Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (117)

115.

Навярно трябваше да се свържа с някой от полицията, за да съобщя какво става с нас, но животът на Сампсън беше в опасност и нямах друг избор, освен да се подчинявам на указанията на Тайлър Бел. През следващите няколко минути двамата с Бри ограничихме общуването си само до жестове с ръце и бележките, които тя ми подаваше, докато ВПУ ни диктуваше нарежданията си.

Черният „Хайлендър“ с жената зад волана оставаше точно зад нас, на две коли разстояние.

Бри отново надраска на листчето:

Имаш ли представа накъде отиваме?

Поклатих глава. Но съвсем леко, само колкото тя да го забележи.

Как ще обърнем нещата в наша полза?

Още едно едва забележимо поклащане на глава от моя страна.

Има ли оръжие в колата?

Въздъхнах, преди за трети път да кимна отрицателно.

Бяхме заминали за Монтана без оръжието си. Може би Тайлър Бел се бе досетил и за това, понеже нищо не спомена за пистолети, щом се разделихме с мобилните си телефони.

Той ни разкарваше из цял Вашингтон. Накрая ни изведе на Масачузетс авеню, а после по Седма улица към Капитолия.

Мислите ми препускаха бясно в различни посоки, докато напредвах мълчаливо в указаната ми посока. Къде, по дяволите, ни водеше той? И какво ще се случи, като стигнем края на маршрута?

От Седма улица завихме по Джорджия авеню, после прекосихме кампуса на университета „Хауърд“ и продължихме нататък. Защо точно тази част на града? И защо се случваше всичко това?

Някъде между хълмовете Кълъмбия и Петуърт навлязохме в участък, пълен с малки магазинчета за стоки на дребно, няколко заведения за бързо хранене и авторемонтни работилници. Бел ми каза да намаля скоростта и да внимавам.

— Повярвай ми, много внимавам.

Следях номерата на сградите, покрай които минавахме. Изредиха се една сергия с ямайски сладкиши, един салон за педикюр, една бензиностанция, една заложна къща, а после — няколко празни склада.

— Номер три три три седем — каза ни Тайлър Бел. — Виждаш ли го?

Видях го. На прозореца, над първоначалния транспарант „ДАВА СЕ ПОД НАЕМ“, беше закрепен още един, оранжев, с надпис „ДАДЕН ПОД НАЕМ“.

— Сега поемете по съседната пресечка и влезте в сградата отстрани — нареди ми Бел. — Без евтини трикове. Не мога да ви обещая същото.