Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (19)

17.
Краткотрайно униние

— Това е ужасно! — изплака Корали и се сгуши в рамото на Ромарик, който несръчно се опита да я утеши.

— Дали Кадехар?… — едва се осмели да попита Амбър, втренчила тревожно очи в Гонтран.

— Ами чичо ми? — с треперещ глас продължи Ромарик. — А Уриен?

— Много сме далече — отвърна Гонтран, който бе заел позиция върху една скала, откъдето се виждаше най-добре. — Не може да се каже кой се е спасил.

От хълма, където се бяха скрили, младежите от Ис бяха станали свидетели не на битката зад градските стени — макар крясъците откъм града да ги бяха осведомили за ожесточението на боя — а на случката на покрива и на разгрома на Братството.

— Нали тези, които примамиха нашите приятели в това клане, не бяха жреците? — попита Агата.

— Не — каза Гонтран. — Това бяха орки. Вероятно наемници, повикани от жреците за подкрепление, както често се прави в Несигурния свят.

— Кой би повярвал — замислено каза Тома, — че Братството може да загуби битка?

— Орките бяха много повече — подхвърли Ромарик.

— И освен това — добави Бертрам, — може би жреците са участвали с техните магии.

— Орки или жреци — бурно се намеси Амбър, — какво значение има, когато всички рицари са мъртви или пленени.

— Спокойно, Амбър — каза Бертрам. — Само обсъждаме, нищо повече.

— Да, нищо повече, точно за това ви упреквам!

— Какво ще стане сега? — попита Агата, за да сложи край на караницата.

— Не знам — призна Амбър. — Нямам представа.

* * *

— Какво ще правим? — запита Йорван.

Заедно с двамата си спътници той се бе скрил зад една скала. И те бяха видели събитията на покрива.

Жералд не отговори. Обърна се към Кадуан, който направи немощен жест.

— Единственото наистина разумно нещо би било… — поколеба се Жералд — да се приберем в Ис!

— И да изоставим Гиймо? — възкликна Кадуан.

Той тръсна невярващо глава.

— Това е единствената възможност, която ни остава — опита да се оправдае магьосникът, като избърса очилата си. — В Ис ще осведомим превото, който несъмнено ще свика Великия съвет и…

— … и в рамките на шест месеца ще бъде взето решение! Не, и дума да не става. Ще бъде твърде късно.

— По принцип имаш право — съгласи се Жералд. — Но при реалните обстоятелства… не виждам друго решение, освен това да се приберем в Ис.

— А аз виждам едно — обяви внезапно Йорван.

Повелителят Ша мислеше, че няма да обърнат внимание на мнението му, но когато видя обърнатите към него лица, разбра, че магьосниците бяха готови да се вкопчат и в най-малката надежда.

Седнаха на място, което не се виждаше от града, и Йорван започна:

— От най-ранната ми възраст аз принадлежа към едно тайно братство, което присъства и в трите свята: Братството на мечката. То е много древно. Създадено е било тогава, когато Книгата на звездите е пристигнала в Ис. Смята се, че същите хора, които са донесли Книгата, са основали това братство. То се е разпространило по-късно към Сигурния и Несигурния свят. Единствената му задача е да пази Книгата на звездите и да следи как тя се използва… Защото старият ръкопис съдържа опасни тайни! Ние от Братството на мечката не сме много на брой. Но влиянието ни е голямо и разчитаме на внушителна подкрепа. Особено в Несигурния свят, където открай време се плетат най-големите заговори срещу Книгата. Предлагам да отида да известя водача на нашето братство и да поискам помощта му. Не знам дали тази помощ ще е достатъчна, за да надвием могъщите жреци на Йенибохор, но… нищо не ни струва да опитаме!

Изумено мълчание посрещна думите на Йорван.

— Не е за вярване! — най-сетне възкликна Кадуан. — Никога не съм чувал за това Братство на мечката! А обикновено през манастира Гифду минават всички тайни и секрети!

— Тайно общество, създадено от онези, които са донесли Книгата на звездите — на глас заразсъждава Жералд. — Власт и антивласт… Лекарство и противоотрова, когато лекарството се преобрази на отрова… Логично е и най-вече, много е разумно!

— Ами ти, каква е твоята роля в това братство? — обърна се Кадуан към Йорван със смръщени вежди.

— Някога бях негов таен информатор в Гилдията, в Ис. Днес аз съм ушите и очите на Мечката в Сигурния свят.

— А твоето… твоето заминаване от Ис с Книгата на звездите има ли нещо общо с Братството на мечката? — попита Жералд с блеснали очи.

Магьосникът започваше да разбира.

— Да — промълви Йорван с известна тъга в гласа, като наведе глава. — Но за това ще ви разкажа по-късно. Времето не чака, а щом сте съгласни, трябва да се свържа с моите приятели в Несигурния свят.

* * *

През това време на хълма Амбър нададе триумфиращ възглас. Току-що бе осенена от една мисъл!

— Рицарите атакуваха жреците, за да освободят Гиймо, и се провалиха — заяви тя.

— Откъде си толкова сигурна, че Гиймо е в Йенибохор? — прекъсна я Агата.

— Ами щом Братството е решило да обсади този град, то едва ли е било, за да си получи заплатата! — хапливо отвърна Амбър и вдигна рамене.

— Продължавай, Амбър — насърчи я Ромарик.

— Следователно поражението на рицарите ни задължава ние да действаме на свой ред.

— Още повече — мрачно допълни Гонтран — че бързането на Братството може да означава само едно: разполагаме с твърде малко време, за да освободим Гиймо.

— Но как? — учуди се Агата. — Как ще успеем там, където се провалиха двеста рицари?

Амбър й се усмихна, сияеща от радост.

— Ние имаме приятели в Несигурния свят! Нали, другарчета? Гонтран, мисля за Тофан, твоя великан от степите! Корали, за Вал и Морския народ! А Гиймо ни е разказвал доста за Пясъчните хора, които са му задължени!

Лицето на Гонтран внезапно се проясни.

— Искаш да ги намерим и да ги помолим за помощ?

— Точно така! — потвърди Амбър и победоносно скръсти ръце.

— Да, но ние не познаваме никого! — обади се Тома.

— Така си е — съгласи се Бертрам.

— Много просто — отвърна Амбър, твърдо решена да вземе операцията в свои ръце. — Щом времето ни е преброено, както казва Гонтран и сигурно е прав, не можем да действаме всички заедно. Затова ще направим екипи. Корали и Ромарик, вие ще отидете при вашите приятели от Морския народ. Агата ще тръгне с Гонтран по дирите на Тофан. Тома, Бертрам и аз ще тръгнем към Хищната пустиня.

— Ами ако не открием никого? — обезпокои се Корали.

— Несигурният свят не е чак толкова голям! Пък и вие знаете къде да търсите! Обаче ще се уговорим за деня, в който трябва да се срещнем, независимо от резултатите…

Предложението на Амбър отново бе подложено на гласуване. Бе прието единодушно, този път без изключение. Бертрам вече не спеше, а се усмихваше загадъчно.

— Аз няма да дойда с теб, Амбър — обяви той.

— Какво?

— Имам друга идея! Трябва да действам сам.

— Ама, Бертрам, обясни ни! — настоя девойката.

— Няма смисъл. Само ще ви помоля да ми се доверите.

Всички го загледаха с безпокойство, но въпреки усилията си, не успяха да го разубедят.

Младият магьосник събра вещите си и побърза да тръгне, обяснявайки, че не трябвало да се бави, ако искал планът му да има шанс да успее.

* * *

И така, рицарите се бяха предали един по един на орките на Тунку, които ги чакаха в подножието на храма, където бяха намерили убежище. Бяха обезоръжени, нагрубявани и оковани, а след това бяха отведени в подземията на града и хвърлени във влажна тъмница.

— Добре ли сте всички? — попита командорът през решетките на килията, която споделяше с десетина от хората си, когато орките си тръгнаха.

От всички килии му отговориха положително, с изключение на съседната.

— Валантен умира — тъжно съобщи Кадехар.

Скрит под тюркоазената рицарска броня, Кадехар не беше разкрит дори от Тунку, когато мина пред него. За щастие орките му бяха позволили да носи на раменете си тежко ранения иконом, което още повече бе помогнало да остане незабелязан. При това жреците от Йенибохор — хилави мъже с обръснати глави и бели дрехи — бяха потърсили сред тях магьосника на Гилдията. Сторило им се беше, че са го видели по време на битката и начаса бяха задействали магически сили, за да неутрализират магията на звездите. Кадехар бе изоставил магьосническото си наметало в една чупка на терасата и не съжаляваше за това! Накрая жреците се бяха отказали, разочаровани.

Командорът направи проверка на бойците си: обадиха се сто и двадесет оцелели рицари, от които четиридесетина леко ранени, от общо двеста преди боя.

— Това е най-тежкото поражение на Братството от неговото основаване до днес — просто каза командорът на Амбор, който бе в същата килия.

— Загубихме битката, но не и войната! — възкликна пламенно капитанът.

— Може би — със съмнение се обади друг. — Лошото е, че ние вече не можем да водим тази война!

— Какви са шансовете ни, командоре? — попита един глас от друга килия.

— Няма да скрия, че са малки — отговори той. — Но ги има! Жералд и Кадуан, двамата учители магьосници, са на свобода: нито за секунда не се съмнявам, че вече имат план. Според мен са тръгнали към Ис, за да поискат подкрепление.

Макар и да съдържаха известна доза несигурност, думите на командора разведриха рицарите.