Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (19)

6. Стоката като тотем

Стоката е форма на общественото богатство. Таблицата за възпроизводство на социалното време, капитала и морала се отнася и до формите на стоковото производство в единичност и цялостност. Тя разкрива морфологията аз стоковото производство. От стоката като елементарната форма трябва да се мине към стоките тотем и до всеобщата стока — туристическият продукт.

Става дума за преход от разглеждане на стоките като единичност и частност, към разглеждане на стоката като цялостност и общност, т.е. общественото Възпроизводство на стоката. Изучаването на стоката като потребителна стойност от гледището на стокознанието е качествено различно от изучаването на стоката като форма на общественото богатство. Това е преход от изучаване „битието“ на стоката към изучаване „формите“ на съществувание и възпроизводство на стоката като носител на обществено богатство — на стойност и принадена стойност. За да се възпроизвежда стоката долу, като единичност, тя трябва да се възпроизвежда като цялостност — горе, като един продукт, една стока. Синтезът на формите на стойността в една стока в един продукт, създава неговата цялостност, материалност и значимост. Той ражда обществената собственост. Диференциацията пък на единния продукт в различни форми прави неговата жизненост и динамичност. Тя ражда частната собственост.

Синтезът и диференциацията на продуктите прави възможна тяхната възпроизводимост. Тази истина е толкова стара, колкото са и египетските или мексиканските пирамиди. Възпроизводството на продуктите като стоки и на структурата на стоковите форми като форми на живот, ето тайната на тайните на всички древни школи — мистични и окултни. Това е и неразгаданата тайна на същината на Марксовото учение за капитала и принадената стойност и тяхното възпроизводство. Това е тайната на продукта тотем. Тотемът е продукт, който обхваща в себе си всички фази на възпроизводството, за да ги осъществи. Продукт, който приема всички видове потребителни стойности, за да им даде живот. Продукт, който свежда всички потребителни стойности към една, всички стойности към една, всички форми на принадена стойност към една, а цените на всички стоки към една. Тотемът е продукта, който прави обществото, затова той играе ролята на Бог, на божество за племето, за нацията, за държавата. В тотема е техният живот, в тотема е тяхната тайна. Тайната на много древни народи е възпроизводството на житото; тайната на древните българи е възпроизводството на коня; тайната на древните евреи е възпроизводството на кравата (златния телец); тайната на Вавилония, Близкия Изток и Египет е водата (реките Тигър и Ефрат, река Нил). Тайната на древните балкански цивилизации е златното руно; тайната на американското и японско чудо е автомобилът; тайната на света през следващото столетие (и хилядолетие) ще бъде туристическият продукт (и свободното време). Тайната и силата на еднобожието, на монотеизма е в тайната на единния и неделим (за да е възпроизводим) продукт. Тайната на законите на стойността, на принадената стойност и на производителността е в тайните на стоката като единичност (в много форми) и като цялостност и единосъщност — с единни и общи закони, принципи, чувства, морал, право. Таблиците за възпроизводството на тези стоки, на времето са илюстрация и доказателство за тези истини.

Тайната на житото се крие не толкова в неговите химически, физически и биологически свойства, колкото в качествата му, придобивани в процеса на неговото възпроизводство. Тайната на стоката жито, е в стоковите форми, които то приема в процеса на тяхното осъществяване (възпроизводство)! Десет стокови форми на житото, произтичат от десет вида потребителни стойности, от десет вида стойности и от десет форми на принадената стойност, носени от житото. Така житото става не просто символ, а реален фактор за интеграция на обществото, то е реална сила, която прави обществото, затова то е тотем, то е Бог, то е обожествявано.

Житото е всичко, то се осъществява чрез всички сфери. Тогава житото е тотем, когато неговото възпроизводството е основа на цялото обществено производство. Тогава лъвският пай на обществените потребителни стойности, на стойностите и на принадената стойност се падат на житото, тогава и цените на всички останали стоки се определят по житото, тогава и нормите на морала и правото се основават на таблицата на възпроизводството на житото. А кризата в производството на жито става национална криза или катастрофа. Макар във всяка от десетте сфери да става дума за жито, то във всяка отделна сфера е различно от житото в другите сфери. Житото, което е за семе нито може да е запас, пито може да се продава, нито може да се яде, защото то трябва да бъде посадено. Ако не се посее жито, то се прекъсва целият възпроизводствен цикъл. Всяка сфера (и форма) на обществена проява на жито е необходима, това значи, че нейното отсъствието прави възпроизводството на жито невъзможно, или безсмислено. Нито една сфера не може да се маха. Когато обаче необходимите условия за възпроизводството на жито са налице, то управлението на една сфера, която и да е тя, прави възпроизводството възможно. Тогава тази сфера е достатъчна, за да се гарантира възпроизводството на жито в цялост. Когато се наблюдават сериозни нарушение в производството на жито, значи са налице диспропорции в сферите на възпроизводство. Стойността (и цената) на житото не зависи от разходите за производство му, а от обществено необходимите разходи за неговото възпроизводство, т.е. необходими за производството във всички сфери гарантиращи десет форми на реализация на стоката жито. Осъществяване на житото в десет вида потребителни стойности, десет вида принадени стойности, десет вида цени — това е гаранцията за неговото нормално производство, това е гаранцията за стабилност и растеж. Това е неговата съвършена структура (системата е съвършена, когато от нея не може да се извади нищо). Трудността на възпроизводството е в тайната на преходите от една форма в друга. За да се осъществи всяка отделна форма, като потребителна стойност, тя трябва да умре, за да се възпроизведе отново, да се роди отново (да се създаде, да се произведе). Но за да се възпроизведе в дадена сфера, трябва в нея да се внесе потребителна стойност от всички останали сфери. При обмяната между сферите се обменя формата на принадена стойност. Равни стойности се обменят за различни потребителни стойности. Без създаване на принадена стойност не може да се възпроизвежда жито. И тази принадена стойност трябва да се създава във всички десет сфери. Ако в една, която и да е, сфера се потребява жито, без да се създава принадена стойност, т.е. без да се плаща, настъпва криза, нарушава се общият ритъм на възпроизводството. Кризата продължава до тогава, докато не се възстанови производството на принадена стойност във всички сфери, докато не са налице всички форми на стоката жито. Докато житото не стане пълноценна стока, която се обменя на принципа на равенството на стойностите и създадената принадена стойност с всички сфери:

Ето равенствата на обмена на житото:

— Жито за средства за производство = средства за производство за жито;

— Жито за средства за разпределение = средства за разпределение за жито;

— Жито за средства за обмен = средства за обмен за Жито;

— Жито за средства за потребление = средства за потребление за жито;

— Жито за трудови ресурси = трудови ресурси за жито;

— Жито за земя = земя за жито;

— Жито за знание = знание за жито;

— Жито за изкуство = изкуство за жито;

— Жито за дух = дух за жито;

— Жито за власт = власт (ред и сигурност) за жито.

Тогава житото е реална, материална стока. Тогава житото е тотем — дава живот на цялото общество.

Възпроизводството на Водата в обществото е една от предметните форми на производство на социално време. Или възпроизводството на водата е един от начините и формите на възпроизводство на общественото време. Това става тогава, когато водата стане стока. Когато водата е тотемен продукт, тогава лъвският пай на времето, на стоките, на стойностите и принадената стойност се свързва с водата, произтича от нея и се свежда до нея.

Водни цивилизации — балансът на водата като система за възпроизводство в рамките на бюджета на времето е идеална система, защото от тази система (БВ) нищо не може да се отнеме и нищо не може да се прибави. Да се превръща водата в стока, значи тя да става фактор за производство на стойности, т.е. за растежа на стойности и принадена стойност. Извън бюджета на времето на човека водата няма нито стойност, нито потребителна стойност. Когато водата стане стока, това значи, че чрез водата се произвежда принадена стойност. А всяка една от потребителните стойности на водата (по десетте сфери) прави една от формите на принадена стойност. Така водата, чрез влагане труд в нея, носи: печалба, дивидент, процент, коефициент, заплата, рента, хонорар, парса, дар, данък. Когато този, който пие водата не заплаща разходите по нейното доставяне, се „изпива“ принадена стойност. Когато не се плаща М-прим, не се създава и дава. Тогава спира възпроизводството на вода. Тогава няма вода. И колкото е по-голям делът на дадена стока (продукт) в растежа на М-прим, толкова по-тежка става кризата в обществото, благодарение на неговото изчерпване. Главните трудности, свързани с преодоляване на тежките кризи, в които изпада нашето общество са свързани с факта, че българинът не е научен да създава и дава принадена стойност.

Нещо повече, в годините на социализма българинът се учеше как да премахва принадената стойност (масово и доброволно се отказваха от рентата). Идеологията апелираше да се унищожи капиталът, да се премахне принадената стойност. А и днес никой политик не мисли по проблемите на водата и житото с категориите на принадената стойност. Не се разбира, че проблемите на водата и житото са проблеми на недостатъчно развитие и растеж на принадена стойност, необходима за възпроизводството на тези жизненоважни за Човека продукти. Защото „освобождаването“ на цените на водата и житото, означава в последна сметка превръщането на водата и житото в реални, пълноценни стоки, които носят със себе си пълната стойност и принадена стойност, необходима за тяхното възпроизводство. Защото без принадена стойност възпроизводството е неосъществимо. Принадената стойност играе ролята на Бог, който дава живот. (Аналогични ще са таблиците за възпроизводство на кравата, овцата, на автомобила, като стока с техните десет форми и десет равенства за обмен).

Колата като цяло, като една стока, се купува за принадена стойност. Стойността на стоката кола е равна на принадената стойност, създадена при нейното производство. Така производството на коли се превръща автоматично по социална технология в производство на принадена стойност. Повече коли, значи повече принадена стойност, значи по-голямо обществено производство. Това прави възможно производството на коли да е синтезиращ фактор за цялото обществото производство и да стане основен стимул за всички производства. Колкото повече коли се произвеждат, толкова повече расте обществения продукт и толкова повече расте обществения труд. Ако колата е основен фактор за растежа на обществената производителност на труда, то това е възможно само защото и когато колата е основен фактор за растеж на този труд в обществен мащаб, при което се пести време за отделните елементи на труд. Колата е тотем на двадесети век. Колата е триединство на потребителна стойност, стойност и принадена стойност. Производителност на труда и печалба са неотделими — растежът на труда и растежът на свободното време са единосъщни. (Не може да се увеличава свободното време, без да расте работното време). САЩ и Япония, посредством масовото и огромно развитие ма производството на коли, развиват огромен пазар чрез гигантско нарастване на труда и на принадената стойност. (Защото един час икономия на труд, чрез колата изисква средно осем часа повече труд, за да се купи колата. Сравнение на БВ на хората от САЩ (Джексън) и Русия (Псков). Автомобилът е положителен социален факт и фактор, доколкото и докато е фактор за нарастване на обществения продукт, на обществения труд, на принадената стойност. Но пазарът на колите е ограничен и стоката „автомобил“ има своите граници. Те са в границите на отделните форми на принадена стойност:

1. Колата като машина ражда печалба; (няма печалба — няма кола)

2. Колата ката акция ражда дивидент; (няма дивидент — няма кола)

3. Колата като пари ражда процент; (няма процент — няма кола)

4. Колата като хляб ражда коефициент; (няма коефициент — няма кола)

5. Колата като труд ражда заплата; (няма заплата — няма кола)

6. Колата като земя ражда рента; (няма рента — няма кола)

7. Колата като знание ражда хонорар; (няма хонорар — няма кола).

8. Колата като изкуство ражда парса; (Няма парса — няма кола)

9. Колата като дух ражда дар; (няма дар — няма кола).

10. Колата като власт ражда данък; (Няма данък — няма кола)

11. Колата като продукт-стока ражда (носи) принадена стойност.

Ако това не става, пазарът не се развива, тогава настъпва криза и смущения във всички сфери:

— Промишлена криза, ако няма печалба и не расте производството;

— Банкова криза, ако не расте дивидентът;

— Парична криза, ако не расте процентът;

— Потребителска криза ако не расте коефициента;

— Социална, демографска криза, ако не расте заплатата;

— Екологична криза, ако не расте рентата;

— Интелектуална криза, ако не расте хонорара;

— Художествена криза, ако не расте парсата;

— Духовна криза, ако не расте дара;

— Политическа криза, ако не расте данъкът.

Всеобща криза, ако не расте принадената стойност. И когато колата се превърне в тотемен продукт на обществото, спирането на потреблението на коли, а от там и на производството им прераства във всеобща криза на възпроизводството. Защото от производството на колите зависи развитието на всички сфери на общественото производство. Проблемът на България е в това, че при нея са разрушени старите тотемни производства, а новите още не са утвърдени. За бившите соц. страни тотемно производство беше военното.

Изходът от тежката криза за Централна и Източна Европа и специално за Балканите е извеждането на туристическия продукт като тотемен продукт.

Туристическият продукт (като стока) не е набор от вещи, а пакет от услуги. Или в туристическата индустрия се продават не вещи, а услуги. Услугата е съвпадение на производство и потребление. Десетте форми на реализация на туристическия продукт представляват десет форми на богатството. За да расте туристическият продукт, трябва да се увеличава размерът на принадената стойност във всяка сфера (в десет форми-стоки). Туризмът е индустрия, която заменя продажбата на стоки, с продажбата на комплект услуги. Той видоизменя морфологията на стоките. Това се прави, като се свързват процесът на производство и потребление в едно (като не стоката се придвижва до потребителя, а потребителят се придвижва до стоката). При все по-голямото съвпадение на производство и потребление се премахва излишното производство и се свеждат до минимум непотребеното, неизползуваното (Програма Джонатан в Англия). Тази връзка е възможна само при крайното потребление. Защото, когато се купува услугата, а не колата, не леглото, не морето и т.н., то следва да има хора, които да се разпореждат и да гарантират възпроизводството им. Така продуктът на всяка сфера, в своята последна фаза на потребление се превръща в част от туристическия продукт — за да се осъществи, реализира и възпроизведе. По този начин крайният продукт на всяка сфера, като част от туристическия продукт, е предназначен за потребление, което винаги е частно. По този начин всяка собственост, в последна сметка се осъществява като частна. Но когато се продава не стока, а услуга, то значи, че тази стока става обект на обществено ползуване и в този смисъл обществена собственост, а услугата и нейното ползуване — лична собственост. Така чрез възпроизводството на туристическия продукт се осъществява постоянен преход от десет сфери към един продукт и от един продукт към десет сфери. Като потребителни стойности продуктите на сферите се свеждат до туристически продукт, а като стойност туристическият продукт се свежда до всяка една сфера (или чрез него се възстановява стойността на продуктите на всички сфери. Така десет пазара (за десет форми на стоката) се свеждат до един пазар, а десет стоки се свеждат до една стока, крайния туристически продукт. Без десет пазара (на десет продукта в десет сфери) няма един пазар за туристическия продукт. И без един пазар за туристическия продукт (и услуги) няма десет пазара за стоки. По единия канал тече постоянно приватизация, по другия канал постоянно се осъществява социализация на производството. Така чрез туристическия продукт се осъществяват и обществения характер на производството и на потреблението, и частната форма на потреблението и на производството (на услугите). Синтезът между двете е постоянен процес. Това е процесът на постоянно свързване на принадената стойност със свободното време и на свободното време с принадената стойност.