Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (11)

9.

В 10,50 същата вечер наближихме жилищната сграда на „Ривъруолк“. Бяха изминали шест часа от престъплението. Бри предложи да ме остави у дома, на Пета улица, но знаех, че няма търпение да стигне тук. Случаят щеше да възбуди интереса на обществото.

Когато пристигнахме, цареше някакво мрачно оживление. Както очаквах, беше пълно с репортери и микробуси. Случаят бе от най-горещите: богата жертва — авторка на бестселъри, убита в предполагаемо безопасен квартал, при това по особено жесток начин.

Картата на Бри ни осигури достъп до тротоара, където алеята за коли пред високата сграда бе отцепена с полицейски кордон. Технически беше част от местопрестъплението, като се има предвид, че жертвата бе паднала тук, след като е била хвърлена от терасата на апартамента си пред очите на десетки свидетели.

Екип от техници, облечени в бели лабораторни костюми, работеха по сплескания микробус, върху който се бе приземила жената. Беше паркиран близо до входа на сградата. На ярката светлина на лампите и прожекторите техниците ми приличаха на призраци. От другата страна на улицата около стотина души се бяха скупчили зад двойната жълта отцепваща полицейска лента. Никое от лицата не ми се стори познато, но това нямаше значение. „Това не е твой случай“, напомних си.

Бри слезе от колата и заобиколи, за да дойде от моята страна.

— Защо не идеш у дома? Моля те, върви, Алекс. И без това никой от семейството ти не очаква да се върнеш, нали? Може би по-късно ще успеем да продължим оттам, откъдето ни прекъснаха.

— Или бих могъл да чакам тук и да те отведа на нашето място, колкото е възможно по-бързо — рекох и отпуснах назад седалката, за да я успокоя. — Виждаш ли? Приятно и удобно, почти като в петзвезден хотел. Ще ми е добре в колата.

— Сигурен ли си? — Знаех, че Бри изпитва вина за тази вечер. Чувството ми бе до болка познато, само че сега вече бях наясно какво са преживявали близките ми.

— По-добре върви. Вероятно половината от вашингтонската полиция вече е там и кой знае как са оплескали всичко на местопрестъплението.

Двама униформени полицаи се насочиха към нас, когато Бри се наведе и ме целуна за довиждане.

— Помниш ли какво ти казах неотдавна? — прошепна ми. — Бях съвсем сериозна.

Извърна се и забърза към униформените.

— Какво, по дяволите, правите вие двамата? Връщайте се на работа! Чакайте! Някой да ми покаже къде да отида. Къде е местопрестъплението?

Преобразяването на Бри бе впечатляващо. Дори стойката й се промени, докато крачеше към сградата. Изглеждаше делова и уверена, взела нещата в свои ръце — напомняше ми на самия мен. Ала все още си оставаше най-сексапилната жена, която някога съм срещал.