Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (6)

4.

Историята продължаваше. Четиридесет и осем часа след като оттренира безупречното си проникване във входа, Юсеф Касим се върна в сградата на „Ривъруолк“, обитавана от богати и безгрижни американски наематели.

Този път обаче не беше тренировка. Беше реална задача и той се оглеждаше напрегнато. За него и за каузата му този ден наистина беше велик.

Точно в 4,34 вратата на служебния вход се отвори и същият висок чернокож прислужник повлече лениво към улицата торбите със сметта. „Старият негър Джо — помисли си Касим. — Все така във вериги. Всъщност нищо не се е променило в Америка, нали? Не, и то от стотици години“.

След минути Касим беше изкачил стъпалата до дванадесетия етаж и стоеше пред апартамента на жена на име Тес Олсен.

Този път натисна звънеца. Три пъти. Много дълго беше чакал този миг… Цели месеци или може би цял живот, ако трябваше да е честен пред себе си.

— Да? — Зад шпионката на апартамент 12F се мярна Тес Олсен. — Кой е?

Юсеф Касим се постара тя да види работния му комбинезон и шапката, които трябваше да й подскажат, че е служител от поддръжката на сградата. Несъмнено в очите на тази жена той изглеждаше като всички други мургави техници, поддържащи многобройните инсталации — някой от онези, които в нейните книги забелязваха всички важни подробности. В края на краищата тя беше известна писателка на криминални романи и това беше важно за тази история. Детайл от изключително значение.

— Госпожо Олсен? Във вашия апартамент има изтичане на газ. Не ви ли се обадиха от офиса?

— Какво? Повторете пак.

Акцентът му беше силен, сякаш английският бе мъчение за него. Говореше бавно, като някакъв идиот.

— Изтичане на газ. Моля ви, госпожо. Мога ли да оправя тази работа? Обади ли се някой? Да ви каже, че ще дойда?

— Преди малко се прибрах. Никой не се е обаждал — отвърна жената. — Не зная нищо за това. Не мисля, че е оставено съобщение. Но все пак ще проверя.

— Искате да дойда по-късно? И тогава да оправя повредата? Мирише ли ви на газ?

Жената въздъхна с неприкритото раздразнение на персона, обременена от твърде много тривиални задължения, ала без достатъчен помощен персонал.

— О, за Бога — изрече примирено. — Влизайте тогава. Но побързайте. Съвсем за кратко. Трябва да привърша с тоалета си и до двадесет минути да изляза оттук.

При изщракването на резето Юсеф Касим се приготви за нападение. В момента, в който жената открехна вратата и той видя очите й, се хвърли напред.

В този случай не се изискваше голяма физическа сила, но беше от полза. Тес Олсен отхвърча на няколко стъпки назад и се стовари тежко по задник. При падането обувките й с високи токчета се изхлузиха и се показаха яркочервените нокти на пръстите й и слабите й ходила.

Преди шокираната жена да се разкрещи, Касим се метна върху нея и я притисна с цялата си тежест. Правоъгълното парче тиксо със сребрист цвят, което беше натикал в джоба на панталона си, се озова бързо върху устата й. Натисна тиксото здраво, за да й покаже, че е от занаята и че ще е глупаво от нейна страна да се съпротивлява.

— Нямам намерение да ти причиня зло — изрече той първата от многото си лъжи.

После се плъзна леко надолу, върху корема й, за да измъкне от джоба си червена кучешка каишка. Завърза я около врата й. Каишката беше важна част от плана. Евтина, найлонова, ала достатъчно яка, за да я удържи.

Каишката беше улика, и то първата, която щеше да остави за полицията и за всеки друг, който би се заинтересувал от случая.

Жената беше някъде към четиридесетте, с руса коса, физически не особено силна, въпреки че, изглежда, доста се беше трудила, за да се поддържа в добра форма.

Сега й показа нещо ново: остър нож за разрязване на кашони! Зловещо изглеждащ инструмент. Убедителен.

Очите й се разшириха.

— Ставай, слаба страхливке — заповяда й той, надвесен над ухото й. — Или ще ти накълцам физиономията на ивици. — Знаеше, че мекотата в тона му действаше много по-заплашително от всякакви крясъци. Освен това английският му изведнъж се подобри значително, което още повече щеше да я обърка и изплаши.

Когато тя се опита да се надигне, той я стресна, сграбчвайки я безцеремонно за кльощавия врат. И я остави да стои на колене и на лакти.

— Това стига, госпожо Олсен. А сега не мърдай нито на сантиметър. Остани така, неподвижна, съвсем неподвижна. Ще използвам ножа.

Скъпата й черна рокля се свлече, щом я сряза откъм гърба. Сега тя цялата трепереше необуздано, докато се опитваше да закрещи със запушената си уста. Без роклята изглеждаше по-добре — със стегната плът, донякъде дори съблазнителна, ала не и за него.

— Не се тревожи, не си падам по чукането в кучешка поза. А сега тръгни напред на колене. Направи, каквото ти казах! Няма да отнеме много от претоварения ти ден.

Вместо отговор жертвата само простена. Необходим бе ритникът на Юсеф в задника й, за да схване идеята на упражнението.

Най-после тя запълзя.

— Е, как ти се харесва? — попита я. — Съспенс. Нали за това пишеш? Ето защо съм тук, разбра ли? Защото пишеш за престъпления в книгите си. Можеш ли да разрешиш този случай?

Разходиха се бавно из кухнята и трапезарията, след което се преместиха в просторната всекидневна. Едната й стена бе запълнена само с книги, много от които бяха нейни творби. Плъзгащите се стъклени врати в отдалечения край на помещението извеждаха към тераса с изискана градинска мебел и блестящ черен грил.

— Погледни всичките си книги! Много съм впечатлен. Ти ли си написала всичко това? Има и чуждестранни издания! Сама ли си ги превела? Разбира се, че не си. Американците говорят само английски.

Касим подръпна каишката рязко и госпожа Олсен падна на едната си страна.

— Не мърдай оттам! Стой така! Трябва да свърша още нещо. Да оставя улики. Дори и ти си улика, госпожо Тес Олсен. Още ли не си го проумяла? Успя ли да разрешиш загадката?

Подреди набързо всекидневната така, както желаеше да изглежда. После се върна при жената, която не бе помръднала и явно най-сетне започваше да вниква в ролята си.

— Ти ли си това? На този портрет? — попита той внезапно, с изненада в гласа. — Това наистина си ти.

С крака си Касим повдигна брадичката й, за да може тя да види картината. Над дивана с пищни инкрустации висеше голям портрет с маслени бои, изобразяващ Тес Олсен в дълга сребриста рокля, с ръка, облегната на полирана кръгла маса, украсена с разкошно подредени цветя. Гледаше строго, преливаща от незаслужена гордост.

— Нещо не прилича на теб. В реалния живот си по-хубава. А без дрехи си много по-секси — рече той. — А сега марш навън! На терасата. Ще станеш много прочута дама. Обещавам ти го. Твоите почитатели те очакват.