Майкъл Крайтън, Ричард Престън
Микро (7)

3.

Мейпъл Авеню, Кеймбридж

27 октомври, 06:00 ч.

Един по един седемте специализанти решиха да приемат предложението на Вин Дрейк. Събраха данни, направиха описание на изследванията си и изпратиха уведомителни писма на Алисън Бендър в „Наниджен“. Един по един бяха информирани, че „Наниджен“ ще заплати пътя им до Хаваите и че за по-лесно ще пътуват групово. Октомври привършваше и дните им бяха посветени на подготовка за заминаването. И седемте имаха много работа — трябваше да довършат експерименти, да приведат изследователските си проекти в такъв вид, че да могат да ги оставят за известно време, а също и да съберат багажа си. Смятаха да заминат рано сутринта в неделя от летище „Бостън-Логан“, да се прекачат в Далас и да пристигнат същия следобед в Хонолулу. Бяха се разбрали да останат четири дни там и да се върнат към края на седмицата.

В сивата съботна утрин преди полета Питър Янсен седеше пред компютъра в апартамента си. Ерика Мол приготвяше бекон с яйца в кухнята и си тананикаше „Рискувай с мен“. Питър изведнъж се сети, че е забравил да включи телефона си — беше го изключил снощи, когато Ерика се появи най-неочаквано. Включи го и го остави на бюрото. Минута по-късно апаратът избръмча. Имаше есемес от брат му Ерик.

не идвай

Питър зяпна текста. Това някаква шега ли беше? Или се бе случило нещо?

защо?

Загледа се в екрана, но отговор не последва. След няколко минути чакане набра номера на Ерик на Хаваите, но се включи гласова поща.

— Ерик, Питър е. Какво става? Обади се.

— С кого говориш? — попита Ерика от кухнята.

— С никого. Опитвам да се свържа с брат си.

Влезе в менюто и отвори съобщението на Ерик. Беше пристигнало в 21:49 ч. Значи снощи! Или вчера следобед на Хаваите.

Питър отново набра номера, но пак беше прехвърлен на гласова поща и затвори.

— Закуската е почти готова — обяви Ерика.

Той отнесе телефона в кухнята и го остави до чинията си. Ерика сбърчи нос — не обичаше да вижда телефони, докато се храни. Изсипа яйцата в чинията му.

— Направих ги по рецепта на баба ми, с мляко и брашно…

Телефонът иззвъня.

Питър го грабна.

— Ало?

— Питър? — Женски глас. — Питър Янсен?

— Да, на телефона.

— Обажда се Алисън Бендър — каза тя. — От „Наниджен“.

В ума на Питър моментално се появи образът на русата жена, прегърнала Ерик през кръста.

— Вижте — рече тя, — кога най-рано можете да стигнете до Хаваите?

— Полетът ни е утре сутринта — отвърна Питър.

— Можете ли да дойдете днес?

— Не зная, аз…

— Важно е.

— Ами ще проверя полетите…

— Всъщност позволих си да ви резервирам място в самолет, който отлита след два часа. Ще успеете ли да го хванете?

— Мисля, че да… За какво става дума?

— Боя се, че имам тревожни новини, Питър. — Тя замълча за момент. — Във връзка с брат ви.

— В смисъл?

— Изчезна.

— Изчезнал ли? — Питър остана като треснат. Нищо не разбираше. — Как така е изчезнал?

— От вчера — каза Алисън. — Станал инцидент с катер. Не зная дали ви е казвал, че си взе катер „Бостън Уейлър“? Както и да е, вчера отиде с него в северната част на острова и е имал технически проблеми… Вълнението било силно, вълните се разбивали в скалите. Двигателят отказал, катерът бил изтласкан към брега…

На Питър му се зави свят. Бутна напред чинията с яйцата. Ерика пребледня и впери поглед в него.

— Откъде научихте това? — попита той.

— На скалите имало хора, видели всичко.

— Какво е станало с Ерик?

— Опитал се да запали двигателя. Не успял. Вълните били високи, лодката щяла да се разбие. Той скочил в океана и заплувал… към брега. Но теченията… така и не успял да стигне до сушата… — Тя пое дъх. — Много съжалявам, Питър.

— Ерик е добър плувец — рече Питър. — Силен плувец.

— Зная. И точно затова продължавам да се надявам, че ще се върне — каза тя. — Но… от полицията ни казаха, че… Искат да говорят с вас веднага щом дойдете.

— Тръгвам — каза той и затвори.

Ерика беше отишла в спалнята и се върна с вече опакования му багаж.

— По-добре да тръгваме, че ще изпуснеш самолета — рече тя.

Прегърна го през рамо и тръгнаха надолу към колата.