Арнолт Бронен
Езоп (14)

VII

Здравей! Ксант, син на Дексикрат, от Самос, отговаря на Анаксимандър, син на Праксиад, от Милет. Пишеш, че Талес ми се сърдел, задето не съм искал да освободя Езоп. Вярно е, че още Филемон от Хиос е казал: „И робът, също като нас, има човешка плът. Всъщност според повелите на природата всички хора се раждат свободни.“ Но каква полза има Езоп сега от политическата свобода, щом като не разполага с икономическа? А за нея няма място в стопанския живот на Самос. Ето защо аз мисля, че на свободния Езоп тепърва предстои да изживее тежки и опасни мигове. Хората няма да признават свободата му, а самият той ще закопнее за робството при мен. Сега ще ти разкажа накратко как веднага след освобождаването си той се изложи на нова опасност, та чрез теб да го научи и категетът^[1].

 

 

Още през първите години на петдесет и втората Олимпиада опасните интриги на Алкеевата шайка бяха довели до окупирането на остров Хиос от лидийците. Но алчният стар Алиат не беше доволен. За да може да води свободна търговия с Елада и с Египет, той трябваше да постави под своя зависимост и Самос. Тираните на Милет, на Ефес и на Смирна бяха негови оръдия. Самос представляваше единствената пречка.

Естествено тая пречка не беше голяма. Както е известно на всички ни, геоморите бяха стари, изморени и продажни, бяха мудни. Ние подсилвахме тяхната мудност, прибавяйки към нея и страх. Ръководени и поучавани от вашия пример, ние — моите патриотично настроени ученици, моите приятели и аз — ежедневно ги предупреждавахме на агората да пазят независимостта на Самос, защото в противен случай народът ще съумее да я запази сам. Тогава те се разтреперваха от страх и поне за няколко часа отказваха всякакъв досег с враговете на Самос.

А тия врагове бяха станали по-дейни от когато и да било. Извънредно умело действуваха тримата синове на Еак. Ларих беше техният универсален шпионин, докато една нощ го арестуваха за мошеничество в игра на комар. Властите се видяха принудени да го изгонят от Самос, но чува се, че сега пак успял да се нареди на добра служба — станал виночерпец или нещо подобно при двора на Питак.

За съжаление, откак Родопис изчезна така внезапно, загубих всякаква връзка и с Харакс. Носеха се слухове, че често пътувал до Египет, че подхванал нови търговски връзки с Юга. Самосци обаче имат голяма склонност към морското разбойничество на дребно. Разправяха, че на няколко пъти попадал на морски разбойници и те му опразвали джобовете. Този човек, който живее на Самос и печели от самоската земя, от самоските люде, положително мрази родината ни. Той се стреми да я тикне под чуждо господство, иска да я унизи и унищожи.

Изглежда, че и нему, както на другите самоски врагове, времето на изборите и на вътрешните борби между нашите партии се беше сторило благоприятно за бързото осъществяване на тоя план. Ето защо те бяха призовали Алиат с красноречиви и умело съчинени послания.

И тъй, под ръководството на ефески и милетски навархи лидийската флота кръстосва цели два дни морето пред пристанището на Самос. Бързоходните триери с по сто и петдесетима гребци спираха транспортните плавателни съдове, ограбваха ги, пленяваха моряците и пътниците. Дълбоко униние овладя самосци.

Лидийците бяха добре осведомявани от своите шпиони. На сутринта на третия ден те сметнаха, че самосци са узрели да се предадат. Един свещен държавен кораб, целият украсен със злато и със стотина бели знаменца по върховете на мачтите, се отдели от флотилията и бавно, тържествено се насочи към пристанището. Когато минаваше покрай фара, огромните гребла се издигнаха три пъти — за поздрав и в знак на непреклонна мощ.

Началникът на пристанището вдигна знамето за приветствие и даде на кораба свободен път; пък и какво ли друго би могъл да стори?

Корабът спря до вълнолома на геоморите. Пръв слезе на брега лидийският пратеник с ослепително бяла хламида. Комендантът на пристанището, придружаван от почетна моряшка стража, го приветствува смирено. Посланикът само му кимна отвисоко и нагло поиска веднага да го отведат пред архонтите. Натоварен бил да предаде писмо от цар Алиат.

В това време на сушата бяха слезли вече останалите членове на делегацията — двадесет тежковъоръжени лидийски благородници. Комендантът на пристанището почтително им обърна внимание, че според самоските обичаи не е прието да се допускат въоръжени делегации. Пратеникът го пресече и гъгниво каза:

— Ние не идваме да преговаряме, а да заповядваме!

Геоморите се стремяха преди всичко да печелят време. Ето защо отначало никой не можеше да намери архонтите, сетне се чу, че били свикали ново народно събрание. И действително за тях това беше най-добрата възможност, за да направят целия народ съучастник в своята погрешна политика.

Отначало лидийците се разфучаха, но като не намериха кой да приеме писмото им, се принудиха да чакат.

След няколко часа дойде време да ги приемат: самосци бяха свикани в театъра и зачакаха участта си. Церемониите на приветствуването, на предаването и приемането на писмото се протакаха. Първият архонт вдигна високо над главата си полученото писмо, тъй че да го види всеки, след това го предаде на пробула, за да го прочете.

Пробулът прочете:

Алиат, цар лидийски, изпраща привет на самоските архонти, на Съвета и на народа. Цар Алиат казва: заповядвам ви незабавно да прехвърлите отсега нататък на мен всички данъци, такси и мита. От този час нататък вие сте задължени да ми плащате ежегоден данък. Цар Алиат очаква, че ще се съгласите. Не се ли съгласите, цар Алиат, с цялата мощ на своето царство, ще ви принуди да дадете съгласието си.

Архонтите и съветниците приближиха глави, зашушукаха помежду си, съвещаваха се. Лидийската делегация надменно стоеше настрана.

Жителите на Самос чакаха. Никой не дръзваше да вземе думата. Никой не желаеше да се съгласи, никой не можеше да отхвърли искането; гневът на лидийския цар беше много опасен.

Един след друг говориха тримата архонти. Всеки от тях казваше едно и също нещо: „Не можем да имаме за враг един цар като Алиат“.

Зърнах Езоп, седнал на една от най-горните редици. Държеше се настрана, мълчаливо и скромно. Ала неколцина самосци бяха проследили погледа ми и само след миг всички гледаха към него. Закрещяха:

— Да слезе на орхестрата Езоп! Той разтълкува правилно предзнаменованието, той ще ни даде и правилен съвет!

Езоп се противеше. Едва след като разбра, че няма да престанат да го молят и да крещят, той се изправи, но не мръдна от мястото си.

— Съвет — каза той — ви дадоха първенците на град Самос. Те ви посъветваха да платите. Ако аз бих казал сега: „Не плащайте!“ — защото, каквото и да се плати, все ще бъде смъкнато от вас — това ще значи, че се обявявам за враг на лидийския цар и ония от Сарди ще поискат да им бъда предаден.

Не зная малодушие ли бе това, или хитруване. Във всеки случай тълпата настояваше да го чуе и продължаваше да вика. Мнозина крещяха:

— Не се страхувай! Дай ни съвет!

Той се изправи отново и вдигна ръка. Самосците млъкнаха и се вслушаха.

— Казах ви вече — подхвана той, — че сега не мога и не бива да ви давам съвет. Но ще ви разкажа една приказка:

По заповед на бог Зевс Прометей създал хората. Те безредно гъмжали по земята и не знаели къде да се дянат. Тогава Прометей създал и два пътя за хората. Единият е пътят към свободата. В началото е каменист, прашен, осеян с капани и примки; вие се непрестанно край пропасти, опасен е и човек скоро започва да мисли, че по него не може да се върви ни напред, ни назад; ала изведнъж кръгозорът се разширява, лъхва свеж въздух, пътят извежда с красиви, спокойни извивки към тучни гори и ливади. Другият път е пътят към робството. Отначало той е широк и гладък, заобиколен от цветя; вкусни, едри плодове мамят с усмивка пътника да тръгне по него; ала след това става труден, стръмен и довежда накрая до безизходица. Тия два пътя показал Прометей на хората и оттогава не съществуват други пътища.

Първенците мълчаха и се свиваха. Ала народът на Самос единодушно закрещя:

— Ще вървим по каменистия път!

Първенците не дръзнаха да противоречат. Опитаха се да преговарят още с лидийците. Ала те бяха възмутени. Със заплашителни изражения на лицата, тежко обидени, пратениците потеглиха към пристанището.

Както научихме сетне, бурни разправии избухнали сред началниците на лидийската флота. Поради това, че вместо изнемощелия вече от старост Алиат в експедицията участвувал престолонаследникът Крез, мненията за мерките, които следвало да се вземат по-нататък, били противоречиви. Адмиралът се обявил за незабавна борба.

— Ще унищожим остров Самос — тъй казал той, — ще го захвърлим като мръсен камък сред океана — пуст, безплоден и необитаем. Нека потъне жалък сред вълните и нека тоя пример послужи като предупреждение за останалите народи, та никой да не дръзва вече да се противопоставя на волята на нашия велик цар!

Ала Крез бил друг по характер и мислел по-иначе. Наистина той не бил женен за йонийка като природения си брат Панталеон, ала и той не искал вражда с елините. Впрочем за приятелското му настроение към тях се грижела неговата хетера, Анактория, дама от ефеската аристокрация. И така, Крез бил на мнение, че е достатъчно да изискат да им се предаде онзи човек, който дал на самосците съвет да упорствуват; тогава, малко по малко, те щели да станат по-отстъпчиви и Лидия щяла да постигне целта си — подчиняването на Самос, — без да настройва срещу себе си останалите елини.

Пратеникът, който бил единодушен с адмирала, а това ще рече, с волята на непреклонния, жесток стар цар Алиат, възразил. Казал, че жителите на Самос били обещали на своя дързък съветник — някакъв си бивш роб на име Езоп — да не го предават. Ето защо, за да постигнат политическата си цел, се налагало да прибегнат към най-жестоки средства.

Все още влиянието на стария цар имало превес. И Крез едва ли щял да спечели в тая борба, ако пратеникът не се възпротивил по начало да възглавява повторно каквато и да било делегация с каквито и да било съобщения до Самос. Тогава Крез заявил, че сам той ще застане начело на делегацията. И в себе си веднага решил да предложи на самосци награда, ако му предадат Езоп.

Сред голямо великолепие слезе той на брега — извънредно внушителен, дружелюбно настроен; всеки от окръжаващите го сановници беше обсипан с килограми злато. Този път, за да се пести време, преговорите се състояха още на агората, пред булевтериона^[2].

Заговори лично престолонаследникът Крез:

— Сред вас, самосците, се е промъкнал един човек, който нито е жител на Самос, нито е свободен и който ви дава лоши съвети. Аз, престолонаследникът Крез, ви предлагам договор за мир и приятелство с баща ми, цар Алиат, и с това ви освобождавам от всякакви данъци. Вие нямате какво да предложите на царя в замяна. Но като малък знак на вашата признателност предайте ни веднага лошия си съветник.

Този път не присъствуваха всички самосци. Тези, които стояха около лидийската делегация и чуха думите на Крез, не се поколебаха. А и самият аз мислех единствено за благото на родината, когато виках заедно с останалите:

— Стига разпри! Да дадем на царя Езоп!

Архонтите кимаха в знак на съгласие, съветниците бяха въодушевени, геоморите сияеха. Пробулът беше вече готов да диктува на държавния писар текста на съответните договори.

Изведнъж се яви Езоп. Съвсем скромно — слаб, малко прегърбен, невзрачен — той пристъпи напред към мястото, дето стоеше великолепната, потънала в блясък лидийска делегация. Щом самосци го видяха, мигом всички брътвежи секнаха. Любопитство овладя и лидийците и те впериха поглед в непознатия.

Не вярвам Езоп да имаше намерение да говори. Стори ми се сломен от това, че самосците бяха престъпили толкова лесно думата си; впрочем той едва ли би могъл да очаква нещо друго, беше се примирил с всичко. Но сега, когато стана толкова тихо, това го накара да се окопити и той заговори, сякаш някакъв чужд глас говореше чрез него:

— Мъже самосци, щом като вие желаете да умра в краката на лидийския цар, какво друго бих могъл да желая аз? Но позволете ми да ви разкажа преди това набързо още една приказка: след моята смърт можете да я издълбаете на надгробния ми камък.

По времето, когато всички животни все още имали общ език, избухнала война между вълците и овците. Тъй като вълците били много по-силни, заплашените овци се съюзили с кучетата; и така, със задружни усилия те сполучили да прогонят вълците.

Внезапно при овците се появил един вълк, изпратен като посланик на своите глутници, пристъпил сред тях и им казал:

— Ако не желаете да воювате, нито да бъдете нападани, предайте ни кучетата. След това ще можете да пасете и спите напълно спокойно, без да се страхувате от каквото и да било. Тия думи се сторили убедителни на овците, те повярвали на вълка и предали кучетата. Вълците разкъсали най-напред кучетата, а сетне най-спокойно изяли и овците.

Самосци не искаха да излязат глупави като овците. Те извикаха на Крез:

— Няма да го предадем!

И когато въпреки това пробулът продължи да диктува договора, няколко по-запалени глави се втурнаха и скъсаха пергамента.

Архонтите със съжаление свиха рамене и изчезнаха заедно със съветниците в булевтериона.

Крез остана с делегацията си сам сред самосците. Огледах го добре — беше суетен, отпуснат, разглезен, не твърде войнствен, умен. Изслушал бе с интерес думите на моя бивш роб. Чух само как със съжаление каза на хората около себе си:

— Изглежда, че все пак баща ми ще излезе прав.

Сетне се отправи обратно към вълнолома на геоморите и към своя царски кораб. Останалите го последваха, разисквайки разпалено нещо. Ние, самосци, останахме на агората, но сърцата ни биеха лудо.

Крез още стоеше на вълнолома и чакаше да спуснат и закрепят от триерата царското подвижно мостче. Ненадейно Езоп си проби път през тълпата и застана пред него. Гняв обзе Крез и той изпръхтя тежко:

— Ето я тая гадина, дето ни изяде големия град и големите данъци!

Езоп стори поклон пред него.

— Височайши принце, никой не ме е довел пред тебе насила. Доброволно се прекланям пред теб. Виждам гнева ти и твоят гняв е голям като болката на воин, ранен неочаквано из засада. Раната може да изцери лекар, може би аз ще успея да излекувам гнева ти.

Крез почти не бе чул думите му. Той заповяда на двама военачалници от своята свита да убият чужденеца. Те веднага извадиха кривите си мечове.

Езоп падна на колене:

— Височайши принце, ако бъда убит сега в краката ти, ще донеса с това само позор на царството на баща ти, а един ден — и на твоето царство. Защото ти винаги ще имаш приятели и постоянно ще съществуват причини те да ти възразяват открито. Ако обаче се знае, че при теб до целта може да се стигне само с лоши съвети — каква полза ще имаш от всичките си приятели?

Чак сега престолонаследникът бе отново в състояние да разсъждава. Даде знак на военачалниците: те прибраха извадените си саби. Сетне погледна Езоп. И тогава се усмихна:

— Изглежда, че винаги, когато изпаднеш в беда, ти идват на ум приказки. Може би ще ти хрумне нещо и сега?

На Езоп хрумна нещо.

Изправи се бавно, очевидно не съзнаваше вече къде и пред кого се намира; заговори така, сякаш бе пред тълпа, а не пред царски син:

Живял някога един човек; толкова беден бил, че трябвало да лови скакалци, за да утолява с тях глада си. Веднъж недогледал и вместо скакалец уловил един от щурците, чието цвърчене е толкова приятно за ухото. Поискал да го убие. Тогава щурецът му казал: „Не ме убивай, защото нищо не ще спечелиш от това. Аз не нападам нито клонките на дърветата, нито житните класове, а като свиря с краката и крилата си, радвам душата на пътника с хубавите си песни. В мен не ще намериш нищо, освен гласа ми.“ Тогава човекът пуснал щуреца на свобода.

Крез бе удивен. Като всички лидийци той страстно обичаше приказките и легендите. Към удивлението му се прибави симпатия. Колкото повече гледаше човека пред себе си, толкова по-силно чувствуваше някакво вътрешно сродство с него. И той не беше елин, и той произхождаше от една по-дива и по-сурова страна. Крез стана благ и щедър:

— Подарявам ти живота! Свободен си. Пожелай си нещо. Ще го изпълня.

Езоп каза:

— Бъди милостив към самосци!

Бързо, навярно, за да не успее никой да го посъветва противното, Крез отговори:

— Тъй да бъде!

И се заизкачва по мостчето към кораба.

Трогнати и покъртени, самосци дълго му махаха за сбогом.

Езоп навярно очакваше, че ще го чествуват. Ала се беше измамил. В Самос все още имаше по-умни люде. Казвахме го, където можехме — за съжаление не можехме да го кажем публично; казвахме, че Алиат или Крез ще се върнат пак. Пък и времената бяха много смутни; затова по-сигурно беше да се намираш под закрилата на могъщия, отколкото сам да бъдеш принуден да закриляш един мръсен роб. Нелогично би било, казвах аз, да благодариш за свободата си на един роб.

Винаги съм смятал Езоп за опак човек. С такъв можеш да се оправиш само като постъпваш и ти като него. Понеже моето мнение както винаги се схожда с мнението на мнозинството, може да се очаква, че много скоро земята на Самос ще почне да пари под краката на тоя тип и той ще предпочете другаде да „освобождава“ глупци.

Надявам се, че и твоето мнение е мнението на мнозинството, затова свършвам: аз съм доволен; бъди доволен и ти!