Мика Валтари
Черният ангел (67) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Johannes Angelos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lavrentii (2008)

Издание:

Мика Валтари. Черният ангел

Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света

Първо издание

Издателство „Книжен тигър“, София, 1995

 

Превод от фински: Туула Паркусярви и Иван Благоев, 1995

Художник Петър Добрев

Редактор Петя Георгиева

Печатни коли 22. Формат 84/108/32. Цена 100 лв.

Предпечатна подготовка: Спектър 365

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

История

  1. — Добавяне

6 май 1453

Цял ден е неспокойно. Артилерийската канонада е непрекъсната. На всеки втори час огромният бомбард заглушава с тътена си всичко останало, а крепостната стена се разтърсва из основите си по цялото протежение от пристанището чак до Мармара.

Турците се придвижват. От техния лагер се носи непрестанен шум и бумтеж на тъпани, а дервишите се възбуждат до такава степен в религиозен транс, че виковете им могат да се чуят дори от крепостните стени. Много от тях се приближават до преградния ров, танцуват и се въртят, дори когато са прободени от стрели, безчувствени към всякаква болка. Гърците са ужасени и викат на помощ попове и монаси, за да прогонят дявола под стените.

Никой не може да напусне бойниците. В четири участъка големите топове се сравнили външната крепостна стена със земята, а вътрешната стена е лошо повредена. Непрестанната канонада не позволява никакви поправки през деня, но веднага щом падне нощ, могили от пръст се вдигат, за да запушат пробойните.

Германецът Грант обяви, че турските топове показват явни признаци на износване, тъй като много от гюллетата вече не улучват целта, прелитат високо над стените и падат вътре в града, без да предизвикват кой знае какви щети. Но зад хълма се издига сиянието от Орбановите леярни и всеки ден оттам се чува как огромни количества разтопен метал се налива в леярски форми.

В града има недостиг на масло за готвене. Бедните най-много страдат от това. Но от Пера ежедневно пълни каруци с масло се доставят в турския лагер. След всеки изстрел огромните топовни гърла изпиват много гърнета от ценната течност. Нито една обсада в историята на човечеството не е била по-скъпа от тази. Но Мехмед черпи, без да му мигне окото, от богатството на своите везири и пълководци. В неговия лагер има банкери от целия свят — евреи, а също така и гърци. Кредитът му е неограничен. Говори се, че дори генуезците от Пера са готови да поемат неговите разноски — гаранция за безрисково влагане на капитали.