Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (107)

105.

Обади ми се Мони Донели, анализатор и добър приятел от Куонтико — вероятно защото Мони знаеше, че съм близък със съдията Нина Улф. Двамата бяхме работили заедно по време на процеса срещу Кайл Крейг. След това й помогнах за книгата. Нина беше предана майка на три дъщери, тийнейджърки. Съпругът й, Джордж, беше приятен и толкова забавен, че направо можеше да участва с голям успех в някоя комедия. Той идеално допълваше твърде сдържаната Нина.

А сега — това отвратително варварство в дома им. Разбира се, знаех кой е убиецът на Нина Улф, макар че почти ми се искаше да греша. Представях си, че съществуваше малко вероятната възможност ВПУ, а не Кайл Крейг, да е бил убиецът на съдия Улф, но това бе само порив на въображението.

Пристигнах във Феърфакс в два през нощта. Заварих десетки коли, микробуси и камиони, повечето от които с мигащи въртящи се светлини по покривите си. Съседните улици в предградието също бяха оживени. Във всяка къща, покрай която преминах, прозорците грееха ярко, като изплашени, бдителни очи.

Ужасно тъжно нещо се беше случило в този квартал — тих и красиво подреден. Хората просто се опитваха да си живеят живота сред хармония и достойнство. Толкова много ли искаха? Очевидно да.

Когато стигнах до края на задънената уличка, излязох от моя мерцедес R350 и продължих пеша. После се затичах, вероятно имах нужда да бягам. Може би дори исках да изчезна оттук — в някакъв по-здравомислещ свят, — но напредвах право към къщата на семейство Улф, както винаги притеглян от опасността, от хаоса, от смъртта и опустошението.

Внезапно спрях. Вледеняваща тръпка ме прониза като нож. Още не бях стигнал до прага на къщата, но вече видях първото ужасяващо изображение. Беше точно пред очите ми.

Той е знаел, че ще дойда тук и ще го видя, нали?

Един яркочервен „X“ беше изрисуван върху покрива на колата на семейство Улф — черен мерцедес S-класа.

Друг червен „X“ беше надраскан върху входната врата, почти от горе до долу.

Но аз знаех, че не бяха хиксове. Бяха кръстове!^[1] И бяха предназначени тъкмо за мен.

Репортерите ме разпитваха на висок глас зад полицейските ленти, докато снимаха трескаво къщата и колата. Но пред очите ми всичко се мержелееше като в мъгла.

— ВПУ е, нали? — чух да се провиква някой от тях. — Какво прави той тук, във Вирджиния? Да не би да е разширил периметъра си?

„Не“ — помислих си аз, но предпочетох да запазя мнението за себе си. Кайл Крейг не е разширил периметъра си, а просто се е прибрал у дома. И е набелязал мишената си.

Не — мишените си. Кайл винаги е мислел мащабно.