Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (33)

6. Духовната класа

Производителите на духовния продукт са необходим елемент на националния и световните пазари — на националния и световния капитали. „Не може да се оспори, че интересът към духовните проблеми все повече расте. След страшните крушения, които войната донесе на човечеството, след вакханалиите на сласт и корист, които разкриха ниското в човешката природа, иде едно сепване, един поврат към размисъл и духовно дирене…“ — Асен Златаров. (Предговор към книжката „Днес и утре“ на Николай Райнов, 1925 г.). Днес обаче, към края на хилядолетието знанието за духовното е силно принизено и подценено. Нужно е възраждане на духовното. Нещо повече — „духовното“ е носещата конструкция на всички социални движения и промени.

Денят Втори Юни — датата на смъртта на Христо Ботев, вече се обявява като ден на падналите за свободата на България. Близо петдесет години, този ден бе обявяван и за ден на падналите в борбата срещу фашизма и капитализма, ден за борба с невежеството, ден на знанието и истината, ден на борците срещу всички видове робство.

Не може Човек да е свободен, ако робува на една, която и да е от формите на робство. Трябва да се осъзнае и признае печалният факт, че в своето мнозинство българите още са роби. Затова борбата срещу робството във всичките му форми е актуална и необходима.

Хората робуват на колите, а не машините робуват на хората. Машината служи на човека, ако му носи печалба. Машина, която носи загуби, прави човека роб; Хората робуват на Капитала, но акция, която носи загуби, прави човека роб; Робство на парите. Парите са добър слуга, но лош господар. Ако носят на човека процент, те му дават свобода, но ако от парите се губи, те носят робство; средствата за потребление са най-необходим елемент в живота на човека, но ако те носят загуби и отнемат средства за живот, то човек става техен роб; когато трудът не носи работна заплата, човек става роб на труда. Работната заплата дава свобода; селяните са роби на Земята, когато им се отнема рентата; интелигенцията е роб на Знанието, когато от него губи, а не печели; артистите са роби, когато от изкуството не се печели и нямат свобода да го правят; духовниците, учените фундаменталисти са роби на мъдростта, защото от нея не получават дар, и губят свободата си; ако управниците не получават данък от властта не се печели, а губи; политиците и държавниците, и офицерите и войниците в този смисъл са роби на властта.

А всички вкупом са роби на разпокъсаността, роби на отсъствието на цялостност и мъдрост. Роби на отсъствието на Капитал, на Бог, на Време.

От тази съвършена система на оценка трябва да се съди и оценява делото и на всички борци за „Свобода“. Не си действителен борец за свобода, ако за сметка на едни свободи налагаш робство в други сфери. Отечеството, за което се бори Ботев, има два основни съзидателни елемента: икономическа сила и свобода и духовна мощ и свобода, създавана от духовната класа и голяма част от интелигенцията. Българите имат своите финанси и пари, българите имат своя хляб (който днес е по-малко), българите имат земя, която днес е все по-малко тяхна, българите имат свои училища и читалища, българите имат своите песни и танци — корените, от които смучи плодоносни сокове нашето Отечество. Да не се забравя, че в годините преди Априлското въстание България е в невероятен икономически и духовен подем. Градовете и селата, в които са станали погромите, са били истински средища на световно (за времето си) икономическо чудо. Българите са едни от най-богатите и мъдри хора на света. Те са воювали срещу чорбаджиите и изедниците (и такива е имало в изобилие), но днес те отминават с мълчание същинските архитекти на българското общество и същинските създатели на икономическото богатство и духовна мощ на България.

В рамките на турската империя балканските народи са живеели заедно, има един пазар, един общ дух. Всичко това се разкъсва и се заменя с национализъм и войни. Всичко това се заменя и със засилени класови борби — вражда между отделните слоеве от населението. Тези борби, особено междунационалните — особено войните между народите, отнемат огромни жертви и ресурси. Всичко това свива пазара и нациите, най-вече на българите. Балканите стават все по-беден район на света. България става все по-тесен и ограничен район за икономическа дейност. Опитите да се разширяват пазарите, било на Запад, било на Изток са безуспешни, защото те винаги се основават на вътрешното разкъсване на нациите и на увеличаване на междунационалните вражди и войни. И как с постоянно дрънкане на оръжие, с постоянно възвеличаване на борците за свобода (т.е. на борците срещу съседите) ще може да се гради единно общество, единен пазар, единен продукт, единен дух на народите от Балканските страни? Това се отнася не само за българите, но и за всички други държави и нации на балканите. Вече няма алтернатива — свобода или смърт. Вече няма и не може да има избор — силно обичам и силно мразя. Днес не може и не бива да се отделя Бог горе и Бог в човека. Те са едно. Христос се жертва, за да възкръсне. Ботев се жертва, за да възкръсне България и българщината като съществен и неотделим елемент на Балканите и на човечеството. Това е единната система за възпроизводство на времето на Балканските народи. Велики българи мъдреци, между които и Андрей Цанов, Петър Дънов и много са забравени. За да живее днес и в бъдеще България, тези хора трябва да останат като дух. Живее само духът. Нужно е да възкръсне всичко, което има значение и смисъл, това, което остава неделима част от днешния живот, това, което остава като съществена част, като елемент и структура на бъдещия живот. Това, което създава и синтезира, което прави единен и неделим продукта на България. Всичко останало умира, личностите се забравят. Остава един Бог и Неговият Син като сборен символ за всички личности. Само така слабостта, несправедливостта, неравенството, бедността, нехуманността, неприродосъобразността, невежеството, безкултурието, бездуховността и несигурността ще се преодолеят, ще отпаднат. Само тогава ще дойде ерата на съвършената свобода, на стабилно развитие и богатство и добро за всички. Това не е мечта, това не е пожелание, това е Божественият закон на развитие на човечеството. Това е съдбата на България, която е световен духовен център на „времето като наука и богатство“, на бюджета на времето като истина, като път и живот на народите. Като поле на всички социални взаимодействия. И на личности, които интегрират в себе си като единно знание учението за капитала, науката за времето и мъдростта на религията. Такива послания трябва да се приемат, да се съхранят и останат за следващото хилядолетие.

Това е духът на Живко Ошавков, Христо Попов. И на Ваклуш Толев. Духовното производство — духовният продукт, духовният живот, духовната класа са необходим елементи на общественото производство, и на пазара. Духовната класа е съставна част на производителната класа на обществото. Структурата на общественото производство и структурата на духовното производство са идентични. Това е структурата на обществения възпроизводствен процес (по израза на Живко Ошавков, това е социологическата структура на обществото); в Библията, това са дванадесетте рода на Израил (стр.1446; Откровение 21:12). Тук следва да се помни мъдростта на Витгенщайн: „Не е важно как се назовава, важното е как се осъществява“. Живко Ошавков организира първото голямо социологическо изследване за религиозността на българското население. Той установява ниската религиозност на българите. И това счита, че е положителен фактор на общественото развитие. Но от казаното от Ошавков по този въпрос не може и не трябва да се съди за неговата духовност. Напротив, то е израз на загубената, извратена и умъртвена духовност на българското духовенство, на българската църква, в която почти не е останало място за духовното. Явното разграничение на духовното от църквата и религията, както и на духовното от държавата и политиката е първо условие за разбиране на неговата природа и за разграничаване на духовната класа от другите обществени класи. Без това не може да се разбере високата духовност на Фридрих Ницше при отхвърляне на религията, както и високата духовност на Св. Иван Рилски при неговото разграничение от Цар Петър, както и категоричното отхвърляне на „емпиричното“ от Живко Ошавков. Духовният продукт има своите три материални характеристики: потребителна стойност, стойност и принадена стойност. Създател на този продукт е духовната класа на обществото, това е родът на Йосиф от племето на Израил, който управлявал Египет. Такава класа днес не е институционализирана. Претенции за подобна роля имаше комунистическата партия, но те се провалиха, както са провалени вече и претенциите на църквата в тази насока. Служителите на религиите не са духовната класа, те са може би част от нея, но не са класа и нямат свой продукт, който да се осъществява в обществения възпроизводствен процес. Това поне е очевидно за България. Учените, политиците, културните дейци, просветителите, банкерите и индустриалците също не могат да бъдат отнесени към духовната класа, тъй като те сами по себе си не създават духовен продукт. Те могат да бъдат участници или съучастници, но не и производители. Защото не конкретното знание, не конкретният продукт на всяка една от сферите е духовен продукт. Духовен продукт са знанието и технологията (и институциите), които осъществяват симетрията на обществото, които установяват съгласуването на законите на всички сфери в едно. Симетрия, която е символ и път към съвършенство на обществото. Симетрия, която е идентична с понятието Бог. Това е нещото, от което нищо не може да се отнеме и към което нищо не може да се прибави. Духовното това е знакът на съвършенство като истина, като път и като живот. Духовното производство не е отрицание на материалното, а неговото осъществяване. (За това е невъзможно на философите материалисти да разберат духовното, а на философите идеалисти да го осъществят). Природата на духовното се разкрива при неговото осъществяване в процеса на общественото възпроизводство. Това е причината и за неразбирането на материалното, което не може да се осъществи без духовното. От израза „В началото бе Словото“ не бива да се съди за идеалистичен характер на обществото, а за неговата обективна материалност, за неговото действително съществувание. Следователно духовното е необходимо, духовното е производително, духовното е съществуващо. Бог-Баща, Бог-Син и Бог-Дух едно са, единосъщни са. Така са идентични и единосъщни и идеите и капитала и времето. (Това са трите трихотомии на Време, Капитал, Морал (Бог). Диференциацията на духовното е идентична с диференциацията на нормите на морала и структурата на морала; така е и с диференциацията на формите на принадената стойност и структурата на стойността; така е и с диференциацията на обществените отношения и структурата на социологията. Духовното се материализира като свързва всички форми на морал, капитал, време в едно. Материалното се одухотворява, като диференцира и конкретизира продуктите на духа, на капитала и на времето. Общите (фундаменталните, духовните) науки се материализират в частните, конкретните, емпиричните науки. Съществуват три равнища, три етажа: духовно, теоретично и емпирично (симетрия, закон, явление):

— Това, което е религията за гносеологията и морала;

— Това, което е политическата икономия за конкретните икономики и капитала;

— Това, което е социологията за конкретните емпирични социологии и обществените отношения;

Това е много трудно да се разграничи и да се разбере. Затова Живко Ошавков като духовен вожд в социологията и Христо Попов като духовен вожд в политическата икономия остават неразбрани. Това означава, че и социологията и икономическата наука са несъвършени, неверни, силно отклоняващи се от реалните процеси на възпроизводството на обществото.

Всяка сфера има своя елит, който принадлежи на духовната класа и извършва обмен с нея. Който дава на духовната класа всъщност се приобщава към нея като потребява духовен продукт.

Всяка класа (или каста) формира и носи съответен морал. Всяка класа, за да се възпроизведе, трябва да обмени своя продукт като потребителна стойност с потребителната стойност на продуктите на другите класи. В това отношение всички класи са равни. Те са различни според задаваните от тях потребителни стойности и са равни по отношение на обменяните стойности. Без това равенство не може да се осъществи общественото производство. Всички класи са една класа. Всички в една сфера са една класа. Обмяната на продуктите на духовната класа с продуктите на другите сфери е процес на материализация на духовното; обменът на продуктите на другите сфери с продуктите на духовната класа е одухотворяване на материалното и материализация на духовното. М-прим се ражда от голяма идея, от дух, който свързва всички компоненти на производството и живота в едно. Без голяма идея, която ражда един общо продукт — принадена стойност — няма общество. Бедата на България днес е в това, че няма голяма идея, няма общ продукт, няма принадена стойност (Това не бе разбрано от Иван Костов, когато той се отказа от политическата икономия). Задачата днес е да се превърне голямата идея за М-прим на Хр. Попов и идеята за социологическата структура на Живко Ошавков — в основен капитал (като се технологизират чрез БВ, АБВ и ГБВ) на България и Балканите. Идеята за една структура, идеята за една класа, идеята за един продукт, за един пазар, идеята за М-прим е фундаментална, е духовна идея. Всички сфери са едно всички форми на М-прим са едно, всички класи са една — духовна класа. Изхвърлят се илюзиите, които хилядолетия трупат религиите и конкретните науки. Но се запазва структурата. Устройството на обществото. Съхранява се семето, плода, от който ще се роди теорията, която е капитал, капиталът, който е теория и времето, което свързва капитала и теорията в едно. Без теория, се ражда бедност, безработица, неравенство, несправедливост, престъпност. Така днес „икономистите“ и емпириците наводниха България с лъжи и измами. Съвършена теория, съвършено общество — това е заветът на великите българи Живко Ошавков и Христо Попов. Това не е утопия. Това е изстрадано учение. Това е истинска теория. Същинските следовници на Ошавков и Попов са тези, които следват духа и осъществяват идеала им. Храмът на социологията е теорията. Храмът на икономиката е политическата икономия. Храмът е място за срещата с духа. Най-сложен е проблемът за технологизацията на духовното производство и за неговото внедряване в социалния живот и общественото възпроизводство. Как да се замени молитвата със съвременни методи и технологии на възпитаване на духовно чувство и овладяване на духовното знание във всички сфери на общественото възпроизводство? Кога ще дойде новото кръщение в духовност — в поставяне въпросите и проблемите на Бог (на живата социална цялостност) на преден план в организацията на обществото и възпитанието на хората? Сегашната духовна криза в света и най-вече САЩ и Европа са предвестник за това. Тази криза означава, че световната хармония е жива. Чувствата (и любовта) към Бог, към капитал и към време са една неразрушима триада. Те са фундамент на всички други чувства в обществото — висш синтез на социала и на мъдростта. Чувствата правят осезаеми Бог, време и капитал. Без чувства, основани на вяра или знание, светът остават мъртъв. При недостиг на вяра, знанието помага. При недостиг на знание, вярата помага. Чувствата ги свързват в едно. Чувствата за Бог, чувствата за капитал и чувствата за време са тъждествени, чрез тях животът се осъществява. Чувствата за Бог, чувствата за капитал, чувствата са време са триобразни, но единосъщни. Потребителна стойност — стойност и принадена стойност — това е капитал. Законът на производителността, законът на стойността и законът на принадената стойност са единосъщни. Това малцина икономисти осъзнават, което води до много важни грешки. Производителността пет пари не струва, ако богатството не нарасне и не стане Капитал, който да дава повече стойност. Това, обаче никога не става без повече труд. Това е природата на капитала — единосъщ и триединен. Времето и то е триединно. В противен случай и то не може да се разбере. Миналото е мъртво, ако днес то не се осъществява, добро бъдеще никой да не чака, ако сам за него не работи.

Капиталът не идва, ако сам не си го изградиш. Време не ще имаш, ако сам не си го сътвориш. Това се отнася за всяко живо същество на света. И ако тези закони не се спазват лесно се изчерпват и Бог и капитал и време. Технологията за това е също триединна: Роля, норма (план) и оценка (съд). Това са три системи. Общественото разделение на труда е системата на ролите в едно. Това е Бог-Баща, който на всеки своя роля повелява, за да може да създава за другите. Нормата — това е граница, в която човек (и обществото) може да се простира, я конкретно това са социалните плановете, които те самите изпълняват. Оценката, това е конкуренцията. (Аз самият по тези въпроси три книги съм написал, без да съм съзнавал и да си изяснявал дълбоката връзка между тях).

„Напоследък няколко американски вестника описват ирелевантността на професорите към националния политически и културен живот… повечето американски академици пишат мизерно“ („For academics, too, it’s allin the telling“, by Richard Pells Austin, Texas, International Herald Tribune, Wednesday, March 24, 1999 p. 9). Обясненията и оценките на автора за състоянието нещата в САЩ са вярна характеристика и за положението на обществените науки в България. Начеващите в науката, които масово са се втурнали да се учат в Америка, лесно отхвърлят всичко българско и бързо приемат жаргона на постмодернизма. Характерни в това отношение бяха четенията на млади социолози в памет на Живко Ошавков. Нито една тема, която да е релевантна на голямата идея за социологическа структура. И как да се очаква това, когато организаторите на четенията не са се постарали да дадат характеристика на Ж. Ошавков, а представят само оскъдни биографични данни. Многото награди, които бяха дадени за младите социолози, в действителност бяха клониране на идеите на техните консултанти и научни ръководители и на организаторите на четенията. Но това няма нищо общо с фундаменталните и на световно равнище идеи на Живко Ошавков за социологическата структура и начина на тяхното приложение в живота на обществото. Американските университети нямат (на широката публика това не е известно и не е видно) професори на равнището на Живко Ошавков и Христо Попов. Талкът Парсънз бе на такова равнище, но той не намери масови последователи, не се клонира. Нямат последователи и Ошавков и Попов. Коя е причината за това? Причините са фундаментални. Те не могат да бъдат обяснени само със страха и снобизма, за които говори Ричард Пелс, тъй като това не е обяснение за мизерното състояние на обществените науки. Не е обяснение по същество, а по обстоятелства. Какво липсва на професорите, за да са на равнище, за да влияят на обществото, за да пишат хубави книги? Това фундаментално, което отсъствува в писанията (и мисленето) на днешните американски и български професори е духът. Духът като чувство, духът като виждане, духът като тип (равнище на) знание. Всичко е в разказа, всичко е в притчата, всичко е в духа, словото божие. Словото за цялостността, за съвършенството, за жизнеността на обществения живот. Защо има страх и снобизъм? Защото не е съвършено обществото, защото не са съвършени хората, защото отсъствува съвършено знание. Няма духа и идеала на Талкът Парсънз. Няма духа и идеала на Живко Ошавков. Няма духа и идеала на Христо Попов, няма духа и идеала на Андрей Цанов. Няма духа и идеала на Библията и на „Капиталът“. Няма духа и идеала на времето, на бюджета на времето (АБВ и ГБВ). И не просто ги няма, а не стават и не могат да стават. Защо Талкът Парсънз не намери своите последователи, защо Ж. Ошавков и Христо Попов нямат свои следовници? Това трябва да се обясни с отсъствие на структура в науката и в обществото, основано на категорията на категориите — обществено разделение на труда. Разделението на труда и частната собственост са тъждествени, кооперацията на труда и обществената собственост също са тъждествени. Заедно, в съвкупност те формират общественото разделение на труда или собствеността в цялост. В САЩ господстват разделението на труда и частната собственост, затова там и науките са изградени на този принцип. Ме е институционализиран принципът на кооперацията на труда и обществената собственост. Духът и идеалът на Талкът Парсънз изискват съвършена социология (по подобие на физиката), в която всички взаимодействия в обществото да могат да се свеждат до и извеждат от взаимодействията на социалната енергия (на принадената стойност). Разделението на труда и частната собственост, откъснати от кооперацията на труда и обществената собственост, не могат да решат този проблем. Затова на американския пазар още не може да се намери нишата на фундаменталните и глобални теории. Защото няма масов пазар за такъв род продукти. Няма обществена собственост, която да осмисли резултатите на частната собственост. При социализма нямаше развита част на собственост, която да опредмети и материализира резултатите (продукта) на обществената собственост. От отделен продукт не може да се получи обществен продукт, ако разделението на труда не прерасне и не се осъществи в кооперация на труда и единен обществен продукт. Това е основната причина и фундаменталното обяснение на факта, защо пазарът не решава проблемите на богатството и защо емпиричните изследвания и частните науки не могат да раждат теория и фундаментални решения. Отричането на идеала (теория), като знак за съвършенство, като мярка за цялостност и критерий за Истина — това е характерното за модернизма и постмодернизма, за които пише Ричард Пелс. Когато емпирията ражда идеала, когато емпирията ражда „теория“, то нищо съществено не може да стане. Тайната на ставането е осъществяването на всички сфери (по таблицата за възпроизводството). Тайната на възпроизводството — това е осъществяването на социологическата структура на Живко Ошавков, това е осъществяването на общественото възпроизводство по таблиците на Маркс, на Христо Попов. Тайната на Христос (на Бог), разкрита в Библията е още непозната и непризната. Тайната на капитала, на принадената стойност, разкрита в „Капиталът“ и разработена от Христо Попов е още непозната и непризната и това е предвидено от Фридрих Енгелс в предговор към втори том на „Капитала“. Тайната на ставането на социологическата структура на обществото, разкрита от Живко Ошавков още е непозната и непризната. Нещо повече, тези тайни се отхвърлят категорично от мнозинството „последователи“ и това дава храна за клониране на невежеството, на ограничеността, на безплодието на обществените науки. Само в синтез трите тайни (трите трихотомии) могат да се осъществяват. Това е върховната тайна на социалното битие. Само на тази основа може да има „the tellings“. Само тогава може да се чуе гласът на автора. Защото авторът е един. Защото играта е една. Защото дух, Бог, капитал, време (социално) са едно. Дух и материя са едно. Но за да стане това „едно“, трябва да станат всички. За да се възпроизведе една сфера, за да се осъществи един елемент на социологическата структура трябва да се осъществят всички останали. Един капитал не може да се осъществи в една сфера, ако не се осъществи чрез всички сфери. При това следва да се спазват точно определени отношения и пропорции. Трябва да се изпълняват повелите на трите мойри на съдбата. (В това отношение гръцката митология дава по-дълбоко и по-вярно знание за обществото, отколкото дузини учебници за ролите, нормите и оценките в американското общество, филмът, и драмата, за които мечтае Ричард Пелс не могат да бъдат написани по исторически факти. Те не са митология. Те са теория. Паметта на историята е в теорията. Бедността, безработицата, престъпността не могат да бъдат обяснявани емпирически. Неравенството и несправедливостта не могат да бъдат описвани и измервани емпирически без фундаментална теория, без фундаментални равенства и фундаментална справедливост, които правят обществото. Защото общество, основано на фундаментални неравенства и фундаментална несправедливост, общество, основано на бедност и престъпност, на безработица с много „свободно време“, не може да се възпроизвежда. То умира. Значи емпиричността и бездуховността на днешните социолози носят социална смърт. Който не може да вижда, не маже да чувствува и не знае (няма теория) за капитала, за времето и за духа като цялостност, като единна системи на ставането на обществото, той не може да пише телингс. Защото духът се материализира в капитала, а капиталът се материализира чрез духа и двете се възпроизвеждат чрез времето. Времето на човека не е дадено. То е произведено и може да се възпроизведе само, ако се създава и дава отново и отново. Тайните на Бог, тайните на времето и тайните на капитала са една тайна. Това са тъждествени, идентични знания. Както са тъждествени и идентични знанията за разделението на труда и частната собственост, кооперацията на труда и обществената собственост. Не могат да имат успех тези, които искат да правят социология без теория за времето и капитала; тези, които се опитват да правят теория за пазара без теория за времето и духа; както и тези, които се опитват да правят теория за духа (и теология) без теория за капитала и без теория за времето. Пагубно за България (българската наука и университети) се оказва откъсването на науките една от друга и отсъствието на фундаментална спойка (Дух) в тях. Хора, които всичко могат да кажат за своя предмет и нищо не могат да кажат на обществото са социално безполезни, вредни. Кой смее да каже истината? Кой смее да каже на социолози, на икономисти, на философи, на историци, на юристи и пр. обществени учени, че са невежи по отношение на обществото в цялост (Макар че насаме всеки се оправдава, всеки чувствува своята ограниченост, но го приема за „нормално“ за естествено). Но печели ли от това България? На духовната класа са нужни готовите и търсещите да намерят дух в своята наука, в своите изследвания. Духът, който ражда знание и мъдрост трябва да се създава и възпроизвежда. Духът се губи, ако не се съхранява, а той не се съхранява, ако не се произвежда отново и отново. Да се възпроизвежда сферата на духа, това е фундаменталното изискване на третото хилядолетие. Духът ще спаси България и Балканите. Пропадаме, защото нямаме дух. Нямаме дух, защото не произвеждаме все повече и повече, а произвеждаме все по-малко и по-малко.

Статията на Ричард Пелс показва, че американските професори са неграмотни. Още по-невежи в обществените науки са европейците. Как да се учим от тях? Невежи са по отношение продукта на България и Балканите. Това не знаят и нашите политици. България със своите мъдреци — начело с Христо Попов, Живко Ошавков, Ваклуш Толев, Андрей Цанов и още много, много други непознати, забравени, пренебрегнати, отхвърлени може да спаси Балканите и Европа. Да създава духовното производство и духовния продукт те са създали и създават модел за цивилизацията на третото хилядолетие. Това не е утопия. Това е драматургия за 21 век. Тогава не кино режисьорите, а социолозите ще пишат драмите. Тогава всички духовни сили, на всички сфери на духа, културата, всички взаимодействия в обществото, в последна сметка, се свеждат до и могат да бъдат обяснени с взаимодействие на формите на социалната енергия, на формите на духа. За това вече има и възможност за производство на ноу-хау и инфраструктура — напр. Социални радарни системи, социални системи за роли, норми и оценки без никакъв догматизъм и детерминизъм. Индустрията и пр. иде действуват в синхрон. Това е то социалната синергия, социалната симетрия, съгласуването на законите на обществото в една цялостна система. Това не отменя, а дефинира разделението на труда и специализацията, но като тип кооперация, а не тип социално разслоение и неравенство. За всеки има хляб, за всеки има светлина и дух. Няма място нито за страх нито за снобизъм. Покръстването в духа на новото време, в синтеза на дух, капитал и време е спасението за всички. Да се напише драматургията за България и Балканите — това е актуална задача за българските професори!

Конституцията на живота (на социологията) това е осъществяването на цялостността, която дава живот, която прави общество. Това е цялостността на Общественото разделение на труда, което синтезира разделението на труда (и частната собственост) с кооперацията на труда (и обществената собственост) в едно. Затова със законите на държавата трябва да се защищава не просто част на или просто обществена собственост, а собствеността. Не трябва да се защищава дребният или едрият капитал, а капиталът в цялост — функциониращия капитал, който създава и дава М-прим. Да се защищава и развитието на цялостността долу — в ядрата на обществото (семейството, фирмата, институцията в цялост), а не отделни техни компоненти. Да се защищават от закона не просто децата, а цялостността и функционалността на семейството. Не отделната институция, а цялостността на институциите. Главното е да се защищава и да се подкрепя и стимулира цялостността на семейството, на тези, които правят по-здрави, по-големи, по-функционални, по-продуктивни семейства. На такива, които повече дават на обществото, отколкото вземат от него. Идеалът на обществото е производството и потреблението. Защото, това, което не е потребено, не е произведено. А не може да се потребява непроизведено. Значи трябва повече да се създава и дава на обществото. Това е урокът от Ричард Пелс. Това е фундаменталното знание, което носят учените Живко Ошавков и Христо Попов.