Нора Робъртс
Заговор в смъртта (20)

Двайсета глава

В продължение на четири часа тя ту спеше, ту изпадаше в безсъзнание. Не си спомняше как бяха стигнали до вкъщи и как се беше озовала в леглото. И за щастие на всички не си спомняше как по молба на Рурк омразният й Съмърсет я беше прегледал и беше заявил, че й е необходима почивка.

Когато се събуди, главата още я болеше, но вече не й се повдигаше и не трепереше.

— Можеш да вземеш таблетка против главоболието.

Тя примигва, за да проясни погледа си и се втренчи в синьото хапче, което той й подаваше.

— Какво?

— Вече можеш да вземеш болкоуспокояващо. Хайде, глътни го.

— Не искам да пия никакви лекарства…

Беше принудена да млъкне, тъй като той насила сложи таблетката в устата й и й нареди:

— Гълтай!

Ив се намръщи, но машинално се подчини, сетне промърмори:

— Добре съм… мина ми вече.

— Разбира се. Тогава да отидем да потанцуваме.

Ив седна, опитвайки се да преодолее замайването.

— Някой видя ли как припаднах?

— Не. — Той нежно я помилва. — Репутацията ти на кораво ченге е ненакърнена.

— Слава богу, че поне това е наред. Знаеш ли, умирам от глад.

— Не се учудвам. Майра каза, че си повърнала всичко, което си яла през последните двайсет и четири часа. Не се сърди, че й се обадих — добави той, когато забеляза гримасата й. — Исках да разбера какво са ти сторили.

Ив видя гневните пламъчета в очите му, лицето му, изопнато от тревога, помилва страната му и промълви:

— Нали не ми се сърдиш?

— Не. Не можеше да постъпиш по друг начин.

Тя се усмихна и отпусна глава на рамото му.

— Побеснях, като те видях пред кабинета на Майра най-вече защото се зарадвах, че си дошъл.

— Кога ще бъдат готови резултатите?

— След ден-два. Не ми се мисли за това. Имам предостатъчно работа, докато… Хей, къде са дрехите ми? В джоба на джинсите ми имаше диск.

— Този ли? — Рурк й подаде диска, който беше поставил на нощното шкафче.

— Да. Майра ми позволи да го открадна от кабинета й. На него е записан докладът й, съдържащ психологическия профил на престъпника или престъпниците. Трябва да го прочета. — Тя отмести завивките. — Фийни вече трябва да е получил диска, който му изпратихме. Ако е успял да разпита Уо, Пийбоди ще ми съобщи какво се е случило.

Скочи от леглото и започна да се облича. Още беше много бледа, под очите й имаше огромни сенки. Рурк си помисли, че главоболието й е поотслабнало, което означаваше, че вече нищо не можеше да я спре. Примирено я попита:

— Къде ще работим?

— В моя кабинет — промърмори Ив, докато ровеше в чекмеджето за някое скрито шоколадче.

— Хей! Ще го изядеш след вечеря. — Той грабна шоколадчето от ръката й.

— Ама и ти си един… — Ив подкупващо му се усмихна. — Спомни си колко ми беше зле. Няма ли да ме поглезиш?

— Нали мразиш да те обграждам с грижи.

— Май започнах да свиквам — промълви тя, докато излизаха от спалнята.

— Забранявам да ядеш шоколад преди вечеря. Ще поръчам пилешка супа — казват, че била като панацея — за всичко. — Когато влязоха в нейния кабинет, продължи: — Щом се чувстваш по-добре, донеси супата, а аз ще разпечатам доклада на Майра.

Ив се намуси. Главоболието й още не беше напълно преминало, повдигаше й се, чувстваше се изтощена. Докато вървеше към кухнята, си помисли, че понякога грижите му й досаждаха — караше я да си легне и бдеше над нея като куче пазач. А сега, когато й се искаше да я поглези, той се държеше така, сякаш нищо не й се бе случило. Но ако се оплачеше, щеше да й се подиграе.

Беше попаднала в собствения си капан. Извади от автоготвача купичка, от която се вдигаше ароматна пара и реши да се престори на обидена.

След първата лъжица й се прииска да се разплаче от облекчение — мигновено се почувства по-добре. Отново поднесе лъжицата към устата си, без да обръща внимание на котарака, който, привлечен от благоуханието, се увърташе около краката й. Неусетно беше изяла супата си. Съзнанието й се беше прояснило, настроението й се повиши. Облиза лъжицата и се обърна към Галахад:

— Защо той винаги е прав?

— Това е един от талантите ми — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на вратата и самодоволно се усмихваше. — Вече не си толкова бледа, лейтенант. Както виждам, имаш добър апетит, сигурно главоболието ти е преминало. — Погледна към празната й чиния. — Къде е моята супа?

Тя реши да му отмъсти заради самодоволния му вид. Отмести празната чаша, взе втората от автоготвача и отново започна да се храни.

— Нямам представа. Може би Галахад е изял порцията ти.

Рурк се засмя, наведе се и вдигна котарака, който възмутено замяука.

— Е, приятелю, щом жена ми е такава лакомница, сами трябва да се погрижим за себе си. — Той програмира автоготвача, докато Ив го наблюдаваше, после му подхвърли:

— Къде ми е шоколадчето?

— Не знам. — Рурк сложи едната чиния на пода, а Галахад с един скок се озова пред нея. — Може би котаракът го е изял. — Взе своята чиния и излезе.

Ив го последва в кабинета, като мърмореше:

— Имаш страхотен задник, шампионе. А сега се разкарай от стола ми.

Рурк се ухили.

— Ела да седнеш на скута ми, любима.

— Нямам време за перверзните ти игри. — Тъй като съпругът й не помръдна, тя се настани до него, втренчи се в монитора и отбеляза: — Не обръщай внимание на фразите и думите, които използват всички психоаналитици, въпреки че в случая те са много важни. Майра пише, че престъпникът е зрял човек, надарен с изключителна интелигентност, който умее да се владее и е методичен в работата си.

— Всичко това отдавна ти е известно, нали?

— Да, но заключението й ще помогне в съда, освен това потвърждава, че при разследването сме избрали вярната посока. Престъпникът се мисли за Бог, притежава отлични медицински познания и е великолепен хирург. Този човек е едновременно лечител и убиец. — Ив се намръщи, приведе се към монитора и продължи: — Нарушил е клетвата да не причинява зло никому и се е поставил извън лекарската професия. Сигурна съм, че е практикуващ хирург или някога е бил такъв. Професионализмът и умението, с които са извършени операциите, подсказват, че той продължава да оперира — спасява живота на едни пациенти, облекчава страданията на други. Той е лечител.

Но едновременно с това причинява смърт, пренебрегвайки правата на жертвите си, както и Хипократовата клетва. Той е и убиец, който действа решително, без да изпитва никакви угризения, който напълно осъзнава какво прави. Навярно оправдава деянията си, свързвайки ги по някакъв начин с медицината. Избира болни, стари, умиращи хора. За него те са само тела, в които се намират органите, които всъщност са му необходими — предположението ми се доказва от вниманието, с което той отстранява „образците“. Навярно гледа на жертвите си като на епруветки в лабораторията — ако някоя се счупи, веднага я заменяш с друга. — Тя се облегна назад и повтори: — Двойствена природа.

— Нещо като историята за доктор Джекил и мистър Хайд — намеси се Рурк. — Лекарят, отдаден на професията си и злата сила в него, която взема превес и го кара да убива.

— Кого?

— Обречените, невинните. А накрая и себе си.

— Прекрасно. — Очите й бяха като ледени висулки. — Краят ми допада. Очевидно не става въпрос за раздвояване на личността, нали?

— Не. Майра говори за двете страни на една и съща монета. Във всекиго от нас живеят едновременно доброто и злото — важното е кое ще надделее.

— Сега не е моментът за философски разсъждения. — Тя стана — трябваше да се движи, докато размишляваше.

— Но нали всичко се свежда до възгледите на този човек… или на тази жена. Убива, защото има възможност, защото иска. От медицинска гледна точка жертвите му нямат никакво значение.

Ив се обърна и го изгледа.

— Ето че пак стигнахме до органите и онова, за което са му били необходими. Навярно престъпникът се стреми към славата, която ще спечели, ако успее да възстанови увредените органи, да подмлади пациентите или да излекува някого от заболяване, което досега се е смятало за неизлечимо? Навярно е открил или си въобразява, че е открил начин да възстанови напълно увреден орган.

— Историята с доктор Франкенщайн се повтаря. Той е бил едновременно гений и безумец, който е бил унищожен от собственото си творение. Което ми подсказва, че престъпникът не е само хирург, но учен и изследовател.

— И политик. По дяволите, трябват ми повече сведения за Френд, искам да разбера какво е научил Фийни от разпита на Уо.

— Защо не си ми казала досега? Разпечатка ли предпочиташ или видеозапис?

Ив престана да се разхожда, сякаш се беше блъснала в невидима стена.

— Не ще можеш да проникнеш във файловете със записа от разпита.

Рурк престорено гневно възкликна:

— Не знам защо се примирявам с непрекъснатите ти обиди. Признавам, че ще ме улесниш, ако ми дадеш номера на файла, датата и часа на провеждане на разпита, но мога да се справя и без тези подробности.

— Боже мой! — Тя уморено потърка челото си. — Не искам да узная как ще го направиш, нито ще остана тук да те наблюдавам.

— Целта оправдава средствата, скъпа.

— Ще донеса кафе — промърмори тя.

— По-добре изпий чаша чай — за днес са ти достатъчни стимулантите. Донеси и на мен. Информацията за самоубийството на Френд ще се появи на монитора на стената.

Ив тръгна към кухнята, като се питаше: „Какво правя? Готова ли съм да прекрача границата на закона, за да заловя престъпника?“

Отговорът й беше положителен. Точно когато посегна към видеотелефона, се разнесе звън.

— Тук Далас.

— Лейтенант, нямаме време за губене. — Лицето на Пийбоди беше сурово. — Рано сутринта Луиз е била нападната в болницата. Получихме съобщението преди няколко минути. Не знам подробности, но разбрах, че била приета в „Дрейк“ и че положението й било критично.

— Веднага тръгвам.

— Още нещо. Уо също е в „Дрейк“. Направила е опит да се самоубие. Лекарите не дават големи надежди за живота й.

— Само това ни липсваше! Успяхте ли да я разпитате?

— Не. Още не сме открили Вандерхавен, но арестувахме Йънг.

— След няколко минути ще бъда в „Дрейк“.

— Няма да ви разрешат да видите нито Уо, нито Луиз.

— Идвам — повтори Ив и прекъсна връзката.

 

 

Когато стигна до сестринската стая в интензивното отделение, жена с бяла престилка й препречи пътя.

— В коя стая е Луиз Димато? Какво е състоянието й? — нетърпеливо попита Ив.

Сестрата я изгледа.

— Роднина ли сте й?

— Не.

— Извинете, но мога да давам сведения само на най-близките роднини и на полицията.

Ив машинално посегна към джоба си, сетне гневно стисна юмрук като се досети, че значката й е отнета.

— Тогава ме осведомете за състоянието на доктор Тая Уо.

— Нямам право, госпожо.

Ив си пое въздух, беше готова да обсипе сестрата с нецензурни думи. В този момент се намеси Рурк:

— Сестра Саймънс, с доктор Уо сме в директорския съвет на тази клиника. Ще бъдете ли така любезна да съобщите на лекуващия й лекар, че искам да разговарям с него? Казвам се Рурк.

Жената се облещи и се изчерви.

— Рурк ли? Да, сър. Веднага, сър. Чакалнята е отляво. Веднага ще се свържа с доктор Уейвърли.

— Междувременно открийте и полицай Пийбоди — намеси се Ив, а сестрата я погледна накриво.

— Нямам време…

— Бъдете така любезна — прекъсна я Рурк, а Ив си помисли, че съпругът й щеше да спечели милиони, ако можеше да съхранява в шишенца чара си и да го продава на хората, които съдбата не беше ощастливила като него. — Непременно трябва да разговаряме с полицай Пийбоди. Ние със съпругата ми — той постави ръка върху рамото на Ив — сме много разтревожени.

Сестрата изгледа Ив от главата до петите, сякаш не можеше да повярва, че тази небрежно облечена жена беше съпруга на прочутия Рурк.

— Разбира се. Ще имам грижата да я открия.

— Както я беше подхванал, трябваше да я помолиш да ти целуне краката — гневно промърмори Ив, когато сестрата се отдалечи.

— Нали бързаше, скъпа? — промълви той в отговор.

Чакалнята беше празна. Телевизорът беше настроен на канал, по който излъчваха някакъв нов комедиен сериал. Ив не погледна към екрана, нито към каната, която навярно съдържаше отвратително кафе.

— Подкупих я, а сега животът й е в опасност, Рурк. Използвах парите ти, за да я накарам да ми даде сведения, до които не можех да се добера.

— Ако е вярно, тя е направила своя избор, а животът й е застрашен не от теб, а от нападателя й.

— Беше готова на всичко, за да обнови бедняшката болница. — Ив притисна клепачите си. — Използвах я, за да приключа разследване, с което дори нямам право да се занимавам. Ако се случи непоправимото, смъртта й ще тежи на съвестта ми.

— Отново ще ти напомня, че не си виновна за случилото се с нея. Продължиш ли да си го въобразяваш, ще се провалиш. — Кимна, когато тя отпусна ръце. — Нямаш право на провал, след като си стигнала почти до края. Престани да се самообвиняваш и направи онова, което най-добре умееш — открий отговора на загадката.

— Но първо ми отговори какво си сторила, та племенницата ми е в кома? — Кагни влезе в стаята, лицето му беше мрачно. — Какво правиш тук? Въвлякла си Луиз в игра, която не я засяга, изложила си я на опасност, за да постигнеш собствените си цели. Докато е „шпионирала“ заради теб, тя е била нападната и сега се бори за живота си.

— Какво е състоянието й? — попита Ив.

— Как си посмяла да дойдеш тук? За мен ти си убийца и корумпирано ченге. Не можеш да ме заблудиш, каквото и да прави приятелката ти от телевизията, за да манипулира обществеността.

— Кагни. — Гласът на Рурк беше едва доловим като мъглата в Ирландия. — Разбирам тревогата ти и ти съчувствам, но внимавай какви ги дрънкаш на жена ми.

— Може да говори каквото си иска. — Тя застана между тях. — Аз също. Възхищавам се от смелостта и жертвоготовността на Луиз. Отказала се е от прекрасната длъжност в твоята клиника за богаташи и е избрала да върви по свой път. Приемам, че донякъде съм виновна за сегашното й състояние. Но мисля, че и ти имаш вина.

— Не й беше мястото в онази болница. — Красивото му лице беше изопнато, очите му бяха хлътнали в орбитите си. — Способна лекарка като нея не биваше да пропилява таланта си и да се занимава с измета, с бездомниците, повечето от които умират като кучета по улиците.

— Хора от измета на обществото, чиито органи могат да бъдат извадени, нали?

Очите му сякаш изгаряха лицето й.

— Хората, на които няма да им мигне окото да убият една млада жена, за да я ограбят, или за да откраднат лекарствата, необходими им да поддържат жалкото си съществуване. Мисля, че добре ги познавате, защото и двамата произхождате от измета на обществото.

— Мислех, че лекарите не разделят пациентите си на бедняци и богаташи, че единствената им цел е да спасяват човешкия живот.

— Всъщност е точно така. — Уейвърли влетя в чакалнята, престилката му се развяваше. — Колин, не си на себе си. Отиди да си починеш. Правим всичко, което е по силите ни.

— Ще остана при Луиз.

— Недей. — Уейвърли сложи ръка на рамото му, погледът му беше съчувствен. — Поне си почини в специалното помещение за персонала. Обещавам да те повикам, ако настъпи някаква промяна. Племенницата ти ще се нуждае от теб, когато дойде в съзнание.

— Да… прав си. Да. — Той докосна слепоочието си, ръката му трепереше. — Изпратих сестра ми и съпруга й у нас… в моя дом. Трябва да се прибера и да ги окуража.

— Точно така. Ще ти се обадя.

— Благодаря ти. Знам, че Луиз е в ръцете на най-добрия специалист.

Уейвърли го изпрати до вратата, като му шепнеше нещо, сетне се обърна към Ив и Рурк.

— Потресен е. Въпреки опита си, всеки от нас е неподготвен, когато се случи нещастие с негов близък.

— Сериозно ли е ранена Луиз? — попита Ив.

— Имаше фрактура на черепа, сериозен кръвоизлив. Операцията беше успешна. През равни интервали проверяваме за мозъчни увреждания. Надяваме се състоянието й да се подобри.

— Идвала ли е в съзнание?

— Не.

— Ще ни разкажете ли какво се е случило?

— Тези подробности ще научите от полицията. Не биваше да ви съобщавам и за състоянието й. Извинете, но ще ви оставя. Почти не се отделям от леглото на Луиз.

— Ами доктор Уо?

Умореното му лице сякаш се сбръчка.

— Тая почина преди няколко минути. Дойдох да съобщя на Колин, но не исках допълнително да го обременявам. Надявам се да разберете състоянието му и да го извините.

— Трябва да разбера какво се е случило с нея — промълви Ив на съпруга си, когато останаха сами. — По какъв начин се е самоубила, кой и кога я е открил. По дяволите, дори не знам кой ще разследва убийството й.

— Открий някой, който да ти го съобщи.

— Как да… — Тя млъкна. — Дай ми портативния си видеотелефон.

Той се подчини и се усмихна.

— Поздрави Надин от мен. Ще се погрижа да открият Пийбоди.

— Умник! — промърмори Ив и се обади на репортерката от Канал 75.

— Далас, избягваш ме дни наред. Какво става? Добре ли си? Създават ли ти още ядове онези тъпанари шефовете ти? Гледа ли филма ми? След излъчването му бяхме затрупани с обаждания на зрители.

— Нямам време да отговарям на въпросите ти. Свържи се с твоя човек в патологоанатомичното отделение. Искам да науча всичко относно Тая Уо, която се е самоубила. Ще я закарат в моргата след по-малко от час. Интересувам се как и кога се е самоубила, кой я е намерил и е съобщил в полицията, кой ще води разследването… с една дума — всичко.

— Не ми се обаждаш по цели дни, после искаш всичко. Кой ти каза, че имам човек в моргата? — с престорено негодувание добави тя. — Подкупването на служебни лица е забранено.

— Май забрави, че в момента не съм ченге. Не разигравай цирк, Надин, всяко забавяне ще бъде фатално. Почакай, можеш ли да научиш нещо за тъмните сделки на един сенатор?

Надин се разсмя и отговори:

— Подценяваш ме, миличка, освен това задачата ми ще бъде много лесна. Няма сенатор без кирливи ризи.

— Браво. Интересува ме становището на тази личност по въпроса с присаждането на изкуствени органи. Обади ми се вкъщи или по видеотелефона на Рурк.

— Не зная номера му. Има неща, които дори аз не мога да науча.

— Съмърсет ще те осведоми. Благодаря.

— Почакай! Добре ли си? Искам да…

— Извинявай, нямам време. — Тя прекъсна връзката и се затича към вратата. На прага се сблъска със сътрудничката си и й се сопна: — Къде беше? Не ти ли предадоха, че те търся?

— Възникна малък проблем, Фийни ме изпрати да науча подробности за Уо, която почина преди петнайсет минути. Любовницата й беше там и изпадна в истерия. Едва успяхме с двама санитари да я удържим, за да й инжектират приспивателно.

— Мислех, че Уо живее сама.

— Оказа се, че тайно е имала любовница, която се прибирала вкъщи и намерила приятелката си натъпкана със сънотворни.

— Кога е било това?

— Преди един-два часа. Научихме, след като дойдохме за Луиз. Картрайт мисли, че смъртта е настъпила при съмнителни обстоятелства, но според мен е самоубийство… Ще рискувам да опитам това кафе. — Тя се приближи до каната, помириса течността и направи гримаса, но все пак си наля една чаша, сетне продължи: — С Фийни осигурихме разрешително за обиск и отидохме в апартамента й, след като доктор Уо не се яви на разпит. Не беше вкъщи. Дойдохме тук, но отново не я открихме, макар колегите й да твърдяха, че била на работа. Арестувахме Йънг, а той за нула време повика адвоката си. Възнамеряваме да го разпитаме утре сутринта, но нищо чудно да го освободят под гаранция. Точно когато възнамерявахме да се върнем в жилището на Уо, научихме за Луиз. — Отпи от кафето, потръпна от отвращение и попита: — Как мина… денят ви?

— Отвратително. Какво можеш да ми съобщиш за Луиз?

Пийбоди погледна часовника си, а Ив не можа да прикрие гримасата си.

— Извинете, лейтенант! По дяволите!

— Не се извинявай. Разбирам, че нямаш време.

— Ще вечерям в някакъв шикозен френски ресторант, а след това се надявам да прекарам прекрасна любовна нощ. — Тя кисело се усмихна. — Ето какво научихме за Луиз. Докато е била в болницата са я ударили по главата. Дясната й китка е счупена, което означава, че се е опитала да се предпази от удара. Предполагаме, че е видяла нападателя, който е използвал вместо оръжие видеотелефона.

— Сигурно е истински здравеняк.

— Да. Била е ударена няколко пъти. Нападната е била в кабинета си и убиецът я е оставил да лежи на пода. Шкафчето, в което се съхраняват образци от лекарства, е било разбито. Опитът за убийство е бил направен между петнайсет и шестнайсет часа. Последният пациент на Луиз си е отишъл в три и десет. Лекарят от следващата смяна я открил малко след четири. Обадили се в полицията и се опитали да спасят живота й.

— Какви са шансовете?

— „Дрейк“ е прочут медицински център. Апаратурата изглежда така, сякаш е като от космически проект. За Луиз се грижат най-добрите лекари, стаята й се охранява от униформен полицай. — Пийбоди с отвращение допи кафето си. — Чух сестрите да казват, че пациентката навярно ще оживее, защото е млада и силна, сърцето и белите й дробове са наред. Снимките на мозъка й засега не давали повод за безпокойство. Но лекарите очевидно се притесняват, задето още не е излязла от комата.

— Ще те помоля да ми се обадиш, ако настъпи промяна. Трябва да знам.

— Разбира се. А сега е време отново да се захващам за работа.

— Бягай. Кажи на Фийни, че работя върху няколко възможности. Ще му съобщя, ако се добера до нещо интересно.

— Добре. — Пийбоди понечи да излезе, но се поколеба. — Има нещо, което трябва да знаете. Говори се, че Уитни притиска началника на полицията. Освен това се е опитал да пришпори дисциплинарната комисия, а на Бакстър е наредил да побърза с разследването на убийството на Бауърс. Бил е и в Сто шейсет и втори участък, за да направи собствени проучвания. Накратко казано, командирът полага големи усилия да те върнат на работа.

Ив не знаеше как да реагира, затова само сви рамене и промълви.

— Благодаря, че ми го каза.

— Още нещо. Открихме, че през последните два месеца в личната сметка на Росуел редовно са внасяни по десет хиляди долара. — Тя леко се усмихна като забеляза как проблеснаха очите на Ив. — Не му е чиста работата, Фийни вече накара Уебстър да го следи.

— Съвпада по време с убийството на Спиндлър. Чудесно сте се справили.

Когато се върна, Рурк я завари да седи на дръжката на канапето и замислено да се взира в ръцете си.

— Имаше тежък ден, лейтенант.

— Да. — Тя тръсна глава, опитвайки се да прогони мрачното си настроение. — Мислех да го завършим с нещо специално.

— Нима?

— Какво ще кажеш за малко секс?

— Скъпа, страхувах се, че си прекалено уморена — закачливо се усмихна Рурк.