Мика Валтари
Черният ангел (16) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

26 януари 1453

Случи се нещо неочаквано. Два големи бойни кораба с опънати платна се плъзнаха днес в пристанището и докато моряците сгъваха платната, по пристанищните стени се насъбра народ да вика и да маха с ръце. По-големият е наистина страховит, равен по сила на венецианските.

Командир е Джовани Джустиниани, генуезец, бивш наместник на Кафа и опитен наемен войник. Той води със себе си седемстотин изпитани наемника. Народът е обхванат от бясна радост, въпреки че тези войски са латински. Въоръжението им е безупречно. Много от тях носят двуостри мечове и в металните си доспехи всеки се равнява на десет лековъоръжени и облечени с кожени ризници воини. Те са привикнали на строга дисциплина и високо ценят своя военачалник. Това си личи по начина, по който слязоха от корабите и в строй се отправиха през града към Влахернския дворец, бляскайки с доспехите си.

Императорът лично прегледа войската от наемници. Ако знаеше предварително за тяхното идване, добре бе успял да го запази в тайна. Обикновено срещу добро заплащане за няколко дни можеше да се получат сведения и от най-секретните гръцки преговори.

Може би Западът все пак не е забравил Константинопол. Джустиниани трябва да е дошъл с благословията на Генуа. Без нея той не би могъл да въоръжи корабите си и да плаща на войниците си.

Но само султанските еничари са дванадесет хиляди на брой. В полето край Варна дори обкованото в брони рицарство не можа да им се опре.