Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
zkwoob (2013)

Издание:

Захари Стайков. Възпроизводството на Време — капитал — Бог

Печат „Балкан Прес“ АД, София, 2000

История

  1. — Добавяне

3. Възпроизводство на времето. Социални константи и социално смятане

Идеята за „Възпроизводство на времето“ и за съставяне таблица за социално смятане е прастара. Трапезни трохи за тази идея се намират в казаното и писаното за Хермес, Орфей… и от Маркс, Андрей Цанов, Христо Попов, Ваклуш Толев. Съвременната приложност на тази идея е в разработването структурата на единния (национален, регионален, европейски) обществен (туристически) продукт и неговия символ — небесната дъга. Установено е съответствие на структурата на обществения продукт, представен в таблицата за възпроизводство на времето, структурата на времето и на общия туристически продукт, структурата на струните на лирата на Орфей и структурата (цветова) на небесната дъга). Това е преход от класическо (Нютонианско) към космическо (Айщайнско) интерпретиране на времето в обществото и възможност за принципно нови социални технологии в обществения живот. Таблицата за възпроизводство на времето е основа за социално смятане. Това е така, защото, разширена до 10 сфери, тя съдържа система от 1024 равенства и константи. Тя се основава на аксиоматична и фундаментална теория за социалното време, чиято цел е да разкрива неизменното и трайното във времето (т.е. социалните константи). Теория, която определя природата на времето, независимо от неговото количество, а в качеството му на създател на време, т.е. принадена стойност. Таблицата е средство и път за опознаване интимните, генетичните характеристики на социалното време и неговото възпроизводство. „Никой не може да мине към Отца, без да мине чрез мен!“ (Йоан 14:5-6). Никой не може да влезе в тайните на времето без теорията на принадената стойност („Ключ за разбиране на цялото капиталистическо производство“ — Ф. Енгелс).

Малко хора ще разберат за какво става дума. Една от причините за това е господствуващото класическо разбиране за времето на обществото. Че времето е даденост, която трябва да се употребява, а главната роля на хората е да го използуват. Названието „IATUR“ изразява такова разбиране. То обаче не може да ни изведе в „Космическа орбита“ за решаване на континентални и световни проблеми на социалното време. Не позволява на човек да види минало, настояще и бъдеще в едно. Предлаганата таблица за възпроизводство на времето е инструмент за принципно ново виждане на социалното време. Тя бележи поврат в разбирането на мярката на богатството на обществото като свободно време. Таблицата представлява система от равенства (уравнения): равенство на произведеното и потребеното.

Не може да се потреби това, което не е произведено. Не е произведено това, което не е потребено.

Равенство на принадената стойност и сбора на нейните форми се представя така: М-прим = R+P+D+L+K+S+H+Ps+T+G, т.е. равенство на свободно време и принадена стойност.

М-прим е константа по отношение на сферите, а формите на М са константни величини по отношение на участниците в отделните сфери. Защото те са стойността на техния продукт, а принадената стойност е стойността на общия продукт. Стойността е константа — нейната обща сума не се влияе от производителността на труда и от цената. Симетрията, или съгласуването на законите на общественото възпроизводство на времето, се изразява в единосъщието на трите основни закона — на производителността, на стойността и на принадената стойност. Принадената стойност и нейните форми — това е същностната природа на социалното време (а същността на принадената стойност е в новосъздаденото време от хората). Времето е производителен ресурс, който носи принадена стойност, а принадената стойност е константата на социалния живот, т.е. тя е животът. Времето е живот, ако създава и дава принадена стойност. Ако в своето време, хората не създават и не дават принадена стойност, а само вземат и отнемат, то те носят смърт за обществото. Време без принадена стойност не може да бъде свободно. Безработният не е свободен. България е на смъртен одър, мутант на комунизма, който още не създава и дава принадена стойност, а иска да живее. Но докога така тя ще може да оцелее?

Най-съществените свойства и черти на социалното време произтичат от неговото възпроизводство като органическа цялостност като явление, като закон и като симетрия (съгласувана система от закони.), т.е. като константа. Това е законът за съхранение на социалното време като тоталност, цялостност, при което минало, настояще и бъдеще са едно. Тази цялостност, тоталност, константност и възпроизводимост прави времето обща и точна система за смятане. Изследвания и данни, които обхващат отделни части на времето или времето на отделни групи лица не могат да играят тази роля.

При това тоталността и пълнотата на времето трябва да обхваща не само държавата като цяло, но и света като цяло. Да обхваща и нейните основни структури компоненти и институции — долу (напр. семейство, фабрика, банка, и др.). Съвършенството, трайността и ефективността на една ACCOUNTING SYSTEM се определя от съвършеността и разбитостта на понятията и представите за времето, което тя прилага. Защото критерии за зрелост на една научна система не е просто степента на изученост на явленията, които са неин предмет, не просто способностите й да разкрие законите на тези явления, но и да покаже пълнотата и релациите на тези закони в цялостност, като единна система. И да покаже как работи тази система на равнища — явление, закон, симетрия. Това е системата за социално смятане. Социалната система за смятане е инструмент за откриването на закона за явлението, и на симетрията от законите. Показва правилата на това действие. (Симетрията е трайното, оставащото — The Constant). Без ясно определени и експериментално проверявани явления, закони и константи не може да се изгради система за смятане в обществото. Таблицата за възпроизводство на времето съдържа симетрията на социалното, затова тя може да се приеме и като инструмент за социално смятане. Но за това са потребни пълни изучавания на използуването на времето, на които се придава значение и смисъл. Възпроизводство на времето е неотделимо от възпроизводството на продуктите. Макар вътре в отделните възпроизводствени цикли време и продукти като стойност и потребителна стойност да заемат различни и противоположни позиции, което е повод за сериозни грешки в измерването и оценката на времето, то времето винаги е свързано и неотделимо и възвратимо в продукта (принадената стойност). Така възпроизводството, в системата за социално смятане определя други характеристики на социалното време. То става: възвратимо; многомерно; многопосочно; производимо; ръководимо; предвидимо и възкресимо. Без това общественото възпроизводство на временно е немислимо, а сметките винаги ще излизат грешни. И така, социалното време в таблицата за смятане е:

1. Възвратимо, то се възвръща чрез продукта: земя, машина, акция, пари, хляб, труд, знание, изкуство, власт, дух. И съответно: рента, дивидент, печалба, процент, коефициент, заплата, хонорар, парса, данък, дар. При просто възпроизводство се възвръща толкова време, колкото е вложено; при разширено възпроизводство се възвръща повече време, отколкото е вложени; при намалено (съкратено) възпроизводство или при депроизводство, се възвръща по-малко време, отколкото е вложено. Тогава нацията обеднява, а институциите умират. Умират и цивилизации, когато правят времето невъзвратимо;

2. Многомерно. Всички измерения (форми на принадена стойност) на времето обаче произтичат от едно и се свеждат към едно — това е принадената стойност. Парите стават всеобщ измерител на времето, само когато са общ представител на стойност и принадена стойност. Когато парите престават да бъдат представител на социално време, те се обезценяват. Получава се инфлация. Това показва, че времето и парите не са едномерни, а като многомерни, те са константа;

3. Многопосочно. Отива към сферите и се връща от сферите. Времето остава невъзвратимо, ако отива в една посока. За да се възвръща времето трябва да отива в десет посоки. Еднопосочното време е невъзвратимо;

4. Производимо. Времето не може да се възпроизведе, ако не се произведе, ако не се създава. Социалното смятане разкрива оплодотворителния процес на постоянното раждане на времето. За да става все по-богат човек (и обществото), трябва да разполага с все повече време. Ако един краде от времето на друг, то времето не става повече. Непроизводимото (и непроизводително) време създава бедност. Богатството расте, ако се увеличава производството на време;

5. Ръководимо, Възпроизводството на времето се управлява и направлява от норми на поведение, които се осъществяват чрез закони и се постига необходимата симетрия. Нс само моралът ражда времето, но и времето ражда морал. Или с възпроизводството на времето се възпроизвежда и моралът на обществото. Проявите на лош морал и асоциално поведение са признак, симптом за тежко заболяване на обществото и дефекти на системата на възпроизводство на социалното време. Ярък пример за това в днешна Европа с голямата престъпност;

6. Предвидимо, Възпроизводството на времето може да се проектира и прогнозира. Да се предвижда. Към това, в последна сметка, трябва да води и системата за социално смятане. Защото, като оценява миналото, смятането трябва да посочва и бъдещето. В България са правени прогнози на Бюджета на времето на населението за двадесет годишен период. Те не се сбъднаха. Но не защото бяха грешни, а защото, макар и приети от Държавен комитет за планиране, не бяха взети под внимание и въпреки и противно на предвидените пътища — да расте масата на труда. На практика се получаваше рязко намаляване фонда на труда на нацията. Оттук и страшната катастрофа, която сполетя България. Полезно би било да се разработват световни, континентални и регионални прогнози за развитие на социалното време. Това е нужно, доколкото има социални явления и процеси, чиито цикли са повече от столетие. Предвидимото време предугажда кризи и катастрофи. Напомня за „Страшния съд“.

7. Възкресимо, защото социалното време, това е животът, а животът е безсмъртен. Времето е безкрайно, но във всеки даден момент то има своята цялостност, своята завършеност. Затова, за да се роди ново време, трябва да умре старото. Докато няма нова земя, нова машина, нова акция, нови пари, нов хляб, нов човек, ново знание, ново изкуство, нова власт, нов дух, няма и не може да има нов живот. Новото винаги се ражда в недрата на старото и от старото, дух се ражда от дух, власт се ражда от власт и т.н., но всички те са една органична цялост, от която произтича животът, т.е. времето. Времето се ражда от време, но в неговата органична цялост и като живо възпроизводство на всички негови форми. Затова таблицата за възпроизводство на времето е таблица на живота, таблица за раждане на времето. Затова тя е система за социално смятане.