Нелсън Демил
Сияен ангел (9)

9.

Спусна се здрач и прислугата запали тонга факли и ветроупорни фенери, които осветиха просторната тераса с трептящата си светлина. Тонколоните изпращяха и Боби Дарин запя „Някъде отвъд морето…“, давайки тон за романтично и любовчийско настроение.

Дамите се освободиха от сутиените си в джакузито, а неколцина руски господа влязоха в плувния басейн au naturel. Слава богу, че жена ми не беше тук да види това. Или Грант, който едва ли би одобрил съпругата му да поднася питиета на голи мъже в басейн. Един дръвник, който се носеше на дюшек с вдигнат перископ, се опита да хване ръката на Тес, докато му поднасяше питие, но тя се оказа твърде пъргава за него. Сервитьорките латиноамериканки изглеждаха безразлични към голите задници в басейна и тресящите се цици в джакузито и продължаваха да си вършат работата дори когато руските господа се опитаха да вкарат по-младите сеньорити в басейна. Така де, имаше две дузини руски момичета, наети за целта, но мъжете винаги искат онова, което не могат да купят. Като заговорихме за това, някои мъже изчезнаха в къщата в компанията на млади дами, на които вероятно им бе платено предварително от домакина за услугите им.

Двамата с Тес отидохме на бара да изпълним поръчки и тя ми прошепна:

— Това започва да става малко неудобно.

— Няма идеална работа — отвърнах. — Мисли си, че присъстваш на коледно парти на Уолстрийт.

— Отивам в кухнята.

— Прави каквото искаш, стига да ти е удобно.

Тя се поколеба.

— Ще остана с теб.

Не бях видял и намек за наркотици, не бях надушил трева, момичетата изглеждаха пълнолетни, така че приех, че Георгий Таморов знае, че не бива да компрометира гостите си от ООН. Дори ако бях от нравствения отдел, нямаше да видя нищо незаконно тук — особено ако дамите го правеха от любов.

Все пак нямаше да е зле, ако успеем да компрометираме Петров и да го изритаме от страната — подобно нещо най-малкото щеше да оправдае безплатния труд, който полагахме. Междувременно трябваше да сервирам питиета на дами без горнища.

Тонколоните ревяха „Джеръмая беше жаба“ и бях в настроение за танци. Всъщност неколцина корпулентни господа се въртяха на терасата с някои от дамите, които май бяха решени да пият дотогава, докато партньорите им не станат красиви. Лошата светлина помагаше.

Поръчките ни бяха готови и докато двамата с Тес тръгвахме с подносите, пет дами, водени от Таша, застанаха на ръба на басейна, свалиха първо сутиените, после и бикините си и скочиха в пълен унисон в басейна, с което си спечелиха аплодисменти.

— Това вече е прекалено — рече Тес. — Джон? Джон?

— Ъ? О… не мога да ги гледам. Трябва ми по-добра светлина.

Тя изсумтя отвратено и се отдалечи.

Както и да е, последва руска клубна музика, която звучеше като лай на питбул, пиенето и танците продължиха и все повече и повече хора се събличаха голи и скачаха в басейна или в джакузито. Таша и още няколко дами сега седяха на косматите рамене на мъжете в басейна и играеха някаква игра с плажна топка. Не успях да разбера правилата, но ми се струваше, че всички са победители.

Таморов продължаваше да обръща ледена водка и пушеше като комин, а Петров и двамата му спътници просто седяха и водеха някакъв повърхностен разговор, без да обръщат внимание на голите жени. Явно умовете им бяха заети с по-важни неща. Всъщност забелязах, че Фрадков изглежда почти нервен, докато Игор беше спокоен и бдителен като питбул, очакващ заповед. Петров си погледна часовника, после погледна телефона за есемес.

Тес дойде при мен.

— Приготвят нов бюфет, така че отивам в кухнята.

— Добре.

— Ти идваш ли?

— Още водя наблюдение.

— Почини си, Джон. Ще ослепееш от това напрягане на очите.

— Права си. Трябват ни повече факли.

Голата Таша стоеше на колене на раменете на един тип и протягаше ръце в очакване да й подадат топката. Пасът беше неточен, тя се пресегна още повече и падна във водата. Всички се разсмяха. Зачудих се каква част от ставащото трябва да включа в доклада си. Това ми напомни, че утре трябва да се обадя на Таша.

— Джон? Идваш ли?

— Тръгвай, ще те настигна.

Тя се обърна към къщата.

— Задръж — спрях я аз.

— Какво?

Кимнах към океана и тя проследи погледа ми.

Към нас се движеха светлините на плавателен съд. Намираше се на стотина метра от брега, а когато се приближи, чух звука на двигателя. Забелязах също, че един от охранителите на Таморов е на плажа и държи примигващо зелено фенерче.

Погледнах към Петров и на трептящата светлина видях, че е станал заедно с Фрадков и Игор. Таморов също се беше изправил и даваше заповеди на руски на охранителите си. Дмитрий, шофьорът на Петров, остана в басейна, сякаш предварително му е било наредено.

— Какво става? — попита Тес.

— Не знам. Но Петров знае.

Охранителите бързо подбраха някои от дамите, които си сложиха бикините и горнищата, грабнаха чантите си и се събраха при стъпалата, водещи към плажа.

Светлините приближиха още и на светлината на изгряващия полумесец видях, че съдът е дълъг седем-осем метра, с открита палуба и мъж зад руля в кабина. Друг седеше до него.

— Движи се право към брега — отбеляза Тес.

— Така изглежда.

— Кои са тези?

— Не знам.

Не усещах никаква опасност и беше очевидно, че лодката е очаквана. Въпреки това в моменти като този усещам особено силно липсата на оръжието си.

— Иди в кухнята — казах на Тес. — Пробвай да се обадиш на Мат. Трябва ни авиация и екипи на вода.

Тя се поколеба.

— Нека видя какво става, за да знам какво да кажа.

Не исках да споря с нея, пък и не ми се вярваше, че ще успее да се добере до телефона.

Охранителите на терасата започнаха да дават знаци на десетина жени, сред които и Таша, да слязат по стълбите.

Тръгнах небрежно към тях, като събирах празните чаши. Тес ме последва.

Таша се канеше да слезе по стълбите, когато стигнах до нея.

— Къде отивате? — попитах я тихо.

Тя ме погледна и сви рамене. Един охранител застана между нас и я побутна да тръгва.

Жените слязоха по дългото дървено стълбище на плажа. Някои изглеждаха безразлични, а други недоволни, че напускат партито, но повечето изглеждаха развълнувани от предстоящата разходка с лодка. Може би Таша си мислеше, че се връщат в Русия.

Охранителят се обърна към нас с Тес и ни даде знак да се връщаме на работа.

Отидохме в другия край на терасата в едно тъмно ъгълче и загледахме как жените вървят по широкия плаж към водата. Лодката беше на десетина метра от брега и когато приближи, видях, че има тъп нос и е широка — изглеждаше по-подходяща за влекач или работна лодка, отколкото за яхта за забавления.

Гостите на Таморов и дамите, които останаха, сега се бяха наредили на парапета, бъбреха, смееха се, махаха и викаха на приятелките си на плажа, които им махаха в отговор.

Погледнах към мястото, където стояха Петров, Фрадков и Игор, но тях вече ги нямаше. После ги видях да излизат през плъзгащите се стъклени врати на къщата, облечени в панталони и ризи и със саковете в ръце. Тръгнаха към стълбите, без да се сбогуват с домакина си. Това не беше добър знак.

Погледнах пак към лодката и видях как стига до пясъка. Очаквах някой да хвърли въже от брега или борда, но лодката продължи напред и видях, че е амфибия. Колелата започнаха да хвърлят пясък, после плоскодънната лодка се изкачи на брега и спря. Видях също, че по блестящия бял корпус от фибростъкло няма опознавателни знаци — никакво име и номер, което беше странно, ако не и незаконно, и отново останах с впечатление, че гледам работен съд.

Охранителите подкараха жените — общо дванайсет — към лодката и те започнаха да се качват по късата стълба, която беше спусната през борда. Вторият мъж помагаше на пийналите дами и ги настаняваше на пейките покрай двете страни и кърмата.

Петров, Фрадков и Игор вече бяха на плажа и вървяха към амфибията. Няколко минути по-късно се качиха на борда. Лодката направи обратен завой и почна да се отдалечава.

— Май току-що изпусна руснака — каза Тес.