в нея. Цяла седмица го нося със себе си, от първата ни среща. Сега грабвам листовете и сядам върху тоалетната чиния, за да чета. Добре, така. Прелиствам страниците. Хайде, хайде, трябва да съм написала някъде нещо за секса! Трябва!

— Хей, добре ли си?

Гласът му ме кара да подскоча. Вероятно е чул шумоленето на листите и се чуди какво ли правя.

Пускам бързо водата.

— Да… добре съм… — викам в отговор, опитвайки се да звуча бодро, а не като човек, прикован към тоалетната чиния от паника, че ще прави секс с гаджето си за пръв път, а не може да си спомни последния… какви ги говоря, мозъкът ми се е вързал на възли.

А, ето, намерих го.

Скъпо дневниче,

Спах със Себ за първи път! Беше много нервно, но чудесно, макар че ако знаех, че ще го направим, щях да избръсна краката си. И да си сложа малко изкуствен тен. През цялото време се чувствах неудобно и се криех под завивката, което развали малко нещата, тъй като там беше прекалено топло. И тъмно. Имаше много бутане, борба и по едно време така се оплетохме, че блъснахме главите си и почти щяхме да паднем.

Чувствам известно облекчение. Е, поне този път няма да се притеснявам, че това ще се случи. Този път ще мога да се разхождам гола из спалнята, дори и всички лампи да светят. Ще бъда уверена, провокативна, изкусителна.

Истинска съблазнителка.

Добре, това беше идеята, мисля си с известна паника, тъй като чувствам как цялата вечер, която репетирам в главата си, започва да се превръща в провал. Продължавам да чета:

… беше леко конфузно, тъй като носех пръстена, който Фиона ми подари за рождения ден миналата година — онзи с големия син камък, и аз, без да искам одрасках… онази му работа…

Поглеждам пръста си. Оттам ме гледа големият син камък. Мамка му! По-добре да го сваля. Опитвам се да го извадя, но той не излиза. Намазвам със сапун пръста си, той се плъзга, пада неочаквано на пода и се търкаля. Не го виждам… къде се дяна, по дяволите?

Сега нямам време да го търся, ще оставя това за по-късно. Сега трябва да чета, да намеря още нещо — какво обича, и какво не обича, какво го възбужда. И какво не. Паниката ме сграбчва. Какво ще стане, ако започна да говоря мръсни думи (някои мъже обичат), а той ме среже да млъкна? Ами ако е почитател на задници, а не на цици, а аз объркам нещата?

Отново търся в дневника.

… Виждаме се вече от три месеца и сексът ни става все по-добър и по-добър! Тази вечер, докато бяхме в леглото направо го побърках, когато…

Спирам да чета, цялата се изчервявам…

Боже, не мога да си спомня, че съм писала подобно нещо. Все едно е от някой роман на Джаки Колинс, които са пълни със секс! Лицето ми гори, аз отгръщам страницата и продължавам да чета.

Изведнъж умът ми се връща, все едно влиза през прозореца. Тес, какво правиш? Там отвън стои и те чака един възбуден и много секси мъж! Той е влюбен в теб! Това е мъжът, който толкова много ти липсваше през последните месеци, че бе увила възглавницата си със старата му тениска! Същата, която той свали след тренировка и оттогава все още не е изпрана!

И сега този мъж е тук. Чака от другата страна на вратата. Готов е да скочи и да те повали, а ти седиш върху тоалетната чиния и четеш стария си дневник! Няма да се явяваш на изпит, я! Ще правиш секс със Себ, нещо, което си правила стотици пъти. Престани да трепериш и да се притесняваш, това са само нерви. Ще бъде както карането на колело, просто трябва да се качиш на него. Образно казано.

След като възвръщам разума си, скачам от тоалетната чиния, прибирам дневника в чантата, измивам набързо зъбите си, оправям косата, оправям сутиена, така че дантелите да се подават малко и се връщам в спалнята.

Себ седи на края на леглото само по джинси, и ме чака. Стомахът ми се свива на топка. Бях забравила колко добре изглежда без риза.

— Хей, липсваше ми — провлича думите той, а очите му ме оглеждат хищно от главата до петите.

На мен също, отговарят слабините ми. Повярвай ми, десет седмици са страшно много време.

— Ааа… ти ще използваш ли банята? — казвам, докато се колебая на вратата. Но преди да стигна до края на изречението, ръцете му ме прегръщат, той ме поваля на леглото и прокарва пръсти под блузата ми.

— Мммм, кожата ти е толкова нежна — шепне.

— Нима? — опитвам се да звуча изненадано и да не мисля за часовете, прекарани в търкане, овлажняване и мазане е кремове.

… — и така загоряла. Била ли си някъде на курорт?

— Не, никъде — отвръщам съвсем искрено.

Така, ваксата не се брои, нали!

Той започва да целува врата ми и разкопчава ризата ми.

— Уау — възкликва одобрително, когато вижда секси сутиена.

— О, нищо специално, просто бельо… — казвам безгрижно, докато езикът му докосва зърната ми и чувствам трепетно желание. Боже, колко ми липсваше всичко това! Лежим прегърнати на леглото, дишаме учестено и аз мога да почувствам как възбудата ми нараства, докато разсъбличаме взаимно дрехите си.

Вече съм свалила ципа на джинсите му и, спомняйки си какво пишеше в дневника, прокарвам пръсти по стегнатия му плосък корем и експертно слизам с устни по-надолу и по-надолу…

Той надава стон, пълен със задоволство.

Правя пауза, дразня го и се усмихвам на себе си. За какво се притеснявах толкова?

Неочаквано си спомням всичко…