Мика Валтари
Черният ангел (30) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Johannes Angelos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lavrentii (2008)

Издание:

Мика Валтари. Черният ангел

Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света

Първо издание

Издателство „Книжен тигър“, София, 1995

 

Превод от фински: Туула Паркусярви и Иван Благоев, 1995

Художник Петър Добрев

Редактор Петя Георгиева

Печатни коли 22. Формат 84/108/32. Цена 100 лв.

Предпечатна подготовка: Спектър 365

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

История

  1. — Добавяне

25 февруари 1453

Малодушие и ужас са обхванали целия град. Хората са станали недоверчиви и гледат един на друг със съмнение. Богатите стягат багажа си в сандъци, заравят скъпоценностите си или ги крият из кладенците. Зазиждат мазите си. Ръцете на много от архонтите са покрити с пришки, очите им гледат виновно, а ръкавите им издайнически са напръскани с киреч.

В оградената от стените част на града евреите са развъртели луда търговия. Цените на златото и на скъпоценните камъни са се вдигнали до небесата. Паниката е като заразна болест. Дори бедните се опитват да продават нищо неструващи предмети, за да се сдобият с някоя сребърна парица и да я скрият в процепа на стената или под откъртена плоча в двора.

— Нещо става — рече слугата ми Мануил. — Виждам го, чувам го и даже го помирисвам, но не знам какво е. Ти кажи, гоподарю.

Аз също усещам как нещо странно витае наоколо. На пристанището е неспокойно. Лодки сноват от кораб на кораб. Венецианският съвет на дванадесетте се събра при закрити врати. Задържаните насила латински кораби вземат без разрешение на борда си богатите и благородните заедно със скъпоценните им товари, след като те, от своя страна, щедро са подкупили съответните капитани, които пък повторно са се заклели в кръста да не отплават без изричната заповед и разрешение на императора. Въпреки това богатите смятат, че съкровищата им са на по-сигурно място в трюмовете на корабите, отколкото в зазидани мазета и герани.