Синтия Д’Апри Суини
Гнездото (1)

Благодарности

Заради така щедро предложената подкрепа, време и мъдрост (а понякога и позволението да заимствам от живота им) дължа милион благодарности и почти толкова коктейли на: Белинда Кейп, Маделин Дълчин, Рори Евънс, Кейт Фланъри, Робин Голдуосър, Джон Ходжман, Наташа Лерър, Джени Макфий, Лайза Пауъл О’Брайън, Ребека Одис, Рейчъл Пастън, Ейми Полър, Ейми Шейби, Катрин Шултън (която с ентусиазъм прочете толкова много чернови на тази книга, че започнах да се опасявам за здравия й разум), Джил Солоуей, Джен Строузър, Сара Тайър, Джейни Хадад Томпкинс и Пол Юн. Както и на покойния велик Дейвид Рейкоф.

Бенингтънските писателски семинари са идеално място да посветиш две години от живота си. Там намерих моето Гнездо — верни приятели, доверени читатели: Роб Фаус, Ерин Касдин, Мелиса Милс–Дик, Кетрин Савидж и (силно липсващата ми) Меган Ренехан. Благодаря на колегите ми от семинара и на преподавателите и служителите в Бенингтън, особено на Брет Антъни Джонстън, който прочете първите трийсет страници от нещо, което смятах за несполучлив разказ, а той ми каза, че е начало на роман. Неговият ентусиазъм ми вдъхна увереността да започна тази книга, неговите съвети, прозрения, хумор, търпение и приятелство ме водиха до края.

Моят агент Хенри Дъноу и редакторката ми Меган Линч не само направиха всичко на тези страници по-добро, но и работата с тях е изключително удоволствие във всяко отношение. Не знам какво село съм спасила в някой предишен живот, за да ги заслужа, но трябва да е било голямо. Благодаря и на Даниел Халпърн, и на всички в „Еко“, че работиха толкова усилено за моя успех, особено на Елинор Крисман и на Соня Чуус.

Благодарна съм на моите родители, че ми четяха и ми предадоха любовта си към книгите и към езика. Благодарна съм на децата ми Матю и Люк, че ми позволяваха да им чета, докато не започнаха да си лягат по-късно от мен; че станаха забележително интересни, интелигентни и забавни хора и че изпълват дома ни с музика.

Накрая и повече от всичко — цял свят от обич и благодарност на моя съпруг Майк, чиято вяра в мен беше толкова абсолютна въз основа на толкова крехки доказателства, че тази книга е моят опит да го спра да изглежда като глупак. Щом можем да се накараме един друг да се смеем, всичко в този свят е наред.