Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (3)

1.

Вашингтон, окръг Колумбия.

В първата история участват иракски войник и писателка на криминални романи. Войникът наблюдаваше дванадесететажната сграда с луксозни апартаменти и си мислеше: „Ето как живеят богатите и известните. В най-добрия случай — глупаво и със сигурност много опасно“.

Започна мислено да прехвърля списъка на възможностите за проникване, който вече беше съставил.

Служебният вход от задната страна на суперлуксозната жилищна сграда на „Ривъруолк“ изключително рядко се използваше от обитателите. Оттук не минаваха дори намусените им прислужници, освен когато се налагаше да изнесат боклука. Той беше много по-изолиран в сравнение с главния вход откъм гаража на подземния паркинг, беше и много по-уязвим.

Имаше само една солидно укрепена врата без никакви други механизми. Рамката на вратата бе заварена от всички страни. Всеки опит за насилствено проникване щеше да задейства едновременно алармените инсталации в стаята на портиера на жилищната сграда и в офиса на частната охранителна фирма, намиращ се само на няколко преки оттук. Статично монтираните видеокамери следяха през деня движението на всички доставчици и посетители. Използването на задния служебен вход беше забранено след седем вечерта, когато се включваха и датчиците за движещи се обекти.

Войникът беше убеден, че нито едно от тези препятствия не представлява сериозен проблем. Всъщност бяха предимство за него.

Юсеф Касим в продължение на дванадесет години бе служил като капитан в „Мухабарат“ при режима на Садам. Имаше шесто чувство за подобни неща, както и за илюзорната сигурност. Касим бе прозрял онова, което американците не успяха — че страстта им към технологиите ги прави слепи за реалните опасности. Най-подходящият подход към жилищната сграда на „Ривъруолк“ беше и най-лесният.

Отговорът се криеше в боклука. Касим знаеше, че изнасят боклука следобед, три пъти седмично, в понеделник, сряда и петък, без никакви отклонения от този график. Американската регулярност и ефективност, толкова ценени тук, бяха другата уязвимост на луксозните сгради.

Защото така действията им бяха предвидими. А това беше доста голяма слабост.