Джейн Костело
Нежененият ми приятел (47)

Глава 47

Уикендът „Рейчъл“, както стана известен между мен, Доминик и Ерин, се оказа само началото.

Новият Хенри се беше отприщил.

През уикенда след „Уикенда «Рейчъл»“ той имаше среща с Ясмин, която беше хостеса в ресторант. Това продължи няколко дни. На следващата събота имаше среща с фитнес инструкторка на име Даян. Тя се задържа само една нощ, след това Хенри отново се събра с Рейчъл. Но само за вторник, четвъртък и петък. В събота от нищото изскочи някаква финансова анализаторка на име Уенди. Тя остана до понеделник, когато отново се появи Рейчъл. Но само за една нощ, защото на следващата вечер той беше пак с Ясмин, като бях оставена да отблъсквам телефонните обаждания на всички останали. Нещата продължиха в този дух.

През изминалите близо три седмици след Голямото национално надбягване почти не се виждах с Хенри. А когато успявах да го мерна, или излизаше с една или друга жена, или ги водеше у дома, след което се затваряха в спалнята му и се появяваха след часове, а по-често и след дни, с най-противното замечтано изражение, което човек можеше да види единствено на рекламата на шоколадовите десерти „Кедбъри“ от осемдесетте години на миналия век.

До началото на май бях стигнала до извода, че Хенри наваксваше изминалите години от живота си, когато не е бил емоционално обвързан, като чукаше всичко, което се движеше на два крака.

Знам, знам, знам, че това беше замисълът на „Проекта Хенри“, но не бях предвидила, че щях да превърна съквартиранта си в краля на „Плейбой“, Хю Хефнър.

Може би преувеличавах. Технически го бях виждала само с четири жени, макар че това беше повече от достатъчно, мерси. Определено се чувствах неловко при мисълта, че спалнята на Хенри, която преди беше домът на скучни медицински книги, сега се бе превърнала в храм на съблазънта. Чувствах се дори още по-неловко заради факта, че ми беше толкова неловко от положението. Причината не бе в това, че пожелах Хенри, едно мимолетно отклонение в деня на Големите национални конни надбягвания, което можеше да се случи на всеки след седем чаши „Пино гриджо“.

Сигурно изпитвах завист. Докато бяхме в пиано бара, Пол очевидно се беше изпарил яко дим и оттогава насам нямах вест от него. Не че съм си мислела, че бе любовта на живота ми, но не можеше ли поне веднъж аз да зарежа някого? Като за капак на всичко се оказваше, че оттогава насам не бях ходила и на една-едничка среща, пък била тя и неуспешна. Любовният ми живот беше като пустиня — изсъхнал, еднообразен и безлюден. А самоуважението ми беше на нулата.

— Майка ти се обади миналата вечер — казах аз, когато Хенри влезе в кухнята. Беше събота сутрин, бях седнала на масата, четях пресата и кълвях от една миниатюрна чинийка дървени стърготини, известни още като диетични сухари. Миналата вечер Хенри отново беше излязъл, макар че един бог знаеше с кого бе този път.

— О, така ли? — без да бърза включи електрическата кана. — Доста ли те задържа на телефона? Развълнувана е от пътешествието си до Папуа-Нова Гвинея.

— Около двадесет и пет минути, но нямам нищо против. Обожавам майка ти — може да си говори, колкото си иска.

— Е, чувството е взаимно — тя също те обожава. Макар че няма да ти повярвам, че си я прекъснала, когато стигна до онази част, до гъстите джунгли, наводнени от сладководни басейни.

— Нищо не съм казала — усмихнах се аз и за пръв път вдигнах поглед към него.

Беше навлякъл набързо някакъв чифт дънки „Ливайс“, като бе закопчал погрешно копчетата. Не носеше тениска. По врата ми пропълзя червенина при гледката на голите му гърди, за които доскоро не се бях замисляла. Сведох поглед и се престорих, че съм погълната от историята за свръхразплождането на неаполитанския мастиф.

— Какво ще правиш днес? — попитах аз с пресилено веселие. — Ще излизам на обяд с Доминик и Ерин, та, ако искаш, заповядай.

— О, не, всичко е наред — отвърна той, наля гореща вода в кафеварката и отвори шкафа с чашите. — Зает съм.

Забелязах, че държеше две чаши, и загрях.

— О, имаш си компания. — Вратът ми отново почервеня.

— Да — промълви смутено. — Даян. Сещаш се, фитнес инструкторката.

— А, ясно — насилих се да се усмихна. Да, познавах Даян. Даян, с начупената муцунка на порнозвезда и задника на шампионка по тенис. Едва ли можеше да се каже, че й бях почитателка.

— Е… до скоро. — Той се усмихна и взе кафеварката.

— Да. До скоро. — Хенри се отправи към спалнята си.

Когато два часа по-късно се срещнах с момичетата за обяд, Доминик приветства новината с необузданата радост, която човек би изразил, ако чуе, че някой търпеливо се е подлагал на процедура по ин витро оплождане, което накрая е дало резултат.

— Това е фантастично — ентусиазирано извика тя. — Трябва да го отпразнуваме.

— Какво ще празнуваме? — измърморих аз.

— Какво ще празнуваме ли? — повтори тя, сякаш бях зарязала здравия си разум на покрива на някой двуетажен автобус. — Ще празнуваме феноменалния успех от пълното преобразяване на Хенри. Ще празнуваме колективния си гений. Ще празнуваме факта, че Хенри най-после успя да прави секс, по дяволите!

— Неведнъж — отбелязах безнадеждно. — Той го прави непрекъснато. Това е новото му хоби. Трябва да си го добави в автобиографията редом с четенето и свиренето на пиано.

— Напоследък е невероятно привлекателен — игриво продължи Ерин. — Не е за вярване какъв резултат дадоха малко нови дрешки и свястна подстрижка.

— Всичко е въпрос на увереност — вещо добави Доминик. — Казвам ви, че това не се дължи единствено на новите екстри, с които се сдоби Хенри, нито на новата му подстрижка или на факта, че се отърва от тези ужасни очила. Всичко опира до факта, че от него струи самоувереност. Той е наистина секси. Не мислиш ли, Луси?

— Предполагам. — Свих рамене.

Всъщност опитите ми да отрека, че Хенри беше секси, бяха все едно да отричам, че верото е зелено, но се чувствах неловко да го обсъждам.

— Както и да е, достатъчно за Хенри — казах на Доминик. — Какво става с теб и Джъстин? Как вървят нещата с него в момента?

— Великолепно — отвърна приятелката ми и засия като някоя коледна елха. — Заедно сме повече от три месеца и той е все така великолепен.

— Любов ли е? — намигна Ерин и се засмя.

Доминик рязко си пое дъх, после се поколеба за миг:

— Знаете ли какво… Ще трябва да помисля върху този въпрос.

Спогледахме се с Ерин.

— Какво? — попита Доминик. — Какви са тези заговорнически погледи?

— О, нищо — подразни я Ерин. — Рано или късно сама ще стигнеш до този извод.

Доминик се разкикоти. Изведнъж ми хрумна, че тя никога преди това не бе изглеждала по-щастлива. А това, очевидно, беше великолепно. Но в Джъстин имаше нещо, което ме притесняваше. Не можех да преценя точно какво.