Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (4)

2.
По първи петли

Когато майката на Гиймо отвори вратата на стаята му, той беше потънал в дълбок сън. Първите утринни зари започваха да разливат меката си светлина в помещението. Алисия изгледа заспалото си момче с неизразима нежност. Изглеждаше толкова малък, толкова крехък, както се бе сгушил в леглото! За миг й се стори невероятно, че е извършил всички онези чутовни подвизи, които му приписваха. Потръпна, като си представи чудовищата и кръвожадните зверове, с които се бе сблъсквал в Несигурния свят.

Изведнъж тя усети цялата тежест на самотата си. Да, всъщност това беше най-трудното: да няма на кого да се опреш, някой, който да те утеши или успокои. Освен това трябваше да бъде силна при всички обстоятелства. Или поне да си придава такъв вид…

Тя пристъпи няколко крачки и въздъхна. Напразно се бе опитвала да бъде най-добрата майка в света, никога нямаше да замести мъжа, който липсваше в този дом и от когото й двамата се нуждаеха! Йорван… какво му бе станало? Защо изведнъж изчезна без никаква причина, само няколко дни преди сватбата им? Бяха толкова щастливи заедно, толкова влюбени! Йорван непрестанно й повтаряше, че я обича, и тя виждаше в очите му, че казва истината. Нещо се бе случило. Нещо, което бе принудило Йорван да избяга и да я изостави. Тя беше дълбоко сигурна в това, противно на брат си Уриен, за когото това внезапно изчезване бе поведение на страхливец преди брачния ангажимент. А и кражбата на свещената книга на Гилдията никак не беше улеснила нещата…

* * *

Приседна на ръба на леглото и помилва бузата на спящия Гиймо. В края на краищата именно той плащаше високата цена за всички тези неясноти в миналото. Тя порови с пръсти в кестенявите му кичури. После го целуна. Гиймо промърмори нещо, но не се събуди. Майката леко разтърси рамото му.

— Гиймо, миличък… време е да ставаш.

— Ммм… — промърмори той, като се мъчеше да отвори очи. — Ти ли си, мамо?

— А кой друг? — разчорли го Алисия.

— Спри! — И той се сгуши под завивката. — Остави ме да поспя още малко!

— Няма как, Гиймо. Зазорява се, а и приятелят ти Бертрам вече те очаква долу.

— Бертрам ли? — учуди се момчето, като подаде чорлава глава изпод юргана. — Вече е дошъл? Ама ние се бяхме разбрали да се срещнем на обяд.

— Май му се иска да те види час по-скоро. Чудя се какво ли сте намислили пак. Хайде, побързай сега!

Алисия стана, отвори прозореца, за да проветри помещението, и излезе.

* * *

Гиймо изсумтя. Наистина с Бертрам се бяха уговорили за обяд по време на телепатичния им разговор край долмена предната вечер! Навярно Бертрам е прекарал по-голямата част от нощта в път, за да дойде толкова рано. Сигурно реалната възможност да отиде в Несигурния свят го е замаяла! Тъй или иначе, той беше вече тук и Гиймо нямаше време за губене. Скочи на крака и се втурна в банята.

След няколко минути, облечен от глава до пети и прехвърлил през рамо скъпоценната торба на чирак магьосник, той отиде в кухнята при Бертрам.

— Здравей, Бертрам! Много си бил ранобуден… Петлите още не са пропели!

— Добро утро, Гиймо! — отвърна младият магьосник и му стисна ръката. — Рекох си, че дните стават все по-къси и най-добре е да побързаме…

От висотата на шестнайсетте си години, Бертрам гледаше на целия свят със снизхождение. Разбира се, това беше малко попресилено, но при определени обстоятелства си беше направо досадно. Дългите му коси с цвят на пчелен мед бяха сресани назад. Имаше кафяви очи, а по брадичката и над горната му устна няколко косъмчета правеха отчаяни усилия да образуват нещо като брада и мустаци.

— Ще отделите малко от скъпоценното си време за една сериозна закуска! — заяви Алисия с нетърпящ възражение тон.

Двамата приятели не чакаха повторна покана и погълнаха огромните си филии. Когато изпиха до капка и топлия шоколад, станаха от масата.

— Ще се поразходим из Даштиказар — съобщи Гиймо на майка си. — До довечера!

— Няма ли да се прибереш за обяд?

— Не, ще си вземем по един сандвич при чичо Анселм.

Алисия не настоя. За тази сутрин бе предвидила да поязди и без угризения можеше да удължи разходката си чак до следобеда. Махна сърдечно с ръка на двете момчета, които също й помахаха за довиждане.

— А сега ми разкажи всичко — започна Бертрам веднага щом останаха сами.

— Вече всичко ти разказах — отвърна Гиймо. — На всяка цена трябва да предам на учителя Кадехар информация от изключителна важност. И колкото по-скоро, толкова по-добре!

— И каква е тази изключително важна информация? Не можеш ли да ми я кажеш?

— Не се сърди, но ще я запазя първо за моя учител.

Бертрам не настоя и си заподсвирква. На Гиймо това му се стори странно. Обикновено Бертрам му досаждаше, докато не измъкне някоя и друга трохичка от тайната му! Тази сутрин не само не настоя, а дори и не изглеждаше да се сърди…

— Как ще отидем в Несигурния свят? — запита Бертрам.

— С галдрата на пустинята. Така няма да ни се наложи да минаваме през хълма с Вратите.

— Много добре — одобрително кимна Бертрам, — а после как ще открием Кадехар, извинявай — учителя Кадехар?

— Ще направя заклинание за издирване веднага щом се озовем там — обясни чиракът.

Липсата на всякакъв ентусиазъм у приятеля му започваше да го безпокои.

— Виж, можеш и да се откажеш, ако искаш! — продължи той. — Не си длъжен да идваш с мен!

— Да се откажа ли? Хайде де! — учуди се Бертрам.

Гиймо го погледна с крайчеца на очите си. Нощното пътуване от манастира Гифду дотук навярно така бе изцедило силите на приятеля му, че бе загубил желание да спори!

Те повървяха из ландите в посока към брега. Когато се увериха, че никой не може да ги види, направиха едно сложно заклинание, което трябваше да ги отведе в Несигурния свят. Докато си припомняше формулата на галдрата и последователността на положенията на тялото, Гиймо си помисли за приятелите си Амбър, Гонтран, Корали и Ромарик, които досега винаги бяха участвали в приключенията му. За първи път не ги вземаше със себе си. С основание или не, чувствате, че няма право за пореден път да ги излага на риск. Внезапно изпита ужасно чувство на самота, което дори присъствието на Бертрам не можеше да прогони.

Когато бе готов, той даде знак на спътника си, който само кимна. Двамата се хванаха за ръце. Гиймо зае последователно позите на стадхите на осемте графеми, които образуваха магията за пътуване, като изричаше съответното заклинание.

Бертрам старателно повтори всичко. Това щеше да е първото му пътуване в Несигурния свят! Изведнъж блесна светкавица, последвана от шум на отваряща се врата. И младият магьосник усети как мощен вихър го завлича и го хвърля в черна пропаст.

Момчетата напуснаха Ис.

* * *

Алисия излезе от къщата, облечена в екип за езда. Възнамеряваше да се отправи към конюшните в замъка на Уриен Трой, където я очакваше една приятелка, и тъкмо тогава съзря някаква фигура, която бързаше към нея. Не й беше трудно да разпознае младежа.

— Госпожо Трой, приемете най-искрените ми почитания! С Гиймо имаме среща на обяд. Признавам, че малко подраних, но така ми се искаше да го видя отново, че… Нещо не е наред ли, госпожо?

Алисия имаше съвършено объркан вид.

— Но, Бертрам — най-сетне успя да проговори тя, — ти току-що тръгна с Гиймо към Даштиказар, няма и половин час! Какво означава всичко това?

— Аз ли? Преди половин час? Шегувате се! — отвърна той. Ала виждаше съвсем ясно, че тя говореше истината и го гледаше невярващо.

Внезапно изражението на Алисия се промени. Тя се изсмя, сякаш на себе си, и се закани с пръст на Бертрам.

— Разбрах! Никак не е възпитано да си правите майтап с мен! Къде е Гиймо да му кажа какво мисля за шегичките му!

— Той… ъъъ… ами той е… — заекна младежът.

— Добре, добре — усмихна се Алисия. — Какво е забравил този път? Обзалагам се, че връхната си дреха.

— Да, точно така.

— Тя е в стаята му, иди да я вземеш. Аз ще закъснея. И предай от мен на този ленивец сам да си върши работата, а не да я възлага на приятелите си!

Алисия пое към замъка на брат си, като се питаше какво ли ще измисли Гиймо следващия път, когато реши да й скрои някакъв номер.

Бертрам гледаше след нея, съвършено объркан.

„Какво означава това? — чудеше се младият магьосник. — Дявол да го вземе! Значи вече съм дошъл? И дори съм излязъл е Гиймо? Или госпожа Трой е полудяла, или тук става нещо… нещо не в ред!“

Престори се, че тръгва към къщата, но когато излезе от полезрението на Алисия, хукна с все сила към Даштиказар.