Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (33)

31.

Адвокатът Мейсън Уейнрайт пристигна, както винаги, за срещата си с Кайл Крейг точно в четири часа. Кайл настояваше да е точен. Ала посещението нямаше да е като предишните. Щеше да е последната му среща с Кайл Крейг и това донякъде бе повод за тъга, но и за празнуване.

Както обикновено, адвокатът носеше каубойски ботуши, дълго сако от еленова кожа, очила с големи рогови рамки, колан от змийска кожа — аксесоари, които му придаваха вид на персона от Дивия запад. Още щом влезе в помещението за свиждане, двамата с Кайл се прегърнаха.

— Красотата на ритуалите — промърмори Кайл.

— Всичко е готово — прошепна адвокатът в ухото на затворника. — Няма камери. Тук сме сами. Както знаеш, нещата във Вашингтон са задвижени.

— Тогава да задвижим и тези тук. Никой няма да повярва на това… Никой. Това е върхът, Мейсън.

Двамата мъже се разделиха и тутакси започнаха да събличат дрехите си, докато останаха по шорти. На Кайл бяха затворнически, избелели, с пожълтели петна.

— Не са от урина. Това са петна от пералнята — поясни той на адвоката.

— Е, а тези са от урина — засмя се Уейнрайт и посочи своите шорти. — Показват колко съм изплашен.

— Не те обвинявам — сви снизходително рамене затворникът.

След това адвокатът отвори куфарчето си. Надникна и извади нещо, което беше най-отгоре и приличаше на моделирана плът. Всъщност беше специално изработена лицева маска, която обикновено се използваше при големи лицеви изгаряния или жертви на ракови заболявания на кожата, а понякога и в холивудски продукции, например във филми като „Мисията невъзможна“. Маската бе от силиконова гума и всеки детайл по нея бе изрисуван от известен художник по костюмите в Лос Анджелис.

В куфарчето имаше две такива маски: едната на Мейсън Уейнрайт, а другата на Кайл Крейг.

След като ги надянаха, Кайл заговори на адвоката:

— Твоята изглежда идеална. Наистина е много добра. А моята? Как изглеждам?

— Приличаш ми — усмихна се адвокатът малко накриво. — Мисля, че на мен се падна по-добрата.

— Има ли някакви особености, характерни за маските? — беше следващият въпрос на Кайл, който, както винаги, оставаше перфекционист до най-малките подробности.

— От това, което са ми казали, тези маски имат само един недостатък. Приликата е почти идеална. Това не е проблем. Но клепачите не мигат.

— Важно е да се знае. Да приключим с обличането.

Кайл надяна бързо дрехите на адвоката, в случай че пазачът намине. Това понякога се случваше, макар и не по време на официалното посещение, когато Кайл и адвокатът му можеха да бъдат сами съгласно закона.

През този ден Мейсън Уейнрайт носеше дрехи с два размера по-малки, включително характерната му каубойска шапка. Когато Кайл стигна до ботушите, пъхна вътре петсантиметровите стелки, които бяха в куфарчето.

Сега беше висок малко над метър и осемдесет и осем, приблизително колкото адвоката.

Облечен в затворнически комбинезон, Уейнрайт все още беше по-висок от Кайл, но обичайната затворническа походка с приведени рамене почти щеше да заличи разликата. Вече бяха готови, ала планът изискваше да останат заедно цял час. Както винаги. Всичко трябваше да бъде точно същото. Ритуалите трябва да се спазват.

— Искаш ли да зададеш осемте си въпроса? — попита адвокатът. — Или аз да ги задам?

Кайл изрече обичайните въпроси. До края на свиждането нито един от двамата не заговори. Кайл Крейг сякаш бе изпаднал в транс. Но всъщност мислеше, планираше следващия ход.

Накрая, когато бяха останали една или две минути, Кайл се изправи пръв. Разбира се, сега изглеждаше като адвоката.

След него се надигна и адвокатът с лицето на Кайл Крейг.

Кайл протегна ръце, а Мейсън Уейнрайт потъна в прегръдката му.

— В твоя чест — прошепна адвокатът. — Извинявам се, че отне толкова дълго време да се уреди.

— Шедьоврите изискват време — отвърна Кайл Крейг.