Нора Робъртс
Заговор в смъртта (7)

Седма глава

Макнаб откри в полицейските досиета още един бездомник, който бил убит в Париж. Черният му дроб липсвал, но трупът му бил полуизгризан от хищните котки, поради което не можеше да се определи дали операцията е била извършена като онези в Съединените щати. Все пак Ив прибави името на скитника към своя списък.

Взе дисковете със себе си — беше решила да работи вкъщи, докато чака завръщането на Рурк от Ню Лос Анджелис. Този път Съмърсет не я разочарова, а безшумно се появи във фоайето, миг след като тя затвори външната врата.

Тъмните му очи критично я огледаха, сетне икономът сбърчи аристократичния си нос.

— След като порядъчно закъсняхте, лейтенант, и не благоволихте да ме уведомите за плановете си, реших, че вече сте вечеряла.

Ив не беше хапнала нито залък след шоколадчето, което беше открила в бюрото си, но само сви рамене и свали якето си.

— И сама мога да си приготвя вечеря, приятел.

— Радвам се да го чуя. — Съмърсет намръщено я проследи с поглед, когато тя преметна якето си на перилото; правеше го ежедневно, защото знаеше, че това вбесява надутия иконом. — Защото изобщо не възнамерявам да се грижа за менюто ви, щом не ми съобщавате кога ще се приберете.

Младата жена наклони глава и изгледа от глава до пети високия, кокалест Съмърсет.

— Решил си да ми дадеш урок, а?

— Имате сътрудничка, лейтенант. Помолете я да ме информира за намеренията ви, за да мога да поддържам някакъв ред в този дом.

— И двете с Пийбоди имаме много по-важни дела, отколкото да те информираме.

— Делата ви не ме интересуват — високомерно заяви той. — Назначен съм за иконом и стриктно изпълнявам задълженията си. Записах в календара ви датата на благотворителния бал на Лекарския съюз. От вас се иска в петък в седем и половина да бъдете готова и в приличен вид… — Той многозначително огледа овехтелите й ботуши и измачканите й панталони, сетне добави: — … ако изобщо това е възможно.

Ив заплашително пристъпи към него.

— Да не си посмял да пипаш календара ми с гадните си пръсти!

— Рурк ме помоли да запиша датата и да ви напомня, че трябва да присъствате. — Той ехидно се усмихна.

Ив реши, че ще нахока Рурк, задето беше превърнал Съмърсет в куче пазач, което да я дебне.

— Забранявам ти да се бъркаш в работата ми!

— Изпълнявам единствено заповедите на Рурк.

— А пък аз не позволявам на нито един от двама ви да ме командва — заяви тя, тръгна нагоре по стълбата, обърна се и подхвърли: — Целуни ме отзад.

После всеки се уедини в апартамента си; и двамата смятаха, че са излезли победители в словесния двубой.

Ив отиде направо в кухнята; навярно щеше да се ужаси, ако знаеше, че Съмърсет нарочно е повдигнал въпроса за вечерята, надявайки се тя да се нахрани напук на него. В противен случай положително щеше да гладува и тази вечер.

Тя откри в менюто на автоготвача любимото си телешко задушено и си поръча огромна порция. Автоматът избръмча, потвърждавайки поръчката й; в този момент Галахад се промъкна между краката й.

— Сигурна съм, че вече си вечерял — промърмори младата жена, но щом отвори вратичката и ароматът на задушеното изпълни кухнята, котаракът пронизително измяука. Ив реши да му даде малко храна, за да не я оглуши. Галахад се нахвърли върху купата си, сякаш това беше мишка, която можеше да избяга.

Ив занесе чинията и чашата с кафе на бюрото си и разсеяно започна да се храни, докато преглеждаше данните, появяващи се на монитора. Инстинктът й подсказваше, че е на прав път, но все пак трябваше да получи файловете и снимките на другите жертви, за да може компютърът да потвърди предположенията й.

В картона на Спиндлър беше записано, че пациентката е имала болни бъбреци, увредени от някаква инфекция в детството й. Поради това й се налагало редовно да посещава болницата на улица „Канал“.

„Увредено сърце, увредени бъбреци“ — помисли си Ив. Беше готова да се обзаложи на месечната си заплата, че органите на хората, убити в Чикаго и Париж също са били увредени.

Следователно убиецът внимателно подбираше жертвите си в зависимост от органите, които са му били необходими. Ню Йорк, Чикаго, Париж… Доктор Смърт очевидно обичаше да пътува. Тя се питаше къде ли още е бил и каква ли ще бъде следващата му стъпка.

Може би той не живееше в Ню Йорк, а пътуваше по целия свят, както и до другите планети, за да подбира жертвите си. И все пак навярно някой го познаваше, знаеше за изключителния му талант.

Този човек беше зрял, заключи тя, мислено допълвайки психологическата му характеристика, съставена от доктор Майра. Освен това бе високообразован и с голям опит. Вероятно беше спасил живота на безброй пациенти. Какво ли го беше превърнало в убиец?

Дали беше загубил ума си? Не, лудият не е способен на такава прецизност. По-скоро причината беше неговата арогантност. Беше изключително високомерен и горд и беше надарен с изключителен талант. Извършваше блестящи операции, „опитните му зайчета“ неизменно бяха обитатели на бедняшките квартали.

Да, той положително гледаше на жертвите си като на опитни зайчета. Но точно какви бяха експериментите му и с каква цел ги извършваше?

Ив реши, че на всяка цена трябва да проучи работата на изследователския отдел на „Дрейк“.

Сигурна беше, че има някаква връзка между луксозния здравен център и бедняшката болница на улица „Канал“. Убиецът беше проучил пациентите, знаеше навиците им, познаваше заболяванията им.

Най-странното беше, че търсеше хора с увредени органи.

Тя се замисли, сетне поиска от компютъра да издири научни публикации и други данни, свързани с трансплантацията и реконструкцията на органи.

След около час думите започнаха да се сливат пред очите й. Главата й пулсираше от болка, след като непрекъснато трябваше да пита какво означават стотици термини и фрази. Никога нямаше да се справи сама. Необходим й беше консултант, който познаваше тази област или можеше да се запознае със специализираната литература и да й преразкаже за какво става дума.

Погледна часовника си и видя, че наближава полунощ — беше прекалено късно да се обади на Майра или на Морис. Те бяха единствените лекари, на които се доверяваше.

Тежко въздъхна и зачете поредната статия, публикувана в някакъв вестник през 2034 година. Внезапно видя нещо, което я накара да подскочи.

От клиниката „Нордик“ съобщават за голямо научно откритие.

„Доктор Уестли Френд, завеждащ изследователския отдел на клиниката «Нордик», който повече от две десетилетия е работил върху изграждането на изкуствени органи, съобщава за успешна операция, при която на пациента Х са били присадени сърце, бял дроб и бъбреци. Лекарите от клиниката заедно с колегите им от центъра «Дрейк» в Ню Йорк са посветили близо двайсет години на създаването на органи, които да бъдат масово произвеждани и напълно да заместват човешките.“

Авторът на статията коментираше, че революционното откритие ще допринесе за развитието на медицината, че вече за хирурзите нямаше да има неспасяеми пациенти. Въпреки че плодът се наблюдаваше още в утробата на майката и евентуалните дефекти се отстраняваха още преди раждането на детето, все пак се раждаха бебета с порок на сърцето. Възможно бе органът да се изгради, като се използват тъкани на пациента, ала това отнемаше време.

Откритието на Френд позволяваше болното сърце да бъде отстранено и веднага да бъде заместено с „орган на дълголетието“, както го наричаше докторът, който щеше да функционира повече от сто и двайсет години — средната продължителност на живота на повечето хора.

Най-любопитното беше, че тези органи можеха да бъдат рециклирани и присадени на друг пациент след смъртта на първоначалния им притежател.

Авторът завършваше статията с думите, че и двете болнични заведения са прекратили изследванията, свързани с възстановяването на органи, но продължават да работят за създаването на изкуствени сърца, бъбреци, бели дробове.

„Проектите за възстановяване на човешки органи бяха замразени преди двайсет години — досети се Ив. — А може би някой беше решил да поднови изследванията?“ Най-важното в случая беше, че имаше някаква връзка между клиниката „Нордик“ в Чикаго и центъра „Дрейк“ в Ню Йорк.

— Компютър, искам информация за доктор Уестли Френд от клиниката „Нордик“ в Чикаго.

Работя… Доктор Уестли Френд, лична карта №987-002-34-РФ, роден в Чикаго, Илинойс, на 15 декември 1992. Починал на 12 септември 2058…

— Починал ли е? Как е умрял?

Заключението е, че доктор Френд се е самоубил. Инжектиран си е смъртоносна доза приспивателно. Съпругата му се нарича Елън, синът му — Уестли младши, а името на дъщеря му е Клеър. Внуците…

— Стой — нареди Ив. В момента не я интересуваха биографичните данни. — Интересуват ме всички сведения, свързани със самоубийството.

Работя… Отказан ми е достъп. Информацията е секретна.

„Голяма работа!“ — каза си Ив. Утре сутринта щеше да се справи с този проблем. Стана, закрачи напред-назад и се замисли. Искаше да научи абсолютно всичко за доктор Уестли Френд, за изследванията му и за колегите му. Потръпна при мисълта, че може би ще й се наложи да пътува до Чикаго. Побърза да си напомни, че и преди беше посещавала този град и това изобщо не я беше притеснявало.

Но преди не я беше връхлитал кошмарният спомен.

Опита се да прогони лошите си предчувствия и реши да си налее още една чаша кафе. Все пак имаше известен напредък — беше установила общото между две болници в два различни града. Дали щеше да открие подобна клиника в Париж, а може би и в други градове?

Всъщност беше съвсем логично, нали? Престъпникът набелязваше опитното си зайче, сетне започваше опитите си. Работеше в прекрасно оборудвани лаборатории, където беше добре известен и никому не хрумваше да го попита с какво се занимава.

Невъзможно бе да експериментира или да се занимава с изследователска работа в прочуто здравно заведение. Та нали не е сам в лабораторията, нали трябва да представя отчети за дейността си, да спазва правилника на клиниката и да отговаря на въпросите на любопитните?

И все пак той крадеше човешки органи, като очевидно преследваше някаква цел.

Ив потърка уморените си очи и се отпусна в специалния стол за спане. Каза си, че ще си отдъхне само пет минути, междувременно ще обмисли новополучената информация. Затвори очи и моментално заспа. И засънува случилото се в Чикаго.

 

 

По време на обратния полет към Ню Йорк Рурк приключи всичките си служебни дела. Когато пристигна вкъщи, дори се чувстваше отпочинал. Предполагаше, че ще намери Ив в кабинета й — съпругата му избягваше да спи в огромното легло, когато той не беше до нея.

Потръпваше, като си представеше кошмарите, които я измъчваха по време на отсъствията му. През последните месеци се беше постарал така да уреди служебните си ангажименти, че да пътува колкото е възможно по-малко. Докато събличаше палтото си, си помисли, че го правеше не само заради Ив, а и заради себе си.

За пръв път в дома му го чакаше любима жена. Откакто тя се беше появила в живота му, вече не беше самотен. Беше щастлив, съсредоточаваше се повече върху работата си и беше доволен от дейността на многобройните си предприятия.

Жените, които беше имал преди Ив, го забавляваха, но никога не бяха успели да завладеят чувствата му.

„Любовта променя човека — реши той и се приближи до домашния скенер. — Когато човек е влюбен, всичко останало е второстепенно.“

— Къде е Ив? — попита.

Лейтенант Далас е в кабинета си.

— Така си и мислех — промълви Рурк и тръгна нагоре по стълбата. Любимата му съпруга продължаваше да работи… освен ако в пристъп на изтощение не беше решила да подремне на специалния стол. Знаеше, че всяко разследване завладяваше съзнанието й и тя не знаеше покой, докато не го приключеше.

Докато за пореден път отмъстеше заради мъртъвците.

От време на време той успяваше за малко да я накара да забрави проблемите си, да се отпусне. Освен това можеше… и се стараеше да й помага. С удивление беше установил, че полицейската работа му допада, харесваше му парченце по парченце да сглобява мозайката.

А може би умението му се дължеше на факта, че много години беше живял като човек, преследван от закона. За миг той изпита носталгия по отдавна отминалите времена и се усмихна.

Не съжаляваше за нищо, защото след различни житейски перипетии се беше озовал тук. И се беше запознал с Ив.

Зави по един от множеството коридори, прорязващи огромната къща, пълна с безценни произведения на изкуството, които беше придобил (по честен и не съвсем коректен начин) с течение на годините. Ив не разбираше страстта му към красивите и изящни вещи. Не проумяваше, че когато той ги купуваше, колекционираше и дори подаряваше, все повече се отличаваше от момчето, скитащо из мръсните улички на Дъблин, което не притежаваше нищо, освен ума и смелостта си.

Спря на прага на кабинета и се загледа в съпругата си — неговото най-голямо съкровище — която спеше на стола, без дори да се съблече и да свали кобура с оръжието си. Под очите й имаше сенки, синината на скулата й беше станала още по-голяма. Умората на Ив го тревожеше не по-малко от доказателствата за опасната й професия, но знаеше, че никога не ще успее да я промени, да я накара да се раздава по-малко.

Галахад, който се беше излегнал на скута й, се събуди и втренчи в Рурк разноцветните си очи.

— Пазиш ли я, приятелю? — промърмори младият мъж. — Сега ще те отменя.

Усмихна се и пристъпи към стола, но лицето му се изопна, когато Ив застена, размаха ръце, сетне изхлипа.

Той я грабна в прегръдките си, а младата жена започна отчаяно да се съпротивлява и закрещя:

— Недей! Не ме измъчвай отново!

Гласът й беше тънък и безпомощен като на дете и Рурк почувства как сърцето му се свива от мъка.

— Успокой се, скъпа. Никой няма да ти причини зло. Вкъщи си, Ив, у дома си. Аз съм при теб… — Най-ужасяващо беше, че жената, която ежедневно се сблъскваше със смъртта, беше изтезавана от кошмарите си. Сложи я на коленете си я залюля. — Нищо не може да ти се случи, когато си с мен.

Тя потръпна и се събуди. Беше потънала в пот, цялата трепереше, задъхваше се. След миг долови познатото ухание, което се излъчваше от Рурк, усети милувките му, чу гласа му и прошепна:

— Добре съм. Нищо ми няма.

Срамуваше се, задето още се чувстваше слаба и изплашена, сякаш кошмарът я преследваше и след събуждането й. Опита се да отблъсне Рурк, но той още по-силно я притисна към себе си и промълви:

— Позволи ми да те подържа в прегръдките си. Прегърни ме и ти.

Ив се подчини; сгуши се в ръцете му, докосна с устни шията му и остана неподвижна, докато престана да трепери.

— Добре съм — повтори, и този път казваше истината. — Не се тревожи. Сънувах кошмар — това е всичко.

Рурк започна да масажира раменете й и почувства колко е напрегната.

— Май този път си сънувала нещо по-различно. — Ив само сви рамене, а той я отдръпна от себе си и я погледна в очите. — Разкажи ми го.

— Ами… стори ми се, че се намирах в друга стая… — Дълбоко си пое въздух и продължи: — Не знам защо, но бях сигурна, че се намирам в Чикаго. В стаята беше студено, в стъклото на прозореца имаше пукнатина. Бях се скрила зад някакъв стол, но когато се прибрах, баща ми ме откри и отново ме изнасили. Нали знаеш, сънищата ми са почти еднакви и не ми подсказват нищо ново.

— Фактът, че знаеш какво се е случило, не намалява страданията ти.

— Прав си. А сега ме пусни. — Тя стана и започна да се разхожда из кабинета. — Открихме още един труп в Чикаго — по всичко личи, че извършителят е онзи, който е очистил бедния Снукс. Навярно затова сънувах, че се намирам в Чикаго. Бъди спокоен, ще се справя.

— Знам. — Той също се изправи, приближи се до нея и сложи ръце на раменете й. — Но сега сме заедно и искам да ти помогна.

Понякога прекалената му загриженост дразнеше Ив, друг път я трогваше.

— Още не съм свикнала с вниманието ти, Рурк. — После сложи длани върху ръцете му и добави: — Все пак се радвам, че те виждам.

— Донесох ти подарък.

— Нали те помолих да престанеш с подаръците! — По гласа й личеше, че чашата на търпението й е преляла и че съпругът й не го чака нищо добро. Той неволно се усмихна и целуна трапчинката на брадичката й, сетне се обърна и взе куфарчето си, което беше захвърлил, когато чу стенанията на съпругата си.

— Сигурен съм, че този ще ти хареса.

— Трябва да наема склад, за да побера всичко, което си ми купил досега. Искрено те съветвам да престанеш.

— Защо? Доставя ми удоволствие.

— Но аз се чувствам… — Тя смаяна замълча при вида на това, което съпругът й извади от куфарчето. — По дяволите, какво е това?

— Според мен е котка. — Рурк се засмя и й подаде плюшеното животинче. — Според мен нямаш достатъчни играчки, лейтенант.

Ив неволно се изкиска и възкликна:

— Прилича на Галахад. — Прокара пръст по муцунката на животинчето и добави: — Дори очите й са с различен цвят като неговите.

— Честно казано, специално помолих да имат предвид тази малка подробност. Знаеш ли, когато я видях, си казах, че непременно трябва да я имаме.

Ив се усмихваше и милваше плюшеното животинче. Никога не й беше хрумвало, че през живота си не беше притежавала кукла или играчка, ала Рурк се беше досетил.

— Изглежда глупаво, нали?

— Бива ли да говориш така за нашето дете? — шеговито я упрекна той и погледна към Галахад, който отново се беше настанил на стола и ги наблюдаваше с присвити очи. Сетне презрително вирна опашка и започна да „се мие“ с лапички. — По-голямото дете ревнува — промърмори Рурк.

Ив постави играчката върху бюрото си.

— Може би ще се обикнат, когато се опознаят.

— А сега е време за сън — намръщи се той, като видя, че съпругата му възнамерява отново да седне пред компютъра. — След като се наспиш, ще бъдеш много по-работоспособна.

— Може би си прав. Главата ме заболя от тези медицински термини. Знаеш ли нещо за изкуствените органи от серията „Нов живот“?

Той вдигна вежда, но Ив така се беше замислила, че не забеляза изненадата му.

— Може би знам. Утре ще поговорим по този въпрос. Хайде да си лягаме.

— И без това сега не мога да се обадя на никого. — Тя потисна нетърпението си, съхрани информацията и изключи компютъра. — Може би ще се наложи да пътувам, за да разговарям лично с колегите, които са разследвали другите убийства.

Рурк кимна и я поведе към вратата. Нямаше да й позволи да замине сама за Чикаго, щом градът й навяваше такива кошмарни спомени.

 

 

Тя е събуди призори и с изненада откри, че беше спала непробудно, а сега се чувстваше изключително бодра. В съня си се беше притиснала към съпруга си и беше обвила бедрата си около него, сякаш го беше вкопчила в капан. Обикновено той ставаше много рано и Ив никога не го откриваше до себе си, ето защо сега се наслаждаваше на допира на мускулестото му тяло.

„Кожата му е толкова гладка, толкова… вкусна“ — помисли си и го целуна по рамото. Лицето му беше така красиво, че всеки път, когато го погледнеше, дъхът й спираше. Бяха женени почти година, но още не можеше да повярва, че този мъж с чувствени устни и гъсти черни ресници й принадлежеше.

Внезапно го пожела, тялото й като че се възпламени, сърцето й затуптя. Предчувстваше удоволствието от ласките му, щастлива беше, че той отвръща на любовта й с още по-голяма любов.

Венчалната й халка проблесна на светлината, проникваща през прозореца над леглото, когато тя повдигна главата му. Топлите му устни се отвориха, езиците им се докоснаха.

Нежно се милваха, постепенно страстта им се разгаряше, въпреки че всеки познаваше тялото на другия. Рурк чувстваше, че сърцето му сякаш ще изскочи от гърдите му, но се стараеше да не бърза. Ръката му намери центъра на насладата на Ив и тя застена — струваше й се, че лети към връх, който искри като вино под слънчевите лъчи. Виковете й на наслада се смесиха с неговите.

Цялото й тяло пулсираше от желанието да се отдаде на Рурк; болката в сърцето й беше сладка като сълза.

Изви гръбнак, повдигна бедрата си и прошепна името му, когато той проникна в нея. Като че се озоваха в океан, вълните прииждаха и се отдръпваха. Рурк потърси устните й и безкрайната му нежност я обгърна.

Той почувства как Ив отново полетя към невидимия връх, бедрата й се стегнаха около кръста му, цялата потръпна. Удоволствието, което беше изписано на лицето й, накара сърцето му да се свие, сякаш любовта беше смъртоносен куршум. Тя не откъсваше поглед от него, въпреки че кехлибарените й очи потъмняха.

„И двамата сме безпомощни“ — помисли си Рурк, впи устни в нейните и позволи на страстта да го завладее изцяло.

 

 

Ив побърза да вземе душ и си помисли, че отдавна не се е чувствала толкова бодра и в добро настроение. Когато спря водата, чу приглушения глас на говорителката, която съобщаваше сутрешните новини по телевизията. Представи си как Рурк ги слуша с половин ухо, докато преглежда борсовите сведения и пие първата си чаша кафе.

„Прилича на всеки друг примерен съпруг“ — насмешливо си помисли тя и побърза да влезе в кабинката за изсушаване. Когато се върна в спалнята, видя точно онази гледка, която си беше представяла: съпругът й пиеше кафе и се взираше в монитора на компютъра, докато Надин Фарст от Канал 75 четеше новините.

Когато видя Ив, той се усмихна и отбеляза:

— Изглеждаш отпочинала, лейтенант.

— Действително се чувствам добре, но е крайно време да се залавям за работа.

— Струва ми се, че вече добре поработихме.

Тя се обърна и лукаво го изгледа.

— Май трябваше да уточня, че имам предвид служебните дела.

— И в това отношение мога да ти помогна. — Рурк замълча, докато тя облече бяла риза и набързо я закопча. — Според метеоролозите днес се очаква застудяване. Ще замръзнеш с тази дреха.

— Не бой се, няма да бъда на открито — промърмори Ив, когато той й подаде син вълнен пуловер. — Много си досаден, приятелю.

— Нямам друг избор. — Рурк поклати глава и оправи яката на ризата й. — Ще поръчам закуска.

— Ще хапна в управлението.

— По-добре закуси тук, за да поговорим. Снощи спомена продуктите от серията „Нов живот“.

— А-ха. — Тя смътно си спомняше, че го беше питала за тези продукти, но тогава беше уморена до смърт и все още бе под влиянието на кошмарния сън. — По-късно ще се занимая с тях. Научих, че са изкуствени човешки органи, изработвани от тъкан, която е открита от учените в клиниката „Нордик“. Предполагам, че имат някаква връзка с кражбите на органи, които разследвам в момента.

— В такъв случай и двамата с теб ще имаме неприятности. От пет години съм собственик на фирмата „Нов живот“.

— Да му се не види! — беше единственото, което успя да каже тя.

— Очаквах подобна реакция. Но нали те предупредих, че една от моите компании произвежда изкуствени органи?

— Защо винаги твоя компания е замесена в случаите, с които се занимавам?

— Нямам представа. По-добре седни и ми разкажи как стигна до „Нов живот“, а аз ще ти предоставя пълна информация за фирмата.

Ив нервно разроши косата си, после си каза, че Рурк не е заслужил гнева й. Тежко въздъхна и измъкна панталоните си от гардероба, като мърмореше:

— Ще се опитам да погледна нещата откъм добрата им страна. Поне информацията, която ще получа, ще бъде достоверна и не ще губя излишно време. — Тя навлече панталоните си и все пак не успя да сдържи гнева си. — По дяволите, защо трябва да притежаваш всичко?

Рурк се позамисли, сетне се усмихна.

— Защото ми доставя удоволствие. Но това е тема на друг разговор. Сега искам да закуся.

Поръча и за двамата вафли, пресни плодове и още кафе, после се облегна на стола.

Ив остана права и намръщено го наблюдаваше.

— Отново те питам — защо трябва да притежаваш всичко?

— Защото имам възможност, скъпа моя. Изпий си кафето. Дано след това настроението ти да се подобри.

— Не съм в лошо настроение, а ти престани да се отнасяш с мен като с глупачка. — Все пак тя седна и взе чашата си. — Разкажи ми нещо повече за производството на изкуствени органи.

— Това е много доходен бизнес. Компанията „Нов живот“ се занимава и с изработването на изкуствени крайници. Интересуват ли те счетоводните данни?

— Не в момента, но сигурно ще ми потрябват. Използвате ли като консултанти лекари?

— Така мисля, въпреки че работата изисква по-скоро технически познания. — Той сви рамене. — И в момента имаме изследователски отдел, но основните продукти са били усъвършенствани години преди да купя компанията. Какво общо има „Нов живот“ с твоето разследване?

— Методът за масово производство на изкуствени органи е бил разработен в клиниката „Нордик“ в Чикаго; специалистите от „Нордик“ работят съвместно с „Дрейк“. И в двата града са открити мъртъвци с липсващи органи. Натъкнахме се на трето подобно убийство в Париж. Искам да разбера дали и там има медицински център, който се занимава с трансплантации. Уестли Френд е работил предимно с продуктите на „Нов живот“.

— Нямам информация за медицински център в Париж, но веднага ще я получа.

— Познаваш ли доктор Уестли Френд?

— Бегло. Беше в съвета на директорите на „Нов живот“, когато купих компанията, но съм разговарял с него само служебно. Подозираш ли го?

— Самоубил се е миналата есен, следователно е извън подозрение.

— О, не знаех.

— Доколкото разбрах от материалите, които прегледах, той е бил шеф на екипа, разработил технологията за масово производство на органи. Когато те започнали да се прилагат, възстановяването на човешки сърца, бъбреци и бели дробове било преустановено. Може би някой е решил да го възобнови.

— Едва ли, защото процесът отнема много време и средства. Възстановяването на органи е икономически неизгодно. Производствената цена на изкуственото сърце е около петдесет долара, а продажната — два пъти по-висока. Добавяме хонорара на хирурга и таксата, която клиниката взима за операция, и излиза, че всеки пациент може да има ново сърце със стогодишна гаранция срещу по-малко от хиляда долара.

— Представи си, че в клиниката се извършва възстановяване на органи. Тогава цялата печалба отива в ръцете на собствениците й.

Рурк се поусмихна.

— Браво, лейтенант, разсъждаваш много логично. Надявам се това да те убеди, че главните акционери на „Нов живот“ едва ли биха подкрепили подобен план.

— Освен ако знаят, че ще спечелят много пари. Все пак ще започнем от тази компания. Интересува ме всичко около продажбата й, например от кого си я купил. Необходим ми е списък на служителите в изследователския отдел, както и на медицинските консултанти.

— Ще имаш цялата информация след около час.

Ив понечи да му каже, че това е работа на полицията, но се отказа — не разполагаше с достатъчно време, затова трябваше да забрави принципите си.

— В такъв случай няма да е зле да изровиш засекретените данни за Френд. Самоубийството му изглежда… прекалено „удобно“.

— Ще ги имаш.

— Благодаря. Странното е, че и в двата случая престъпникът е избирал жертви с увредени органи. Обзалагам се, че и с другите мъртъвци е същото. Сигурно има някаква причина.

Рурк замислено отпи от кафето си, сетне промълви:

— Ако убиецът е практикуващ лекар, много по-лесно би било да краде увредени органи, които се отстраняват по време на законна операция.

— Прав си. Наистина няма логично обяснение за действията му — промърмори Ив и се нервира, че снощи умората й беше попречила да забележи тази слабост в теорията си. — Нямам представа каква е процедурата, но предполагам, че е необходимо съгласието на донора или на най-близките му роднини, пък и медицинският център, който и да е той, навярно отпуска средства за извършване на експериментите или изследванията, извършвани от престъпника. Следователно съществуват писмени доказателства, а ние трябва да ги открием. — Тя забарабани с пръсти по коляното си и добави: — Член си на директорския съвет, нали? Каква е политиката на „Дрейк“? Правят ли се изключително рисковани или радикални опити?

— Към центъра има първокласен научен отдел, а директорите са изключително консервативни. Всяка дейност предварително се подлага на дебат, до решение се стига след ожесточени спорове. После идва ред на адвокатите, сетне на хората от рекламния отдел, които решават как да съобщят на медиите за новата програма.

— Следователно процесът е много сложен, нали?

— Да. — Той иронично се усмихна. — Сложно е всичко, което се ръководи от комитет. Бюрокрацията, скъпа моя, забавя дори идеално работещия механизъм.

— А може би този човек е получил отказ, когато е предложил проекта си, затова е решил да действа самостоятелно. — Тя отново прокара пръсти през косата си и отмести чинията си. — Време е да тръгвам.

— Не забравяй, че довечера сме поканени на благотворителния бал на „Дрейк“.

Лицето й помръкна.

— Не съм забравила.

— Не прави такива тъжни физиономии, миличка. — Рурк я хвана за ръката, притегли я към себе си и я целуна. — Ще ти се обадя, щом получа необходимите ти сведения.

Ив излезе, а той отпи от кафето си и си помисли, че този път съпругата му няма да закъснее за празненството. Сега за нея благотворителния бал беше част от работата й.