Нелсън Демил
Сияен ангел (12)

12.

Поръчахме си бургери и пържени картофки.

— И две „Будвайзер“ — добавих аз.

— На работа сме — напомни ми Тес.

— Работим извънредно.

Сервитьорката донесе бирите.

— Как се справиха „Метс“? — попита я Тес.

— Спечелиха и двете срещи.

Тес вдигна бутилката си и чукна моята.

— Нали ти казах.

Огледа се и се наведе към мен през масата.

— Относно онова, което каза на капитан Калиш, не бъди толкова сигурен, че Петров не знае кои сме.

Не отговорих.

— Освен това забелязаха, че проявяваш интерес към Таша — продължи тя.

— Могат да решат, че е личен интерес.

— Не и ако смятат, че си от онези от ГНД, които ги следяха от града. Не мислиш ли, че може да им е минало през умовете?

— Да не би да намекваш, че това е причината да вземат Таша на борда?

Тя не отговори пряко на въпроса ми.

— Мен ако питаш, изкарахме късмет, че не ни поканиха да влезем в къщата на разговор. Последван от еднопосочно возене с лодка.

— Прекаляваш с шпионските филми.

Тес наля бира в чашата си и се загледа в надигащата се пяна.

— СВР нито са глупави, нито прощават. — Усмихна се. — Май наистина прекалявам с шпионските филми.

Смених темата.

— Накъде според теб тръгна лодката?

— Не знам. Наистина е възможно да има среща с кораб. Или да излезе на брега. Така или иначе Петров създава впечатление, че сменя един купон с друг.

— Да. И си води момичетата.

— И ще се върне при Таморов по-късно през нощта или сутринта.

— Да.

— И ако не бяхме влезли — продължи тя, — нямаше дори да разберем, че сме го изпуснали, и сега нямаше да се тревожим.

— Правилно. Само че влязохме и се тревожим.

— Следил си Петров и преди. Мислиш ли, че наистина крои нещо?

— Затова е тук, Тес.

— Това ми е ясно. Имам предвид дали не крои нещо за тази нощ.

— Нямам преки или косвени сведения за подобно нещо.

— Но ако е замислил нещо голямо, какво може да е то?

Е, полковник Василий Петров беше убиец, но Тес Фарадей, новобранец в ГНД, не би могла да го знае, макар че работеше и за някой, който би могъл да го знае. И тъй като не знаех от кои е, отговорих:

— Подобен въпрос е далеч извън компетенцията ми.

— Но ти си работил години наред в Близкоизточния отдел на ФАТС и работата ти е била да мислиш, да анализираш, да правиш информирани предположения какво са намислили лошите.

— Те не бяха руснаци.

— Всички лоши са еднакви.

— Руснаците са малко по-изтънчени от Абдул. Не са терористи — напомних й.

— Но си съгласен, че са врагове, нали?

— Никой не е използвал тази дума на инструктажите.

— Тя се подразбира.

Явно госпожа Фарадей имаше нещо наум — сякаш беше научила нещо при дългото си посещение в дамската тоалетна и новината не е била добра. Е, нямаше смисъл да се чудя каква е, тъй като бях сигурен, че скоро ще науча. Затова отново смених темата.

— Какво научи днес?

— Ами, научих, че когато имаш проблем, трябва да се обадиш на полицията.

— Правилно. А когато искаш проблем, се обаждаш на ФБР.

Тя се усмихна.

— Можеш да махнеш ченгето от улицата, но не и улицата от ченгето.

— Точно затова ме наеха.

Тя отпи от бирата си.

— Харесваш ми.

— Ти ли го каза, или бирата?

— Аз го казах на бирата.

Усмихнах се.

— И какво става, ако изгубиш целта? — попита тя.

— Както казах на Калиш, нищо особено първия път. Но не бива да ти става навик. И никога не бива да губиш резидента на СВР.

— В този случай направи много повече от необходимото.

— Кетърингът е гадна работа — съгласих се аз.

Бургерите ни пристигнаха. Поръчах още две бири и нападнахме пържените картофки.

— Ще се обадиш ли на ръководещия агент? — попита Тес.

— Госпожо Фарадей, ако това беше упражнение, а аз бях ваш инструктор, щях да ви посъветвам да комуникирате нагоре по веригата, като започнете от човека на улицата.

— Покажи ми как се прави.

Написах есемес на Стив:

Нещо за докладване?

Няколко секунди по-късно получих отговор:

Нищо.

После писах на Калиш.

Нещо ново?

Той отговори:

Ще те уведомя, ако изникне.

— Трябва да се обадиш на ръководещия агент — каза Тес.

— Права си. — Обърнах часовника си към мен и обясних: — Това е радиостанция. Кори към базата. Кори към базата.

Зачаках, но отговор не последва.

Тес поиска сметката и каза:

— Само затъваш още повече. Просто се обади, обясни ситуацията и кажи, че всичко е под контрол. Това е всичко, което искат да чуят.

— Бих искал да мога да им кажа, че местната полиция е открила целта.

— Аз пък бих искала да съм три килограма по-слаба.

А аз да ми е по-голям.

— Мисля, че трябва да се качим на някой катер и да се включим в издирването — казах. — Изглежда добре.

— Щом изглежда добре, значи е добре. Но първо… — Тя си погледна часовника. — Искам да се видя с един стар приятел.

Дори не си направих труда да попитам с кой, къде и защо. Платих сметката, излязохме и се качихме в джипа.

Тя потегли на изток по шосе Монтоук.

— Дано да е важно — казах.

— Знаеш, че е.

Добре. Значи новобранецът ми е влязъл в телефонната кабинка и е излязъл в образа на Супермен. Изумително.

Явно тази нощ ставаха повече неща, отколкото подозирах. И скоро щях да разбера какви са те. Или госпожица Фарадей криеше още трикове в ръкава си? Не сменяйте канала. Останете с нас.